Аз и ще остана тук – харесва ми да виждам, че има смисъл

Кирил Николов
 
Изкуших се да напиша мнението си. Това изкушение често ме бъзва по задника и, както става обикновено с глупавите хора, едва оттам тръгва към главата.
Всички доста пострадахме от социалистическата еклектика. Когато отмина нейното време, така да се каже със закономерността на естествената смърт, се появи футуризмът на разрушението. Улиците и фасадите в населените ни места заприличаха на лицата ни – Пеньопеневският възторг сякаш завинаги бе заменен с редуващите се изражения на апатия и фрустрация. И така започнахме да съзерцаваме гадориите около нас, да ги псуваме и да виним за тях Вълшебникът от Оз. Помните ли го? В края на тази прекрасна притча той се оказа най – обикновен и разкаян чичка-измамник. „Вълшебникът” сам се развенча пред добротата и сърцатостта на Дороти – истинската вълшебница. Жалко, че това послание се чете само като детска книжка.
Хайде да не гледаме само лошото!

Целия коментар на КАПАНА.БГ