ГласовеМнения

Шум в градска среда след 23ч.? Може, но е нужен консенсус

Обществено договаряне за промяна в Наредбата за ред и сигурност поискаха културни оператори, бизнес и Пловдив 2019 на дискусия по темата

Балансът ще се намери чрез  удовлетворяването интересите на всички

Градската среда не бива да се разглежда като една константна ситуация, в която винаги всичко е едно и също

Полицията: Отделянето на ресурс за реагиране на сигнал без сериозна ситуация е голям проблем

Дискусия на тема „Общинската Наредба за обществен ред и сигурност в контекста на Пловдив 2019” организира Под тепето в навечерието на 7-ми рожден ден на медията. Екипът ни реши да отбележи празника не с тържество, а с началото на серия дебати по важни обществени въпроси, решението на които имат пряко значение за развитието на града ни. Темата от първия ни диспут се оказа от изключителна важност както за институциите, така и за хората, които работят в сферата на културата и правят бизнес под тепетата. Събитието в клуб „Котка и Мишка” в Капана събра на едно място представители на общинската администрация, ръководството на пловдивската полиция, половината от екипа на Фондация Пловдив 2019, културни оператори, стопани на открити сцени в Пловдив, собственици на заведения. Те, заедно, потърсиха отговор на въпроса дали „заспиването” на града в 23ч. (до този част е позволен шумът навън) влияе на културните процеси, туризма, бизнеса и развитието на Пловдив като цяло. И той, отговорът, е „Да, влияе”. Може ли обаче нещо да се промени и въобще има ли нужда от промяна – тепърва ще се решава.

Идеята на дискусията бе да вкара темата в дневния ред. И го направи. Всички бяха единодушни – проблем има, а той води до редица конфликти между всички по веригата – културата и бизнесът от една страна, гражданите от втора, община и МВР от трета. В рамките на диспута стана ясно, че конкретно предложение за промяна може да дойде единствено от частните организации, а след това е ред на администрацията да помисли и да подложи за широко обществено обсъждане евентуалнатo разхлабване на рестрикциите в Наредбата за опазване на обществен ред и сигурност, които касаят събитията на открито и вдигането на шум в градска среда.

Културните оператори и бизнесът акцентираха на проблемите, които срещат при организирането на събития и при работа навън в лятно време. Гостите дебатираха за това какви са възможните решения. Говори се за зониране на града, за сезонност на въпросната наредба, за определяне на определени дни, през които шумът навън да е позволен до по-късно.

Не се притесняваме от темата, щом сме тук. Тя е неизчерпаема. Всеки би защитил собствената си теза. В тези отношения винаги ще няколко страни и винаги и ще има пресечна точка. Въпросът, който трябва да си зададем е да превърнем ли Пловдив в Слънчев бряг, или да се опитаме да вдигнем нивото, каза кметът на район Централен, Георги Стаменов. Искате да кажете, че културните хора заспиват в 23 часа лятото ли?, контриран бе той. А какво се случва през 2019? – Да скачаме в леглата през лятото само час след като се е стъмнило ли?, чу се в залата.

Балансът е много тънък. Сложно е общината да намери начин това да се случи. Ако минем към промяна на наредбата, не е ясно какъв ще е отзвукът от страна на гражданите. Не е ясно какво ще се случи, ако позволението за шум на открито се увеличи до 24ч., отбеляза шефът на отдел Култура към общината, Кирил Велчев.

Това, че сме тук в такъв състав, значи, че темата ни е важна, каза зам.-директорът на пловдивската полиция, Георги Георгиев. Той дойде на дискусията заедно с началника на охранителна полиция Любомир Рашков и началника на общинска полиция Костадин Костов. Трябва да е ясно, че ние сме длъжни да отреагираме на всеки един подаден сигнал. Идването на униформен полицай създава дискомфорт и на собствениците на заведенията, и на клиентите, разбира се. Колко е голям проблемът, по който е сигнала обаче – това е въпрос на гледна точка. Тук има три гледни точки – на собственик на заведение например, на живущите и на клиентите. Балансът наистина е много труден. Това нещо, като решение, би трябвало да се вземе от община Пловдив. Ние сме изпълнители, които трябва да спрат нарушение на обществения ред, обясни Георги Георгиев.

