АртГрадътКултураНовини

„МОНУМЕНТАЛНИТЕ“: Пловдивската петорка в нова светлина с мащабна изложба в галерия „Капана“

Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и Община Пловдив представят изложбата „МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ с произведения на Георги Божилов – Слона (1935 – 2001), Димитър Киров (1935 – 2008), Йоан Левиев (1934 – 1994), Енчо Пиронков (1932 – 2025), Христо Стефанов (1931 – 2013).

Официалното откриване е на 13 ноември 2025 (четвъртък) от 18.00 часа в галерия „Капана“ към ГХГ – Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 29. 

Куратор на изложбата е Светлана Куюмджиева. Автори на графичния и изложбения дизайн са Никол Дечева и Красимир Ставрев – Студио „Пункт“.

Изложбата се организира от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив в партньорство с Община Пловдив, в чест на 90-годишнините от рождението на Георги Божилов – Слона и на Димитър Киров и в памет на Енчо Пиронков.

Познати като „пловдивската петорка“ и като „великолепните“, имената на Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков са най-ярките герои от периода на 60-те и 70-те години и процесите на „размразяване“ на художествената сцена в България, които протичат тогава. Петимата пловдивски живописци са определяни като „бохеми“, като „революционери“ и дори като „школа“, която се отличава на общия фон на дирижираното от властта изкуство и на тематичните общи изложби. Близките приятелски отношения помежду им, плодотворното съревнование, благоприятните за периода условия за изява, относително свободното пространство в любимия Пловдив създават около тези художници красива митология. 

Изложбата представя обичаните и познати пловдивски автори в по-малко позната светлина, като монументалисти. За първи път пред публика се показва в оригинал част от колекцията с проекти за монументални произведения, която се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов“ –  Пловдив. 

Развитието на монументалните изкуства следва променящите се архитектурни концепции. За дълъг период от време основната им роля е да бъдат „декорация“ към архитектурата и да не напускат предварително зададените им граници. През 60-те години „пловдивската група“ разбива тази монотонност и започва да търси по-сложни решения. Изследователите на периода говорят за „кавалетизация“ на монументалните изкуства и това се счита за началото на новия етап, в който се работи с мащаб, разнообразни техники и най-смели решения. Понятието „синтез“ добива през 70-те и 80-те години все повече плът с многобройна продукция във всички български градове и села. Монументалистите са буквално навсякъде. Номадството, работата нависоко по скелетата се превръща в начин на живот. Нещо, което в днешния ден е извънредна рядкост, тогава е постоянен ангажимент за няколко поколения художници, като усъвършенства техните умения отвъд просто изпълнение на държавни поръчки. Заслуга на „петорката“ е до голяма степен Пловдив да бъде признат като център на монументалните изкуства. Произведенията им малко или много са отражение на тематичността, тенденциите и общата политика на времето си. Същевременно те са израз на искрено желание и старание на тези артисти да оставят трайна следа в града, както той се е запечатал в изкуството им. Техният размах, вкус и творческо виждане определят и до днес градската среда на Пловдив. Следата на петимата е тежка и масивна като слонска стъпка и красива като крило на гълъб, важна за Пловдив, колкото са важни възрожденските резби и икони и античните стъпала и колони, но крехка и нетрайна. 

Разказът в експозицията включва и произведения на учителите на известните пловдивски монументалисти – живописецът Михаил Лютов и скулпторът Иван Топалов, както и на техния професор в художествената академия Георги Богданов. В Пловдив за изложбата гостува и оригинална рисунка на Ренато Гутузо – един от важните модели в тяхното изкуство.

Произведенията в изложбата са от колекциите на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Стражица, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, „Дом на изкуствата“ – Смолян, колекция на „Димитър Киров“, колекция „Ваня и Георги Зъбчеви“ и други частни колекции.

Екипът на изложбата изказва своите благодарности на наследниците на художниците, които предоставиха скици и снимки от личните си архиви.

