Петър Чиновски бе част от Националните есенни изложби, които се проведоха през септември в Стария град. Той представи творбите си в маазата на къща Хиндлиян. Чиновски е роден през 1988 година, завършва „Графика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, участва в множество изложби, сред които тази година „Аrt Start” – млади художници, които да следим през 2022 в Гьоте-институт и изложбата на номинираните за наградата БАЗА в СГХГ; както и две самостоятелни – в Кьолн, Германия и в галерия Depoo, София.
След участието на Националните есенни изложби в Пловдив той представи свои творби и в галерия Little Bird Place, като изложбата може да се види до края на октомври.
Говорихме с него за пловдивската изложба, за творбите му и неговото отношение към съвременното българско изкуство:
– Каква е темата, върху която работихте за представената изложба през септември в Пловдив?
Основната тема, която ме занимава от известно време са граници, бариери, изобщо маркирането на пространството като поставяне на разрешения и забрани.
Една друга препратка, която може да се каже, че правя в концептуално отношение, е към полупропускливата мембрана, като тази на биологичните клетки. Тоест нещо, което разделя пространството така че го прави достъпно за едни, недостъпно за други, но повече създава илюзия за разделеност.
– Кураторската тема на Националните есенни изложби бе „Споделено пространство“, доколко те са свързани с нея и изобщо – доколко тези търсения са свързани с актуалните събития от последните години, около борбата с разпространението на ковид-пандемията?
Интересът ми към тези въпроси не започва с кураторската тема, но не мисля, че е бил и директно провокиран от пандемичните събития или ограниченията на движението, свързани с това. Интересът ми е абстрактен или генерален – свързан с начините, по които се разпределя пространството между хората. Темата на изминалите изложби е многослойна, повежда в различни посоки и в известен смисъл каквото и да правим, то съдържа елемент на споделяне на пространството.
Темата за свободата също стои на заден план във всичко, в което съм се занимавал досега, като съществуваща на по-долни пластове. По-конкретно в случая има допирни точки с тази идея за разграфяването – с линиите или границите.
– Как се стигна до вашето участие на Есенните изложби?
Бях поканен от Галина Лардева, като това, че съм бил в полезрението ѝ и съм представлявал опция вероятно се дължи на активността ми в художествения живот през миналата година. А насоката, в която работя, е свързана и с други работи – има допирни точки между концепцията, с която се занимавам с работите в самостоятелната ми изложба в Little Bird Place в София.
А провокира ли ви по някакъв начин конкретното пространство в Хиндлиян? Често именно в маазата място намират някои от по-съвременните творци в Националните есенни изложби?
Има някакво влияние от определени характеристики на пространството. Всяка от тези стари сгради в изложбата е специфична и с особени характеристики. Конкретно това, че се състои от два етажа и има един правоъгълен отвор, който ги свързва – това тясно и вертикално пространство, което се получава като се обединят двата етажа, има отражение върху решенията, които вземах при работите.
Техниките при мен са инструмент – винаги съм имал съпротива към абсолютизиране на техниката, кой точно елемент се определя като основен и носещ стойността. В моя случай съм избрал определени техники, които съм учил в университета, като съм учил графика. Но това е по-скоро случайно, с какъв инструментариум разполагаш, повлиян от традциионните техники. Но се стремя да не се съобразявам с жанровото разпреление, с традиционната класификация на изкуствата. Всички са наясно, че това разделение е остаряло и не е актуално, но остава част от структурата.
Какво мислите за Есенните изложби като формат – какво е вашето мнение за събитието през годините и сега?
Това е един дългогодишен форум с отличителни пространства и концепция. Специфично е, че всяка година концепцията се променя, въпреки че е сравнително свободна и в повечето случаи не е трудно за авторите да се поставят между естествените си интереси и обединяващата концепция.
Инклузивен форум, има разнообразие на подходите, по-традиционни и по-съвременни, по-лесни и по-трудни за категоризиране. Едно изчерпателно представяне на състоянието на българското изкуство.
Имате опит и у нас, и в чужбина – какво сравнение може да направите между художествения живот у нас и зад граница?
Има някои ключови разлики, които виждам като предимно отрицателни за България. Все още предстои развитие у нас. Положителната страна е, че в последните години все повече има прилики, има допирни точки в начина, по който се случват нещата в България и в чужбина.
Образованието в България остава голямото разделение. При нас художествената сцена се осъвременява предимно, благодарение на частните галерии и на инициативата на самостоятелни и независими институции и отделни личности. Основните водещи държавни институции и учебни заведения остават сравнително консервативни и това създава едно затруднение у младите художници. Те първоначално биват възпитани в традиционни класически ценности и след това се налага да преминат един процес на освобождаване от тях.
Проблемна е също галерийната и институционална инфраструктура. След като се излезе от образованието, основна разлика е, че тази инфраструктура при нас все още е в процес на развитие. Всичко се случва интуитивно, импровизационно, няма стабилна и ясна представа какъв е пътят на един художник след като завърши образование. В същото време доколкото знам все още има малко галерии, които опитват да въведат този модел на активно представляване на авторите.
Като част от изложбата в Little Bird Place в София на 1 ноември от 18:00 часа ще се състои и дискусия неформален разговор с Петър Чиновски, свързан с проекта му No Territory. Подробности – тук.