Когато се идва по сигнал без да има някаква ситуация, това за мен, като административен ръководител, е голям проблем, тъй като в този случая ние хабим ресурс от служители, които задължително трябва да отговорят на сигнала. В същото време, някой се жалва и е жертва на престъпление, а нашият човешки ресурс е по сигнал за шум. Едва ли въпросът с този компромис, който следва да се намери, ще се реши тук, тази вечер, допълни Георгиев.

На вниманието на институциите беше представен пример от друг южен и туристически град – Валенсия, където в аналогичната наредба шумът в градска среда не се третира като проблем въобще, а собствениците на заведения, например, имат право сами да избират до колко да продължи работното им време. Това там важи за зоните с голям туристически поток или районите за забавление. Документът бе извадил роденият във Валенсия Рохе Рубио, който в момента стопанисва ресторант в центъра на Пловдив. Живял съм в Хайделберг, в най-подредената и сигурна държава в Европа и вероятно и в света. Там четири дни всичко се случва до десет часа вечерта.В петък и събота всички заведения, обаче, работят с удължено работно време до три часа и всички германци са по улиците, даде друг пример Ганчо Колаксъзов. Той е категоричен, че в Пловдив има проблем, заради което трябва да се върви към широк обществен диалог. Дебатът стартира навреме, трябва да се мисли за ясна визия за развитието на града. Стратегия за мен няма в момента. Трябва да се върви към компромис, допълни той.

Наредбата трябва да се промени от общинския съвет. При едно влизане на сесия, това би предизвикало сериозен дебат. Зонирането може да създаде сериозен проблем, отбеляза Кирил Велчев от отдел Култура. В момента, в който се опитаме да прокараме идеята за зониране – да речем, Капана да е до 12 часа, Централна градска част също, а Тракия да е 22.30ч. например, автоматично някои от собствениците на заведенията в другите райони ще вземе наредбата и ще я бутне в съда. Тъй като се създава двоен стандарт, смята кметът на Централен, Георги Стаменов. И допълни, че това че администрацията нищо не може да направи ако някой просто седи на улицата. Но за това винаги излизаме виновни ние, дори да не работим в този момент, вметна собственикът на клуб Библиотека Гаро Узунян.  

Досега сме нямали много проблеми генерално, но е имало случаи да прекъсваме събития от програмата на Нощ на музеите и галериите. Като миналата година например, със събитието в Апартамент 101, откъдето се бяха подготвили с изключително скъп проект, но той бе прекъснат заради шума. Трябва да се помисли за някакви изключения за индивидуални събития. В бъдеще този конфликт трябва да бъде разрешен, смята Веселина Сариева от фондация Отворени изкуства.

Тук съм хем като организатор на културно събитие, хем като жител на Капана. Въобще не виждам като проблем, че има вечери, в които се шуми. Като архитект казвам, че градската среда не бива да се разглежда като една константна ситуация, в която винаги всичко е едно и също. Напротив – ситуацията е много динамична. И затова тази наредба трябва да се мисли не като нещо, което  се прилага във всеки момент,по всяко време, на едно и също място и по един и същи принцип. Не съществува такава ситуация. По-скоро може да се мисли в посока от понеделник до четвъртък без шум след 23ч., в петък и събота толеранс с времето от час, час и половина. Или пък веднъж в месеца – шум до 1 през нощта и всички да знаят, че първата събота ще им е шумно. Балансът в града не се намира чрез средностатистическото, а с удовлетворяването интересите и на едните, и на другите. Колкото до зониране – то е на същия принцип като начина, по който се избират местата, на които има Синя зона, местата, на които има Зелена зона и местата, на които можеш да паркираш на всякъде. Това са политически решения, чрез които стимулираш или не определени действия в града. Дори в Тракия, в самия квартал, има смисъл от зониране. Въпросът е да се разбере, че не може хем и ти да си зле, хем и аз да съм зле, та всичко да е наред. Обратното трябва да е – всичко е наред, когато всички са добре – хем на едните да е тихо пет дни в седмицата, хем другите да вдигнат шум до малко по-късно в другите два дни. Това да е балансът, това да е договорката, а не средното ниво, в което няма вълнички, но всъщност нищо не става, каза Любо Георгиев, директор на Архитектурната седмица.

