Статукво или промяна? Минало или бъдеще?
Нека освободим Пловдив от примирението пред партийните централи
Пловдив не е само вторият по големина град в България. Пловдив е различен. Пловдив е хилядолетна традиция. Пловдив също е многообразие. Пловдив сме всички ние.
Позволихме им обаче да ни разделят – от едната страна са те, затънали в корупция и страх от погледите ни. От другата страна сме ние – хората, които искаме достойно и различно управление.
Не винаги сме били така разделени. От нашия град са тръгвали исторически събития като Съединението. Тук са се раждали едни от най-добрите спортисти, тук са творили едни от най-големите имена на изкуството.
На 27 октомври нека направим
Пловдив отново различен,
какъвто винаги е бил в своята история. Дължим го и на себе си, и на хората преди нас, но най-вече го дължим на децата си. Нека освободим Пловдив от примирението пред партийните централи и от зависимостта от неясни икономически кръгове. Нека покажем, че Пловдив е различен, защото хората на Пловдив не сме безразлични.
Можем ли да останем под властта на този овехтял партиен модел? Можем, но само ако искаме да продължат да разпродават града ни, да разпределят всичко помежду си, а за нас да остават само обидата и потрошените тротоари.
Ние обаче сме пловдивчани. Ние не се примиряваме със статуквото. И днес сме изправени пред избор:
минало или бъдеще?
Не е вярно, че само пионка може да бъде кмет. Не е вярно, че парите идвали само заедно с посочен кандидат. Това не са техни лични пари, нито са на бащите им. Пловдив изработва своите пари и никой не може да ни ги отнеме. Въпросът е какво повече можем да постигнем с тези пари.
Не ги слушайте, че всичко било предопределено. Или пък, че само хората от властта имат шанс. Те имат интерес да ни лъжат, за да ни обезверят. Ние пък имаме свободата да не се отказваме за нашия град. Ставаме все повече и те го виждат.
Не мога да се меря с царете на обещанията. Мога обаче да водя
политика на диалог и уважение.
Показала съм вече, че мога да работя с подготвени хора и да защитавам компетентно интересите на града ни. В последните години се срещнах с хиляди пловдивчани. Всеки ден имах срещи в различни райони на града. Знам от какво има нужда всяко кътче от Пловдив. За тях е важно да се снимат на площада, за да покажат снимката на началниците си в София. За нас обаче е важно всеки тротоар, всяка квартална градинка и всяка пейка пред блока да са здрави и чисти. Това е разликата между другите кандидати и нас.
И този път съм единствена
срещу кандидатите на статуквото.
Често ме питате как се състезавам с тези мъже. За мен обаче по-важен е друг въпрос – дали изобщо виждаме мъжество в плоитиката в Пловдив. Единият чака да го посочат отгоре, другият крие от коя партия е.
Този път ще бъде различно. Нека заедно наложим ред в Пловдив. Нека заедно върнем достойнството на града ни. Имам смелост и решимост за това. Имам и вашата подкрепа, която личи по време на стотиците ни срещи.
Заедно можем да направим крачка напред и
да откажем да играем в техния театър.
Отказахме предложенията да сме част от партийни коалиции, да ни подкрепят големи или по-малки партии. Обединения, които са постигнати в някакви софийски офиси, не струват и пет стотинки. Искам обединение с хората на Пловдив, независимо от тяхната партийна принадлежност, защото градът трябва да е за всички. Избрахме по-трудния път и заедно с нашите кандидати сме всеки ден сред пловдивчани. Подготвихме единствената подробна програма за управление на Пловдив, с конкретни задачи още от първия ден. Предлагаме конкретни решения и не си служим с празни лозунги и приказки.
На 27 октомври сами трябва да решим по кой път искаме да продължим. Пловдив заслужава това усилие. В деня на изборите нека си отговорим честно на въпроса какво искаме – още от същото, което не харесваме или е време за нова и различна енергия.
Аз мога да ви обещая само да работя за Пловдив. Да изградя силен и подготвен екип. Да бъда близо до вас във всеки един район. Нека проявим смелост и направим следващата крачка.
Ще бъде различно.
Целта на г-жа Каназирева изобщо не е да спечели. Целта е да изтъргува общинските си съветници. Не вярвам и на една нейна дума.
Здравке, Здравке, по едно време викаше, да забравим миналото. Имаш какво да забравиш.
Изчезване от политиката здравче. Ненужна си. Стига папка