Екатерина Костова: Самотата не мисля, че трябва да се лекува, тя дава отговори

Актуално Гласове Градът Култура Новини

Моят първи будител е била и остава моята майка, казва писателят и журналист преди премиерата на стихосбирката „Обрат-но в себе си“

Екатерина Костова е писател и журналист. Две години живее в Аликанте, Испания, където преподава български език в Неделното българско училище „Слово”. Била е водещ, репортер и редактор в БНТ- Пловдив, кореспондент на национални медии. В момента развива собствен онлайн проект F2F TV /www.f2ftv.net/ и работи като журналист в БНР – радио Пловдив.

Първата ѝ книга се появява още през 1994-та година: „Платното на Пенелопа”. Следват още три, като очакваме през ноември да можем да прочетем и нейната най-нова стихосбирка „ОБРАТ-но в себе си”.

Екатерина Костова е от хората с особено изящна осанка, край нея е светло и топло, спокойно и красиво. Повод да предложим един такъв разговор е, освен новата ѝ книга, и Деня на будителите, тъй като се срещаме с писателката в навечерието на празника. И си говорим за това, че будителите никак не е задължително да бъдат най-известните българи, а заедно с тях може в нас да пазим силно личните си будители – хора и случки, които са дали особен смисъл и тласък в живота ни.

Кога е писана новата ти поетическа книга и къде, в Испания или в България?

Повечето от стиховете в „Обрат-но в себе си“ са писани в Испания. Тогава, когато бях далече от България физически, но още в по-голяма степен далече  от самата мен. Колкото повече осъзнавах това, толкова повече моментите, в които ме връхлиташе някакъв образ или метафора, се увеличаваха и нямах друг избор, освен да го уловя и да го съхраня. В голяма степен точно това грабване на поетическите моменти и запазването им в стих се превърна в онази нишка от семенца, по които търсех пътя да се върна обратно.

Известно време живя там, трудно ли беше завръщането към България?

Трудно е да разбереш, че имаш нужда да се върнеш. Че искаш да го направиш. В мига, когато си наясно с това, връщането буквално има единствено и само времево измерение и то е малко повече от 3 часа над облаците. Или 3 денонощия, ако пресичаш границите по земя.

Едно от първите стихотворения в книгата е свързано със самотата. Какво я лекува най-добре, според теб и от друга страна, не ни ли е нужна понякога?

Не мисля, че самотата трябва да се лекува. Тя не е болест. За мен е състояние, което ти дава възможност да чуеш себе си. И физическата самота можеш да трансформираш в подобен разговор, ако, разбира се, си настроен за честна среща със страховете и съмненията си. И да, мисля, че е нужна най-много, когато нямаме отговор за това „къде съм“, „как ще продължа“, „кой впрочем, съм“. Зад граница всички тези въпроси добиват друг смисъл, защото нищо около теб не е същото и ти буквално трябва да се учиш, като едно новородено, да приемаш средата, после да проходиш в нея и чак след това да проговориш  на чужд език. Не е задължително през целия този период да си се научил да разбираш тази среда. Но е задължително да се опитваш. Всичко това те провокира да научаваш много за самия теб.

Цялото интервю четете в КАПАНА

 

Споделете ни във:

2 thoughts on “Екатерина Костова: Самотата не мисля, че трябва да се лекува, тя дава отговори

  1. Ами, като не можете да четете, не пишете. Пише, че книгата ще излезе през ноември. Четете занапред по-добре какво пише и така може и да научите и кога ще е премиерата, като кажат дата. Може и в сайта Капана 😉

  2. 1. Пише се писателка, поетеса, журналистка ж.р. /ако ви е известен/
    2. От целия текст не се разбира премиерата на книгата минала ли е, предстояща ли е? Аз попадам в момента и нямам представа…
    3. Журналистика не се прави с дъвчене на пица над клавиатурата и карай да върви…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.