Риториката в контекста „Такава е ситуацията, нищо не може да се направи”, води до извращения на системата. В София например ако правиш голямо събитие, което продължава до 24ч., си предвиждаш бюджет за глоба. Така ти, бидейки неспособен да се справиш с диалог, пълниш общинската хазна, а в същото време правиш нещо за града, включи се в темата Виктор Янков, директор на фестивала Нощ на музеите и галериите.

Има ситуации, в които дори тази наредба не е актуална. Много от концертите на Конюшните, които съм организирал, е трябвало да приключат в 22 часа. А знаете, че лятото започва да се стъмва в 21.15ч. Това ние не го правим толкова с комерсиална цел, колкото го правим за публиката. Хората, които организират такива събития, знаят какъв е комерсиалният резултат, каза Иван Неделев, който миналото лято организира летните концерти в Драматичния театър.

В дискусията се включиха и от Фондация Пловдив 2019. Добре, че този дебат започва сега с надеждата до 2019 г. да намери някакво решение, защото наистина е важно за Европейска столица на културата да се стигне до обществен договор. Да има възможност да се провеждат културни събития на открито, да има дни и моменти, при които да може да се осигури комфортът на всички страни в този дебат. Нужно е обществено договаряне. Явно промяната в наредбата е необходима, щом се стига до този дебат. Явно има нужда от някакво прееволюиране на тези отношение. Това би трябвало да се претъркаля поне през няколко такива дебата, едно голямо обществено обсъждане, за да не се стига до тежки конфликти. Аз съм обществен договор, който да съгласува интересите на всички страни. Дали ще се стигне до определени дни от седмицата, дали ще се стигне до райониране, колко време може да се спечели? До това трябва да се стигне през голям обществен дебат. Готови сме да участваме в такъв тип дискусии и да продължим да съдействаме с мнение и присъствие, каза артистичният директор на фондацията, Светлана Куюмджиева.

Трябва да има ясна визия какъв искаме да бъде нашият град, защото 2019г. ще дойде и ще отмине, а след това какво правим? Трябва да има обществен дебат и ясен регламент, защото градът ни не трябва да се превръща в спалня, коментира изпълнителният директор на Пловдив 2019, Валери Кьорлински.

Тук имаме пазарен проблем. Трябва да се направи анализ на ползите и разходите, трябва да се започне от числата. Трябва да се разбере колко пари губи градът от това, че заспива в 23 ч., след което трябва да бъдат ощастливени хората, които биват притеснявани от шума по улицата. Най-грубо казано – на тях, по един или друг начин, трябва да им се плати. Но първо трябва да бъдат измерени ефектите. Трябва да решим човешките конфликти чрез пари. Трябва да търгуваме нашите конфликти, предложи икономистът Георги Стоев. Тук се повдигна въпросът дали е възможно общината да направи такава политика за живущите в шумните централни градски части, при които те да плащат по ниски данъци и такси заради неудобствата.

