Модерните времена предполагат смели решения…
Димитър Герганов
Две убийства на бизнесмени в рамките на няколко дни – завръщаме ли се в мутренските години от началото на прехода, когато разчистването на сметки беше ежедневие? А може би, въобще не сме излизали от тях. „Гущерът скъса своята опашка”, както предвиди покойният Илия Павлов и в България се настани едно привидно върховенство на закона. Споровете се пренесоха в уважавания български съд, където висококомпетентни и неподкупни магистрати разрешават делата според духа и буквата на закона. Полицията също повиши значително своите възможности да разследва, разбива групи за „мокри поръчки” и дори да оказва превенция. Ежегодните годишни доклади от Брюксел за напредъка в съдебната система мутираха в досадна формалност, на която вече никой не обръща внимание. Модерна България се превърна в „остров на сигурността” в неспокойното европейско море от легиони бежанци и трансгранична престъпност.
Какви ги дрънка тоя? – повдигате вежди. Ами нахвърлям си авангарден сюжет за научнофантастичен разказ достоен за наградите „Хюго” и „Небюла”! Какво всъщност се случи през новия век? През 90-те години чужд бизнес се превземаше с бухалки и заплахи, днес фирмите се крадат по документи. Не представлява особен проблем да се подаде заявление в Търговския регистър, с което да се смени управителя и после сметките на компанията да се източат, а собствеността й да се прехвърли на „бушони”. Потърпевшият разбира се, има пълното право, да заведе съдебно дело и след няколко години да го спечели, след което да си получи „кухата фирма” обратно. Елегантно, нали?
През 90-те много от тогавашните „бизнесмени” стартираха с митичните „партийни куфарчета”, други получиха крупни необезпечени кредити, които фалитите на банките и хиперинфлацията занулиха. Трети се уредиха покрай приватизацията и иновативните схеми с РМД-тата. Една част от тези бизнеси се провалиха, но какво от това? – както дошло, така си отишло. Други успяха да се наредят на софрата с държавните поръчки и европейските пари, но там „яслата” не стига за всички. Останалите се принудиха да „работят”, държейки се над водата с помощта на банкови кредити. Конкуренцията и конюктурата доведоха много от тях до неплатежоспособност, но и за това има лек. Когато се види, че работата не отива на добре, не представлява особена трудност ликвидните активи да се скатаят, а фирмата да се прехвърли на безработен „предприемач” предимно от малцинството. Така за контрагентите, банките и бюджета остава да пият по една „студена вода”.
Схеми, схеми, схеми… Неприятната истина е, че немалка част от българския бизнес е от „схемаджийски тип” и не би оцеляла дори седмица в нормална пазарна среда. Друга пък отдавна се намира в дългова спирала, която рано или късно ги изхвърля от играта. На този фон едва ли е чудно, че сметките продължават да се уреждат по един твърде „първичен начин”!
Декларацията на КРИБ обаче е новина. Едрият бизнес констатира безпомощността на правоохранителните органи, иска бързи резултати, заплашва с искане на оставки и е готов да вземе нещата в свои ръце! Впечатляващо! Анонсът за осигуряване на парична награда за информация относно убийците, поставя ситуацията в съвсем друго измерение. Сега вече всичко зависи от размера. Да си представим, че обявят сума от 5 милиона? Нищо пари за тях. Почти съм убеден, че ще се намери кой да ги вземе. Разкриването на изпълнителите, посредниците и поръчителя обаче ще ни изправи пред нов проблем. Първите най-вероятно ще са елиминирани, а останалите ще са се покрили в чужбина, където родната полиция не може да ги достигне. Тогава напълно в традициите на Дивия Запад е необходимо да се направи следващата крачка – позив WANTED разлепен по улични стълбове, барове, публикуван в печатни и електронни медии, Фейсбук и другите социални мрежи, придружен със съответния ценоразпис. На български, английски, хинди и суахили. Щом цифрите са атрактивни „ловци на глави” от цял свят ще се втурнат в лудешка надпревара и резултатът няма да закъснее.
В случай, че този подход сработи, можем да се замислим за радикална реформа в системата на МВР. Защо е необходимо да харчим по 1 милиард на година и да поддържаме апарат от 60 хил. човека, когато можем да отделим половината средства в „награден фонд”, а най-добрите няколко хиляди „профита” да се преквалифицират в „ловци на свободна практика”. Неименуемото възмездие рязко ще снижи нивото на престъпност, което ще превърне България в суперпривлекателна дестинация за инвестиции. Така ще решим и проблема с работните места на освободените служители.
Няма какво повече да чакаме, да ни „оправят” от Брюксел, че току-виж ни „опраскали”. Модерните времена предполагат смели решения…
