„От днес нататък, от гледна точка на Европа – единствената естествена политическа и ценностна родина на българския народ – България е държава на привидности и коленопреклонничество, на която не може да се разчита и за която няма място около масата на зрелите европейски държавници, уважаващи своите народи и тяхното историческо наследство“. Така пловдивският народен представител Манол Пейков коментира включването на страната ни в Съвета за мир на Доналд Тръмп. Подписът, положен от Росен Желязков, е основна тема на политическите анализи от вчера.
Ето целият коментар на Манол Пейков без авторска намеса:
„След десетилетни усилия на България, увенчани с приемането ни в Еврозоната на 1 януари 2026-а, с един-единствен ход правителството в оставка на Росен Желязков ни изхвърли с гръм и трясък от същата тази Европа.
Постави ни рамо до рамо с Унгария на Орбан и две дузини авторитарни и марионетни режими, които сервилно превиват гръб пред силния на деня и слагат в нозете му цялото си лично и н а ц и о н а л н о достойнство.
От днес нататък, от гледна точка на Европа – единствената естествена политическа и ценностна родина на българския народ – България е държава на привидности и коленопреклонничество, на която не може да се разчита и за която няма място около масата на зрелите европейски държавници, уважаващи своите народи и тяхното историческо наследство.
Прочее, благодарен съм на съдбата, че ме запрати във „високата“ политика.
Защото тук човек може от първа ръка да види и научи неща, които другаде не може.
В училище, например, можеш с години да зубриш еволюцията на гръбначните животни – първо риби, сетне земноводни, влечуги, птици, и накрая – бозайници. А на самия връх на пирамидата от бозайници – най-възвишеното творение на природата. Човекът.
Но тук, в бъларския парламент, можеш на практика да видиш нещо далеч по-удивително: как буквално за една н о щ въпросното възвишено творение д е в о л ю и р а до най-обикновено безгръбначно.
Ядец, Дарвине.
При всичките тия десетилетни изследвания и стотици изписани страници, подобно развитие на обстоятелствата в една отделна европейска държава – своеобразен „Галапагос“ в сърцето на най-стария континент – май и за миг не ти беше хрумвало. А?„