Институциите бяха запитани дали понякога има двоен аршин при контрола при Наредбата за обществен ред и сигурност, като беше даден примерът със скандалното светско парти на Античния театър миналото лято. Не, двоен аршин няма, категоричен бе Георги Стаменов. Най-важното е да се гледа балансът. Пак казвам, за мен е важно накъде ще се насочи ресурсът на полицията. За да отделим двама униформени с патрулна кола, за да отговорят на даден сигнал, са ни необходими други десет на работните им места. А и не бива да забравяме, че 2019г. за нас е предизвикателство, тъй като ще се промени цялата криминогенна обстановка, включи се отново в дискусията зам.-директорът на МВР- Пловдив Георги Георгиев.

Собственици на заведения пък подчертаха, че са имали случаи, в които откровено са били рекетирани, за да си плащат и да работят до по-късно без проблем. На въпрос към органите на реда дали има санкционирани граждани за фалшиви и вредоносни сигнали, от полицията отговориха положително. Имаме данни, че има и такива, които изнудват, но това са човешки взаимоотношения. Верният път е в диалога, допълниха полицаите. Кметът на Централен пък уточни, че собственици на заведения, например, могат да търсят правата си при такива казуси.

В крайна сметка обсъждането роди идеи, по които може да се работи. Гостите от частния сектор се обединиха зад решението да излязат с  ясна концепция, конкретни и обосновани тези и предложения към общината, а тя, от своя страна, да помисли дали да тръгне в посоката на промяната. Кметът на Централен, Георги Стаменов, подчерта, че би се ангажирал с организиране на широко обсъждане в търсене на консенсус за въпросния обществен договор. Може, стига да се знае каква е целта, каква е идеята на промяната, заяви той.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

9 коментари

  1. Всички собственици на заведения се събират,инвестират в жилищни сгради,построяват ги до 2019 и изселват всички от Центъра…И Центъра става само бизнес,купони,партита и т.н…Хората отиват да живеят в тихите места на града…Така и така се дават милиони за мега-огромни простотии…Заведенията,всичките ги местят там,полицията си решава проблема…Утопия…

  2. Според закона за шума, ако дадено лице е афектирано от големи децибели, то не носи отговорност за действията си. Така, че ако покойният е живял шумно, то той би могъл да бъде погребан с шумно просташко погребение. Майните, като столица на културада да обяснят връзката мужду силата на звука и културата. Остава неразбрано защо точно в градска среда.

  3. А хората, които живеем около тия „мега арт културни“ средища, какво да правим вечер когато искаме да си починем?!?!? Да броим овце ли?!? Айде стига вече!!! Ръцете ни се ‘чупиха от жалби срещу шума, с които да не кажа Общината какво си избърсва така или иначе, ми сега и това! Да ги сложа тия ‘умници’ от Април до Октомври да не мигват всяка нощ и после пак дискусии да инициират!!!

  4. Ако заведението е позиционирано в приземен етаж на жилищна кооперация , няма никаква шумоизолация и е чисто търговски обект – без всякаква идея за културен принос , за каква толерантност и съпричастие може да се говори? След вибриращи стени до 23 -24 часа , е изключено да се мисли за почивка до сутринта.

  5. А не ви ли идва в главата мисълта,че има хора,които си вадят прехраната през ДЕНЯ,и трябва да си почиват през нощта?Това е доста по-различно от запивки с *мъдри халтурни разговори*!През деня може изобщо да не ги чуете,но през нощта,когато градът заспива?
    И хайде да ни стане ясно едно – градът не са само заведенията и мераците на собствениците им за по-голям оборот.

  6. Четете :
    Закон за защита от шума в околната среда
    Наредба 6 за показателите за шум в околната среда, отчитащи дескомфорта през различните части на денонощието ……и т.н…

  7. Бива ли толкова неграмотно да се изказват всичките…Всъщност, не зависи от вашите желания, а от законите и наредбите към тях и най-вече от евро-директивите за допустимия шум в околната среда. Пикливата общинска наредба веднага ще падне в съда, ако си измисляТЕ противоречащи на по-горните текстове.
    И не става въпрос за ала-бала, а за здравето на хората.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина