Детство мое реално и опожарено…

Създаването на нещо хубаво, нещо, което да радва очите просто ей така, без да получаваш полза, е рядко срещано явление у нас. Когато това се случи, обаче, то не остава незабелязано. Парадоксът е, че обикновено някой бърза да го разруши. Така се случва и с една дървена къщичка, събираща децата да играят пред блока, вместо да бъдат затворени вкъщи пред компютъра. За една изгоряла детска къщичка, за смазаните торти от кал и как с лека ръка разплакваме децата ни, Величка Караславова потърси Под тепето, за да сподели за поредния безумен  акт, извършен от хора, вечно недоволни и оплакващи се от живота, хора, на които дори къщичката за игра им пречи!

Преди повече от 6 години едно младо семейство с две деца от кооперацията, в която живея монтираха в градинката отпред една кокетна дървена детска къщичка. От онези старите – аз съм израстнала с една такава докато ходех на детска градина, имаше ги и в градините, на някои от малкото ресторанти в града, по времето на комунизма… Мигновено това събитие стана известно в цялата махала и дечурлигата- от току-що проходилите до тези в тийн възраст се надпреварваха да се мушнат вътре!
 Тези същите съседи преди това бяха облагородили доста мястото, изравниха го, засадиха райграс, купиха  и пейка, където да посядат майките… В градинката има и железен лост – там закачаха люлки и мястото се превърна в любима детска площадка- всички сме наясно с недостига на такива съоръжения в града. Направиха и масичка с дървени пънчета за сядане! Хвърчаха топки и пера на федербали, въртяха се въжета, правиха се торти от кал, скачаше се на дама, имаше концерти … А следващото лято техните вече три деца (!!!) и моята дъщеря щяха да отварят в къщичката магазин – да продават картички, гривни … въобще собственоръчно изработени съкровища, баща ми им направи дори табела!
 И не става дума за двор, който е ограден и заключен, напротив!
 Малко след появата на това слънчево място започнаха  и характерните за тези географски ширини моменти – имаше недоволни от детската глъч; имаше докачени от това, че получават забележка, когато идваха да си тупат килимите на железния лост „как така не може – че аз тук си тупам килима от 30 години“ се чуваше често; имаше докачени, като им кажеш, че това не е тоалетна за кучетата им… Как да отговориш на такива хора, аз не знам….
В същото време продължавахме да разхубавяваме това специално за нашите деца място – всяка година съдихме цветя – бяхме подготвени, че ще ги берат, но това не стигаше – изкореняваха ги! Решихме да посадим туи по края, за да има сянка и да се огради един вид – на следващата сутрин вече бяха изчезнали! Удобството на пейката привличаше и много хора, които нямаха деца, а просто търсиха място за раздумка – нищо против, но те оставяха след себе си всевъзможни боклуци! В началото вечер заключвахме къщичката, но след като няколко пъти я разбиха – спряхме! Децата си оставяха вътре играчки, а приходящите оставяха след себе си кочина! И така …. но ние не се отказвахме!
Всички хора, които живеят в района Паспортна служба и ВМИ знаят къде се намира – точният адрес е „Георги Измирлиев“ 17. А в детските разговори се казваше: ще играем на къщичката!
И защото няма ненаказано добро!!! В четвъртък по обед някой реши, че може да я запали! По думите на пожарникарите – умишлено, струпани са боклуци и е драсната клечката! Едва ли някога ще разберем кой го е направил! И поради каква причина – попита ме 8 – годишната ми дъщеря! „Лоши и невъзпитани хора“ – тривиален отговор от моя страна- те рушат, изкореняват, тупат си килимите, разхождат си кучетата там, изхвърлят си боклуците…. а ние „възпитаните“ – почистваме, садим цветя и райграс, поливаме ги… И как да обясня коя е правилната позиция тук и тя от кои трябва да бъде – от тези, които  правят къщички или от тези, които ги палят! И не знам дали трябва да обсъждаме „правилна“ или „печеливша“ позиция! Аз за себе си вече съм решила!
Сетих се за онзи човек, който беше почистил храстите около пътя и общината го беше глобила…
Едно от нещата, които ме изумиха най- много в Германия беше следното – има  градини с цветя по магистралите, в близост до градовете. Пред тях има маси с ценоразпис и желязна кутия. Спираш, откъсваш си цветя и пускаш съответната сума в кутията!!!! Няма магазин, няма продавач!!!! Същото го има и в селата – семейството произвежда ябълки, слага табела на улицата с цена, влизаш в двора, взимаш си един от приготвените пакети оставяш парите в кутията! Не мога да си представя това да се случи тук! ЩАСТЛИВО си живеят тези хора!
А тук – не само, че ти  изкореняват цветята, ами и къщичката ти палят на тръгване!!!!
За голямо съжаление тази тъжна история възпроизвежда случващото се около нас! Ние си посаждаме градина, а някой идва и я превръща в блато! Така ще бъде докато сред нас има хора, който ей така, за кеф, ще си позволят да запалят една детска къщичка!
Без думи…