В деня, в който 64 съдии писаха кърваво писмо до ВСС, в което директно атакуваха адв. Михаил Екимджиев за коментарите му по повод процесите, които вървят в съдебната система, ние потърсихме юриста за нещо различно. Юристът никога не е стаявал критиката си и към друг важен сегмент от нашия живот- църквата. Той нееднократно алармира, че пловдивският владика се изказва твърде дискриминационно по този или онзи казус. А в момента не отделя поглед от онова шумно театро, което се разиграва в БПЦ. В което обаче публиката е и жертва.
Ако има нещо, което да ме кара да се чувствам по – омерзен, от това , което се случва в съдебната система, е случващото се в църквата. Защото става въпрос за гавра с Бога, с вярата на хората. Темите за избора на нов патриарх и казуса Венета Марковска са много сходни, защото и в двата случая трябва да има еталони за морал и поведение. И в публичната сфера, и в духовната, моралът е задължителен. Вижда се, че този морален разпад върви по високите етажи на разните йерархии. Много тежка и болезнена тема е църковната. Боли ме за това, че тази църква вместо да направи необходимото да се обърне към хората, да ги приобщи към вярата, да ги възпитава в християнските ценности във време на духовна, образователна, семейна криза, наблюдаваме някакви боричкания. Църквата , ако е на мястото си , може да остане един от малкото стожери на морала, на тези християнски ценности, благодарение на които е оцеляла Европа. Вместо това какво се получава – някакви нечистоплътни интриги, злепоставяния, прецаквания… Очевидно там работят хора, които са обучавани в службите и те правят разработки в самата църква. Това отблъсква хората. От тази гледна точка, когато се започне от агентурното минало, Ролексите, колите, корупцията, прелюбодействията, каквито има за някои архиереи и от който „морален пиедестал“ заклеймяват хората, които живеят без брак, да забраняват концертите на Мадона, да анатемосват изложби – неадекватно е, нелепо е. Защото преди всичко ти трябва да си морален пример, за да можеш да раздаваш морални оценки. Ти не само, че не си морален пример, а се превръщаш във фактор, който отблъсква хората от църквата и вярата. А заради това шансът младите да получат някакви добри примери, да се вкопчат в някакви ценности, намалява. Защото държавата е в разпад, традиционните държавни институции са в разпад и църквата също. И от тук се чудим защо джамиите са пълни, защо Свидетелите на Йехова са навсякъде. Ами защото човешкото съзнание търси опора. И когато не може да я намери в държавата и в традиционната църква, търси на други места. От тук вместо да заклеймяваме различните, нека със собствен добър пример да се опитаме да върнем вярата на хората в църквата. Това според мен трябва да е позицията. Но това, което се случва , е точно обратното. Самоомаскаряване и самокомпрометиране! Явно и там трябва да се изживее някакъв катарзис, да се стигне до дъното и след това… Мисля, че до това дъно се беше стигнало при предишните скандали, но оказа се, че има още на къде да се пропада, анализира ситуацията в БПЦ Михаил Екимджиев.
