ГрадътКултура

Мястото на пловдивския музей е в Пощата

Сградата на Пощата трябва да се превърне в Пловдивски археологически музей. Това призовава в свой коментар, свързан с градоустройството на Пловдив архитект Антоанета Топалова. Мястото е идеално за целта – на мястото на археологическите находки на форума, връзка с мозайките на Голямата базилика, зали за експозиции на нивото на самия форум, големи пространства, атрактивна зона за кафе и т.н. – това са акцентите, за които тя напомня. Идеята е дългогодишна, но никога не се е стигало до постъпки за нейната реализация – откупуване, преговори или нещо подобно от страна на местната власт.

Архитект Топалова споделя идеите си и за други важни градски теми, като операта, градската среда и тротоарите и други:

Споделям размисли без повод или по повод надежда за нови приоритети за културата на Пловдив, а и защото септември, често е наричан пловдивският месец, а и защото скоро предстоят избори и с тях и след тях различни решения:

ФОРУМЪТ, с цялата си значимост и разкрито присъствие в градската среда, сега е една културно благоустроена поляна с няколко указателни табели, през която и в която понякога преминават /транзитно/ граждани. Всред и върху същинския форум е сградата на Пощата, чието приземно ниво (Форум ИЗТОК) е със зле поддържани и неугледни складове и обслужващи помещения, а на първия етаж са обширни магазини, обрасъл вътрешен двор, обширни неподдържани фоайета (с необгражвания оберлихт и мозайка на Г. Божилов). Това е мястото НА и ЗА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ на ПЛОВДИВ (ПАМ). Музей с експониране на място на археологическите находки и пряка връзка с мозайките на Голямата Базилика, със зали за експозиции на нивото на самия форум, с пространства за аудио и други съвременни културно-познавателни и емоционални събития, с помещения за научна и административна дейност в част от етажите, с атрактивна и знакова кафе зона… и т.н. Тук, а не в сградата на бившата банка би се реализирал пълноценно Пловдивският археологически музей (за който преустройството на някогашните централни хали бе оспорено като удачна идея). Музейната сграда на пл. „Съединение“ е удачно да си остане регионален археологичен музей (РАМ), в който да се представят прекрасните находки, в това число и от Маноле, Долнослав. Така Пловдив ще има и РАМ и ПАМ.

Когато говорим за подходяща локация за пловдивската опера, важно е да не забравяме, че за изминалите около 50 години в града пазарният интерес изконсумира почти всички подходящи терени и оставиха нереализирани вдъхновени и реални намерения за изграждане на сграда за Пловдивската опера (като блестящите примери на Залцбург, Сидней, Копенхаген…). Пловдивската опера е създадена във времето, когато е изградена и сградата, в която сега Опера Пловдив наема пространства – Дом на културата „Борис Христов“. Сградата е представителна и със стила си се вписва като емблематичен елемент от историята на градския ансамбъл. Местоположението и териториалните възможности за достъп са безспорно едно от добрите качества на сградата при сегашната изграденост на градския център. Функционално тя предоставя задоволителни условия и е възможно, с подобрения на несполучливата реконструкция на сградата, да изпълнява пълноценно потребностите на сложната институцията, каквато безспорно е операта. Министерство на културата може да изкупи от Община Пловдив Дома на културата и да го предостави на операта. С получените средства община Пловдив би получила възможност да довърши други културни обекти, за които все не достигат пари (Кино „Космос“ – например, който да поеме част от настоящите дейности на Дом на културата и отдел Култура).

Всеки уважаващ се град, особено пък такъв, който е домакинствал инициативата Европейска столица на културата, има самостоятелен музеи, посветен на града. (Вроцлав, Каунас, Нови Сад, Атина Париж…). Важно е да има място, съвременно и привлекателно, което да е посветено на новата история и изграждане на съвременния град. Настоящите коридор и две стаи, посветени на новата история на Пловдив, в РИМ са напълно недостатъчни. Градът ни е огромен, впечатляващ жив организъм, който се променя и има много прекрасни идеи и посоки, някои реализирани, други не, които да създадат един привлекателен културен обект. По рано през тази година, на общото събрание на КАБ, се гласува и бе изпратено предложение до община Пловдив за предоставяне на бившата сграда на БНБ, на ул. „Райко Даскалов“ за музей на град Пловдив, който да представя архитектурен архив, фото историческа документация, макети, оригинални планове, които към момента са разпръснати в разни институции и или унищожени. Сградата е общинска собственост, със статут на НКЦ и това е голям шанс за музейното дело в града ни.

И нека не забравяме няколко прости, но задължите норми на публичното планиране и оформяне на публичните пространства, чието нарушаване (тези „правописни“ греши в урбанизма) водят до драматични естетически и физически последствия.

Ширината на тротоарите за пешеходци, в населените места, е мин. 1.50 м. (не говорим за пешеходството във втория по големина град и водещ туристически център Пловдив). При почти всички новоремонтирани тротоари в Пловдив пешеходците са пренебрегнати за сметка на контейнери и кофи за смет, осветителни стълбове, информационни табели, „обгрижени“ дървета, инфраструктурни мрежи и съоръжения, паркинги и пътни трасета. За пешеходеца остава тясна ивица или изобщо липсва такава. Резултатът от такива проектни и изпълнителски „правописни“ грешки в занаята е затруднено и животозастрашаващо движение на пешеходците и невъзможност за преминаване, разминаване, а какво остава като добавим и движението на детски и инвалидни колички…

Бронзова скулптура на открито се поставя на фона на небето или на фон от светлозелена дървесна и друга растителност. Когато това не е спазено, резултатът е намалено естетическо изживяване или загубено възприятие. Разходете се из парковете и градините на града и ще откриете толкова много болезнени примери.

Размисли без повод или по повод надежда за нови приоритети за културата на Пловдив

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина