Светлана Куюмджиева: Мечтая не за 2019-та година, а за ефекта след това

Пловдив има потенциал да бъде ЕСК, по капацитета трябва да се работи, смята артистичният директор на Пловдив 2019

ЗАЕДНО се оказва много голям проблем и много голяма цел

Всеки носи своята малка или голяма отговорост в този процес. Редно е хората да мислят за ЕСК като за кауза, а не като за нещо, от което може да се извлече само изгода

В Италия, Матера 2019 вече е национална кауза

Планира се екипът на Фондацията да се утрои

Срещаме се със Светлана Куюмджиева в кабинета й на артистичен директор на Фондация Пловдив 2019 в Стария град, в Синята къща. Творческата шефка на тази така важна за града ни структура в момента и в следващите няколко години ни посреща над 60-тарското си реставрирано масивно бюро, което гали като ценност, каквото е. Небрежно разрошена е, в силно работен режим, от среща в среща. Носи на гърдите си емблемата на Пинк Флойд върху сива тениска, но в кабинета й музика няма. Чува се само специфичното хрупане на дюшемето в Стария град и жуженето на компютъра. Начинът на посрещана в Синята къща е пълен контрапункт на критиките от някои среди, че Фондацията е твърде затворена. Светлана се усмихва и очаква някой като нас да я изкара поне за 30 минути от строго организираното й ежедневие. Директорът на Фондацията за очакванията, за Заедно, за мечтите за 2019 и за Пинк Флойд в Пловдив пред Иво Дернев.

Скоро се върнахте от италианската Столица на културата за 2019-та, Матера. Какво видяхте там? Къде са те и къде сме ние? Какво ни дели и какво ни събира?
Аз се убедих, като заминах там, че проектът Европейска столица на културата има един основен плюс- събира някакви фундаментално различни географски места, които заедно с хората в тях, преминават през едно доста сходно преживяване и изпитание. В крайна сметка, макар и да се делим условно на Западна и Източна Европа, Централна и т.н., накрая се оказва, че всички имаме доста сходен опит, особено с тази инициатива.
На едно и също място сме с Матера в подготовката си. Нямаме кой знае какво различие. Те също са в процес на преоценка на програмата си. Тяхната структура е различна, те нямат артистичен директор. Търсят си Project manager в момента, който да им работи по програмата, но като цяло, комитетът, който е подготвял кандидатурата, работи по програмата и в момента. Те също планират инфраструктура и имат затруднения с нея, в смисъл, че нямат достатъчно зали и места.
Разликата е, че те са на принципа Базиликата, т.е. районът около Матера, градовете около нея са въвлечени още в самото начало на кандидатстването и то много интензивно. При нас регионът също присъства, но не толкова, не е такъв фокус, какъвто е при тях. Това е обяснимо, защото Матера всъщност е 2 или 3 пъти по-малък град от Пловдив и регионът там създава мащаба на цялото събитие, така че те планират сега заедно с още 20 града, културни оператори и потенциални партньори от целия този регион. Планират активности в цялата basilicata. Това е нещото, което ни различава. Иначе като брой хора, които работят по проекта в момента, и като мащаб, комитетът им отговаря напълно и на нашата Фондация. И те като нас, споделят всички функции. Всеки върши всичко във Фондацията в момента. Явно това просто е нормален етап от подготовката. И те като нас, все още не могат да кажат и да дадат конкретен ориентир, колко процента от първоначалната си програма ще реализират и колко няма да успеят. Ясно разпределят задачите между община и комитет. Общината отговаря за инфраструктурата, комитетът – за програмата, за да няма някакво объркване.

Те как са с финансирането? Оплакват ли се от липса на средства или имат ли такива опасения за някакъв бъдещ момент?
Те имат много сериозна подкрепа на национално ниво. Техният бюджет, откакто беше гласуван, беше почти удвоен. Сега, когато бяхме там, разбрахме, че сумата, която е над искания програмен бюджет, ще бъде разходвана за инфраструктура. Това е била договорката, т.е за програма те си имат бюджета, който са заявили по книга и сега са в процес на преговори как ще го получат този бюджет. Гласуван им е, ясен е, преговарят как ще го получат, но по принцип,  готвят кампания „Италия 2019”, която да постави тази Европейска столица на културата на национално ниво, като комуникация, дейност и програма, т.е. и други градове също да участват с някакви културни активности през 2019-та и също ще получат бюджет за инфраструктура. Там вече инициативата е възприета като национална кауза, не само като кауза на града. Докато тук ми се струва, че все още не сме го постигнали това.

Мислите ли, че можем да го постигнем?
Да, абсолютно постижимо е. Въпрос на усилия е, които трябва да се направят от всички посоки. Може да се постигне, защото то е национална кауза и ще бъде видимо за цялата страна и за цялата културна сцена в България, то не е само за Пловдив. Ще има съответните ползи за цялата култура в страната, но мисля, че малко по-бавно ще се осъзнае това у нас. Разликата е, при нас има много по-солидна подкрепа на местно ниво от страна на общината и града, а те имат силна подкрепа на национално ниво правителството и министър- председателя.

Говорейки за подкрепа, в последните няколко месеца, усещате ли подкрепата на общността, на това ЗАЕДНО, на Пловдив? Фондацията усеща ли подкрепа от отделните групи, които често са в конфликт? Или по-скоро има търкания с тях?
Това, което аз осъзнах през последните месеци в тази работа е, че ЗАЕДНО е страхотно подходящо мото за Пловдив наистина, а не само гръмка дума или лозунг. Защото ЗАЕДНО се оказва много голям проблем и много голяма цел. Много подхожда това да бъде поставено като цел. В този смисъл, усещам поне на този етап повече интерес и любопитство, отколкото подкрепа, т.е. хората все още имат нужда от време и информация, за да разберат какво е това нещо. Все още няма достатъчно разбиране за това какво е Европейска столица на културата. Оттам идват критики, реакции и проблеми към нас, какво ли не. Повечето са негативни емоции, но все пак си давам сметка защо е – защото хората не са съвсем наясно какво е това ЕСК и как работи. Не са съвсем наясно и каква е фондацията „Пловдив 2019”, какво представлява тя и какви са нейните функции. Че всъщност ние навсякъде си говорим с другите ЕСК, с германските ни консултанти, това е нещо, което непрекъснато върви като дебат. Че ние не бихме могли да реализираме всичко- не можем, не трябва. Не сме и само финансираща институция, защото нямаме такъв неограничен ресурс. Ние сме тези, които бутат целия процес, който така или иначе още с появата си, неговите ефекти вече започват да действат. Ние сме тези, които катализират тези ефекти, които благоразполагат и предлагат добри условия.

Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