Възвисихме се със спектакъла, който се превърна в градска кауза
Бойко Кръстанов вдигна ръка за Аскеер, 500 аплодираха повече от 15 минути револУционерите
500 възвисени пловдивчани аплодираха на крака повече от 15 минути револУционерите на Милен Русков, качени на театрална сцена от Иван Добчев, на втората премиера на спектакъла Възвишение снощи. Имаше сълзи, имаше смях, и отрицание, и обожествяване. Имаше и размисъл, и покруса, и мечти, и смърт, много смърт на сцената. Но и много живот пред нея. Синдикалния заживя истински в може би най-важното културно събитие за Пловдив в последната година. Да, най-важното. То бе особено, защото не бе просто точка в афиша, а кауза. Покрай пожара в театъра, покрай очакванията за нещо голямо и перипетиите с тези очаквания, покрай идването на имена
като Иван Добчев и Милен Русков под тепетата. Покрай естествените ни ежедневни ни револУции, покрай крясъците на всякакви револУционери и революционери. Покрай тровещото и гигантско разделение. Покрай особеното ни национално дарование да се опитваме да резилим и оплюем дори най-важното и красивото (защото този талант национален се пръкна и сега, в тази кауза). Е, серсемите сбъркаха. Каузата успя. Пловдив се Възвиси. Ако не вярвате- питайте 500-те пловдивчани снощи.
Те видяха как градското момче Бойко Кръстанов направи своята голяма революция, като излезе от рамките на тв сериала, за да влезе в ролята на котелския револУционер, който сменя балкански диалект с французки. Онзи лустросан глезльо от Стъклен дом, който снощи дружески прикани Господ да го ВОзвиси с Колт в едната ръка и „льо пастърма” в другата в кожата на умиращия Гичо, който не иска да даде мезето на поганеца. Бойко, който ни накара да се замислим къде сме, кога ще изкараме главите от задниците си, та най-сетне да отворим очи. Да ни напомни, че докато се кланяме я на Каймаканина, я на Каймаканов, сме забравили да се кланяме на свободата, на живота, на истинските ценностите. Вместо да браним- предаваме. Вместо да въставаме- снижаваме глава.
Бойко Кръстанов посегна за Аскеер, докато галеше Колта си в някакъв момент на сцената. Бе меко казано брилянтен. Кръстанов бе изключителен.
Това, което театърът, Добчев и всички в този проект направиха, заслужава само Възвисителни оценки и коментари. Заради онези 500 души със зачервените длани, очи и бузи в Синдикалния, заради усмивката на Асенчо- Красимир Василев, сълзите в очите Радина Думанян, доволното изражение на Милен Русков, едва забележимата критичност на Иван Добчев, решимостта на Сашо Секулов, Кръстю Кръстев, целият отбор юнаци и револУционери на сцената и извън нея. Възвишение направи револЮция в името на Пловдив. Това е.
P.S. Под тепето благодари на целия екип на Възвишение за това, което направи. Контактът на медията ни с вас в рамките на творческия ви процес през цялото му време за нас беше огромно ВЪЗВИСЕНИЕ.