Дипломати почетоха Йосиф Шнитер
С дипломатическа церемония бе чествана 169-годишнината от рождението градоустроителя на Пловдив Йосиф Шнитер- първия архитект на Пловдив след Освобождението и създател на множество емблематични сгради. Извънредният и пълномощен посланик на Чехия в България Лукаш Кауцки, дипломати от мисията и почетният консул на Прага в Пловдив доц.д-р Иван Соколов поднесоха венци пред паметника на Йосиф Шнитер на площад „Независимост” и така продължиха традицията да се чества делото на архитекта, чието творение е
Той е заложен като визия в първия Генерален регулационен план, изработен от Йосиф Шнитер в периода 1888-1891 г. и одобрен през 1896 г. В него се съчетават модерни за времето си тенденции с историческото наследство и така се получава неповторимият чар на града.
Сред проектите на Йосиф Шнитер са църквата „Св. св. Кирил и Методий“ и Пловдивското девическо училище, където днес се помещава Градска художествена галерия, камбанарията на катедралния храм „Света Богородица”, Гражданския клуб, сградата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, първия Общински дом – сега Регионален природонаучен музей, обществени и жилищни сгради. Талантът на чешкия архитект оставя множество ярки знаци в градската среда.
Той живее е работи в Пловдив в продължение на 36 години – от 1878 до 1914 г. Взима дейно участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия и в Сръбско-българската война от 1885 г.
Йосиф Шнитер е роден в чешкия град Нови Биджов през 1852 г. и е завършил Виенската академия за военни инженери. Пристига в България като доброволец в Руско-турската война (1877-1878). Той е една от най-ярките фигури в обществото на чешки инженери, индустриалци, учени и творци, които помагат за развитието на младата българска държава след 1878 година.
На Таксим Тепе на мястото на пожарището („янгънлъка“) на Чалъковите къщи (от които само огнеупорният склад-мааза стои та го бъркат с параклис) богатият, сложен и елегантен комплекс със гимнастически салон, столова с кухня е проектиран от (третата) българска архитектка Виктория Ангелова-Винарова за
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ.
След което там имаше Учителски Институт с Образцова Прогимназия.
Тук спомената като “…сградата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство…”
Сегашните „академици“ =член-кореспонденти на БАНда= които съсипаха масивното Жълто Училище не успяват да се ориентират къде им е величественият главен вход, а се провират през задната, слугинска врата.
Всъщност Йосиф Шнитер е роден на 16.10.1852 г. и това е видимо в множество запазени документи.
С позоваване на достъпен достоверен източник датата на раждане може да бъде коригирана в Уикипедия от всекиго, на (линк):
https://bg.wikipedia.org/wiki/Йосиф_Шнитер =където фигурира 6-ти, а не 16-ти октомври и става източник на гафове
Шнитер попада в Града с инженерните части на руската имперска армия и остава за да се задоми.
Той е дипломиран инженер-геодезист, а не архитект. Правоспособност в онази епоха за дюлгери и масони в Румелията не се е строго спазвала.
Възложено му било от общината Регулация на кривите улички и сокаци из ТриХълмието за достъп от противопожарните тулумби. В резултат са изрязани и съборени редица възрожденски еркери, къщи и ценности – както се вижда от неговите прецизни инженерни платна в ПланоПазенето. ИПК / НИПК по тях направи редица възстановки през 70-те и 80-те години.
„…сградата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство…“ не е вярно, че е проектирана от Шнитер, а от арх. Виктория Ангелова-Винарова, вж. Педията:
https://bg.wikipedia.org/wiki/Виктория_Ангелова-Винарова