В рамките на Празници „Светлина и Надежда“ в Стария град, на 5 декември с начало 18:00 ч. в Малка Базилика, ще се реализира бутиково събитие със заглавието „ВЕЧНОСТ“. Автор и главен артист в уникалното представление е българската художничка Ванеса Катрин. Тя от години живее в Италия, създател е на много иновативни проекти, които е реализирала в италиански дворци, концертни зали, дори в манастири. Любопитното в нейните креативни арт търсения е, че тя създава изкуство на живо пред очите на публиката, като в живота – без репетиции, без сценарии. Образите върху платното отразяват спонтанната й първична емоция, която е провокирана, в повечето случаи от музика.
В спектакъла, който ще видите на 5 декември в Малка базилика, онова което ще даде творчески импулс на Ванеса Катрин ще са прекрасните акапелни изпълнения на хора при Фолклорен ансамбъл „Тракия“, както и магнетичната атмосфера на раннохристиянската базилика.
Входът е свободен!
За художничката:
Първият си пърформанс Ванеса Катрин създава преди четири години, рисувайки женски силует в гръб. И изпраща така наситено с емоции послание, че публиката се разплаква. „След като видях сълзите на хората, разбрах, че успявам да докосна нежни струни в душите им и да предавам чувствата си“ – добавя тя. „Много често моите персонажи са в гръб, защото по този начин посланието е по-силно. За мен няма значение дали жената е красива или не, дали има сини или кафяви очи. Защото ме интересува не външната част на нещата, а това, което е в нас – излъчването, движенията, говора, жестовете. Аз винаги съм търсила вътрешното усещане. В пърформансите си използвам симбиоза между живопис, театър, танц, музика и когато успея да постигна синестезия, формите излъчват музикалност и създават поезия. Започвам от бялото платно и интерпретирам това, което чувствам в момента, затова критиците често ме наричат “художничката с душа”. Докато рисувам, понякога чрез огледала създавам т. нар. вибрационен кръг, за да може енергията, която се излъчва от мен, да отиде в картината и след това в хората. Така всички вибрираме на една и съща честота.“.Ванеса Катрин казва, че е художник от винаги – първата си самостоятелна изложба прави едва на пет в родния Пловдив, а нейна детска рисунка попада в колекцията на покойния вече папа Йоан-Павел Втори. След като завършва художественото си образование, заминава за Верона и получава артистичното си кръщение в ателието на известния маестро Атос Фачинкани. Следват музеи, сред които флорентинския Барджело, Firenze Art Galle.
Тя е просто разгонена кучка, а не художничка!
КАТО Я ГЛЕДАМ КАК ПОЗИРвА РАЗГОЛЕНА (КАКТО никоя почтена художничка НЕ РАБОТИ) СЕ СЕЩАМ ЗА ДРУГА ЕДНА БЪЛГАРИСТАНКА-„КИНАДЖИЙКА“ ЧИЯТО ТВОРБА „Сбогом Майко!“ ВЕСТНИК КУЛТУРА ОПИСА КАТО събитие, на което в салона присъствала само кинокритичката им. ЕДИН ЗРИТЕЛ. ЕДИНСТВЕН.
СИЛВИО БЕШЕ Я ВЪЗНАГРАДИЛ ОНАЯ, С ДЪРЖАВНИ ЛИРИ. НЯКОЙ ДА Й ПОМНИ ИМЕНЦЕТО?
КАЗВА: „““…чувствам в момента, затова критиците често ме наричат “художничката с душа”. Докато рисувам, понякога чрез огледала…“““ – А СТИГА, МАРИ, СИ СЕ БЪЗИКАЛА С БУДАЛИТЕ ОТ ЕСК2019 И „Пловдив За ЕДНО“ – НАСЕЛЕНИЕТО НА Града ТРЕВА НЕ ПАСЕМ.
КОЛОРИТЪТ КОЙТО СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НА СНИМКАТА МЯЗА НА … ЧЕРНОГЛЕД, НЕ ЛИ?