Изложбата „МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ се осъществява от Народна библиотека „Иван Вазов“ с финансовата подкрепа на община Пловдив след спечелен конкурс за избор на  куратор и  концепция за организиране на изложба в галерия „Капана“ към ГХГ – Пловдив с фокус „Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка следа в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив“.

Изложбата може да бъде разгледана до 11 януари 2026 г.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. 6 коментари към „ПЕТИМАТА ГОЛЕМИ“

    „ГОЛЕМИ“? = хонорарите им:
    четвъртък, 13 ноември, 2025

    тяхната ГОЛЯМОСТ е относителна
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    ЙОНИчагите от Априлското Поколени / БКП каза:

    16:58ч, сряда, 12 ноември, 2025 в 16:58ч

    Йони до последно се пъчеше, че те са Априлското Поколение (на БКП) което изблъска дотогавашните академични пловдивски майстори да учителстват. за да свързват двата края…

    ЦЯЛАТА ТАЯ ЛЕГЕНДОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ В ГОРКИЯ ПРОВИНЦИАЛЕН ПЛОВДИВ САМО ПАКОСТ НА

    ДРЕВНИЯ ПЪК ДАЖЕ И „ВЕЧЕН“ – – – НАПУК НА ROMA, CITTA ETERNA = РИМ, ВЕЧНИЯ ГРАД КОЙТО ГО ЗНАЕ ЦЯЛ СВЯТ

    ФИШЕЦИ, МИТОЛОГИЯ И ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ…
    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    ПАРТИЙНАТА НОМЕНКЛАТУРА
    19:48ч, сряда, 12 ноември, 2025 в 19:48ч

    …НА БКП / АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ НА ДР. Т. Ж.

    УРРРАААА!
    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    Изкуствоведка
    11:44ч, сряда, 12 ноември, 2025 в 11:44ч

    Голямата диря, която оставят са неизличимите но удобно подминавани случаи на плагиатство от големи световни артисти. Явно за награда някои от тези петимата имаха къщи музеи приживе! Не очаквайте, обаче кураторката да ви разкаже повече за това. Тя просто удобно яхна предложеното от общината финансиране за изложбата 🙂
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    неЕСТЕСТВЕНО „изкуство“ каза:
    19:43ч, сряда, 12 ноември, 2025 в 19:43ч

    Без Бояджана? Без Ана? Без Чавдар? Без Драмчето? Без Згала? ЛЮТОВ ли? че ХриСтеф може да е роден в Града, но се вкопчи в СОФИЙСКО ЖИТЕЛСТВО И ДИРЕКТОРСКА ЗАПЛАТА при първа възножност… Картината е много по-обхватна и сложна от ограниченото ОфициЯлно, Официозно и ОДИОЗНО Мероприятие!

    Тя цялата таа работа е ИЗКУСТВЕНОСТ, а не Изкуство, една измислена ДОГМА, която се опитват някои търгаши да натрапят на Общественото Мнение.

    ЗАКЪРПЕНА С БЕЛИ КОНЦИ ДАЛАВЕРА!
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    МИТОВЕ, БАСНИ, ИЗМИСЛИЦИ каза:
    00:31ч, четвъртък, 13 ноември, 2025 в 00:31ч

    „…любимия Пловдив създават около тези художници красива митология. “

    „…любимия Пловдив създават около тези художници красива митология. “

    „…любимия Пловдив създават около тези художници красива митология. „
    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    Тодор Кръстев
    Дано да де каже истината за Априлското поколение пловдивски жудожници. Защото те безспорно бяха талантливи, но и бяха много отглеждани от системата тогава. Темата е голяма, но трябва да се маркира и това. Сега да не би да няма талантливи пловдивски художници. Има разбира се, че и по-талантливи дори, но няма кой да полага специална грижа за тях
    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    ДЪРЖАВНИ „ХУДОЖНИЦИ“ бяха ЙОНИчагите от АПРИЛСКОТО ПОКОЛЕНИЕ – глезените отрочета на БКП за сметка на дотогавашните академично възпитани майстори които за да се прехранват трябваше да учителстват
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина