117 акварелни произведения от големия български художник Васил Чакъров – ЧАК (1934 – 2018) ще бъдат показани в изложбата „Тиха земя“ в галерия „Капана“ към Градската художествена галерия – Пловдив от 28 април до 28 май 2023.
Официалното откриване е на 28 април, петък, от 18.00 часа в галерия „Капана“ на ул. Райко Даскалов“ 29.
Картини на художника ще бъдат изложени и в Градската галерия в Стара Загора, където изложбата ще продължи от 24 април до 26 май. Двете експозиции са част от голям проект на известната изкуствоведка доц. д-р Ружа Маринска, която ни напусна в края на 2022 година.
За Васил Чакъров Ружа Маринска пише:
„Акварелът, на който се е посветил Васил Чакъров, е също един избор , съответстващ на характера. Труден избор. В тази техника – синоним на лекота и волно вдъхновение, Васил Чакъров гради, а преди това мисли, с напрежение едва ли не всеки разлив на петното. Акварелите му не приличат на ничии други. В тях има картинна плътност и особена сериозност“.
Васил Чакъров е роден на 30 април 1934 в Багренци, Кюстендилско. По-голямата част от живота му минава в Самоков. Рисува акварели, маслена живопис, прави графики и карикатури. Носител е на Националната награда „Захарий Зограф“ за 2008 (споделена с Магда Абазова). Има изложби в Софийска градска художествена галерия, в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 в София, в галерия „Лоран“ и множество други галерии в София, в Самоков, Кюстендил, Пловдив (галерия „Ромфея“), Сливен, Благоевград.
Негови картини са в сбирки в Полша, Унгария, Чехословакия, Дания и други страни в Европа.
Акварелистът Васил Чакъров
Ружа Маринска
Някога център на занаяти и просвета, през 20.век Самоков запада и се превръща в провинция. Занемара и липса на себеуважение заменят предишния кипеж и гордост. За миналото свидетелстват няколкото архитектурни паметника и редките стари къщи, които си отиват една по една.
Ето в този град живее художникът Васил Чакъров. Дошъл е тук от кюстендилското село Багренци и тук е останал. В това си е казала думата съдбата. Но се е проявил и характерът на художника. Още от момчешката снимка ни спира погледът на човек, който си знае цената. Присмехулен – едновременно ироничен и самоироничен, той издава готовност да противостои на предизвикателствата. Въпреки всичко да се самоизградиш като художник и като личност. Васил Чакъров е именно такъв – продукт на собствената си воля за творчество.
За него в буквалния смисъл на думата можем да кажем, че всичко е постигнал сам – азбуката на техниките, основите на пластическото изграждане, прозренията за смисъла на нещата. Той не тръгва от спонтанните импровизации на другите самоуки художници и не спира до следвания образец. Още първите му работи говорят за професионална амбиция. С годините идва свободата в общуване с материите, но тя никога не става лека виртуозност. Пред неговите работи не ни напуска чувството за будния художнически контрол над всяко движение на ръката.
Акварелът, на който се е посветил Васил Чакъров, е също един избор , съответстващ на характера. Труден избор. В тази техника – синоним на лекота и волно вдъхновение, Васил Чакъров гради, а преди това мисли, с напрежение едва ли не всеки разлив на петното. Акварелите му не приличат на ничии други. В тях има картинна плътност и особена сериозност.
Въпреки че много от сюжетите на художника са взети от Самоков, няма да разберем нищо, ако спрем дотук. Нали всеки живее не само във физическото пространство на близката реалност, а обитава пространства далечни и отдавна отминали? Така и Чакъров. Живее в Самоков, а духът му витае в изкуството на големите майстори, от които се е учил, с които не престава да общува през дългите дни и нощи на самотно търсачество. Без да пътува, като истински пътешественик той е преминал през пространствата на толкова картини, книги, филми.
Необикновен е и домът му. Поразяващо е как в един панелен блок може да се настани толкова жива духовна атмосфера. Ето как провинцията се превръща в своята противоположност. За силния характер тя е предизвикателство да се потопиш в дълбините на своя свят и отгледаш там кристали.
С годините акварелите на Васил Чакъров заприличват все повече на кристали. Формата става все по-чиста, а светлината, която струи от тях – по-магична. Големият художник с възрастта става по-голям. На прага на своите 65 години Васил Чакъров е по-можещ, по-знаещ и по-чувствителен отвсякога.
Едно значимо присъствие в българското изобразително изкуство.
