След махмурлука Одринските картинки ще оживеят

Любомир Минчев

Приключи ли патардията около съборения тютюнев склад? Вече има и табела с инвестиционни намерения. Какво следва? По-бързо, или по-бавно там ще се появи нещо като разпространените напоследък картинки. Без значение на кого му харесва и защо не му харесва. Нали не си въобразявате, че там ще останат сегашните руини, или пък една сутрин складът ще осъмне във вида от преди 3 март.

А пък и не съм чул да е имало жива верига пред онзи склад, който сега се облицова с черно стъкло. Каква е разликата? Или живата верига се е пазарила на повикване. Не искам да бъда циничен, напротив. Живата верига заслужи аплодисментите, защото показа, че със зъби и нокти ще браним своята Европейска столица на културата.

И може би това е разликата. С наближаване  на 2019 година творческите гилдии ще късат и живо месо от себе си, но да не изпаднат от борда, дори и плъхове да налазят палубата. Едни ще се появявават на общински сесии с лепенки на устните, други ще покажат и задници, ако трябва, но в една безпощадна битка, като тази, всичко е позволено.   

Който поиска, се изказа по одринската епопея. Сякаш съвестта ни беше изправена пред един невидим обществен съд и давахме обяснения, че сме направили нещо много лошо, но няма да се повтори. Нищо не стана ясно, но присъдите обаче бяха произнесени.

На 26 януари общината е пратила запитване от три въпроса до Института за  недвижимо  културното наследство. Отговор може да има в първата половина на следващата година, ако този институт не изневери на темпото, с което се движи. Дотогава складът може да бъде изнесен в чужбина. Ако сте слушали и отчайващите обяснения на шефа на НИНКН какво точно работят, ясно е, че ще чакаме от умрял писмо. В това време една от картинките ще стане реалност и толкова.

А властта?  

Онази пияна докторка, попаднала в Отрезвителя, е постъпила така, сякаш се намира у дома си. Тя се съблякла чисто гола, кръстосала крака и запалила цигара. Когато изтрезняла, я сковали ужасът и срамът. Работещите там разказват тази история, имат и други подръка.

Властта често се държи по същия начин. Но властниците нито се ужасяват, нито се срамуват, когато мине махмурлукът.Те само се ядосват, и то  когато нямат право на нов опит.

Фразата “Ще лапаме въздух, вместо Симеон” е удивителна по своята логика. Тя е произнесена няколко месеца преди да бъде дадено строително разрешение през 2010 година. Тогавашният кмет я изтърва в пристъп на гняв, защото идеята му за паметник на Симеон Велики отиде по дяволите. Тогава можеше да има паметник, но трябваше да бъдат погазени демократичните процедури. Кметът беше готов да се отрече от демокрацията, но да има паметник. Едни искаха паметник, други демокрация, а трети заложиха на по-сигурното – да лапат въздух.

Да заложим и сега на по-сигурното. Горната фраза е от тези, които ги блъскаш, търкаляш ги, подритваш ги и когато стъпиш върху тях, все едно нищо не се е случило. Така е с повечето фрази, артикулирани от властта.

Даването на строително разрешение няколко месеца след това не е съвпадение – лапайте въздух!

Тогава не бях съгласен паметникът на Симеон да е централна тема на местната власт. И да бъдем просмукани от истерията, че можем да се разминем с него. Много важно!

Сега е важно да не мастурбираме пред склада на „Одрин“ 8. Подсещането е от Теди Москов. Театърът бил като секса – трябвало двама души. В противен случай се получава режисьорска мастурбация. Прилично ли е да го правим точно пред склада. Хигиенистите, които се навъртат наоколо, може да имат претенции към сравнението, но много им здраве!