Ректорът на АМТИИ: Подковаха студенти, за да се търси скандал

Ръководството на Академията обясни скандала с изхвърлените архиви с вътрешни конфликти и посочи поръчителите

Проф. Милчо Василев: Каква вандалщина е станала? Какъв архив? Нещо, което седи от 40 години и никой не го е погледнал

Ако е имало нещо ценно в тези книжа, ние сме го прибрали. Няма изхвърлени документи. Ние документи не можем да изхвърлим, категоричен е ректорът

От ръководството на ВУЗ-а дори имат съмнения, че някои от откритите в контейнера за смет неща са били подхвърлени

Иво Дернев

Злобата на човека е мерило за силата на личността. Така, цитирайки Чърчил, ректорът на АМТИИ проф. Милчо Василев коментира публикацията ни „Ремонтът на Жълтото училище- добра новина и гигантски скандал”. След публикацията ни, ръководителят на Академията поиска право на отговор, който разкри много интересни неща от кухнята на ВУЗ-а. Според проф. Василев, студентите, дошли в редакцията ни, за да разкажат как са спасявали ценен архив на АМТИИ, захвърлен на боклука при старта на ремонта на Жълтото училище, са били пратени при нас от негови вътрешни противници в АМТИИ. Като използва конкретни имена, които ще прочетете по-долу (утре ще се опитаме да се свържем и с тях, за да чуем и тяхната гледна точка). Не се влияйте от гнусни лъжи и измами, посъветва Под тепето ректорът. Подчерта, че той е бил омерзеният от случилото се, а не „подкованите”, както ги описа, студенти. Той и приближените му в ръководството на АМТИИ дори имат съмнения, че някои от откритите в контейнера за смет неща са били подхвърлени. Още две години има до края на моя мандат и започва отвсякъде кампанията. Как никой не написа какви постижения има Академията. Само търсим жълтото и пошлото, затова никога няма да се оправим, заяви ректорът.  

Разговорът с него, който имаме на пълен запис, започна така. Каква вандалщина е станала? Какъв архив? Нещо, което седи от 40 години и никой не го е погледнал. Но да започнем поред. Имахме архив на фондация „Иван Спасов”, който наистина е ценен. С главен асистент Стефан Йорданов изнесохме целия този архив, който наистина заслужава внимание. Той се намира горе, подреден. След преместването беше възложено на секретаря на фондацията Светослав Карагенов да провери всичко останало, което има в Жълтото училище, преди ремонта. Оказа се, че той даже ключа от портиера не е взел. Аз съм ректор и се съгласете, че не мога да знам в цялата огромна сграда къде какво има и какво се изнася. Значи, Светослав Карагенов не си е свършил работата, за което ще си получи съответното наказание и най-малко ще трябва да даде писмени обяснения, започна правото си на отговор проф. Василев, поглеждайки върху ръчно нахвърляни записки върху лист, формат А4.  

Ректорът продължава: „И след всичкото хубаво нещо, което се случва около Жълтото училище, изведнъж една група студенти отиват при заместник ректора Бураджиев да говорят за такси и разсрочено плащане. Точно в момента, когато се прави такова събитие, което никой друг ректор не е постигнал. Аз шест години ходя от врата на врата и най-после започна този ремонт. А с неговото започване влизат работниците и започват да чистят. В статията ви се казва „със знанието на ръководството”. Това е лъжа. Долна лъжа.  

Всичко идва от колегата Юлиан Куюмджиев. Той първи отива в библиотеката, скарва се на ръководителката и й казва „Ти знаеш ли какво става там? Какво се изнася?”. А то какво… Каква документация, какви диригентски палки. Тези палки сме ги купували по два лева. Вие, ако сте работник тук и получавате заплата, и милеете за Академията, така ли ще постъпите? Да вдигнете под тревога всички и да кажете, че е унизително за студентите? Не, ще ме извикате кротко и ще кажете: „Проф. Василев, дайте да видим какво ще правим”. А на мен ми се вдига скандал по телефона от Карагенов, с право или без право. Тъкмо като се отдавам на уикенд да си почина, аз трябваше да се върна, да видя какво става.

Пишете, че студентите се нуждаят от тези книжа. Никой студент не знае даже какви са те. Те са от 40 години, включително и Гражданска отбрана. Това беше целенасочено, злостно отправено .  Можеше да си обменим малки мисли и ако имаше нещо ценно, задължително щях да го запазя. Ако знаех, че така ще стане, лятото щях лично да проверя и може би половината от нещата лично щях да ги изхвърля”.

Тук ви предоставяме диалога ни с ректора, за по-достоверно предаване на фактите:

Няма никаква конспирация, проф. Василев. При нас дойдоха студенти, които са събирали неща от гондолата за строителни отпадъци…

Съгласен съм. Естествено, че те са подковани.

От кого?

От този, който вдигна алармата…

Кой е този човек, аз нямам представа?

Значи първият, който е сигнализирал, това е проф. Юлиан Куюмджиев. Ако го е направил с добри намерения, трябваше спокойно да се обади и не бе нужно да уведомява вашата редакция, че извършваме вандалщина (авторът на въпросната публикация нито познава проф. Куюмджиев, нито някога е комуникирал с него- бал.авт. )

Да разбирам ли, че става въпрос за вътрешни конфликти?

Де, всичко е заради вътрешни конфликти. Това е цялата работа. Група студенти бяха подковани… Ето, днес имаха среща пак за таксите. А, и другият е Карагенов. Той беше от същата катедра, доктор, талантливо момче. Той ми вдига телефона и ми казва: Проф. Василев знаете ли какво се случва в Академията?”. Ако е така, ще дойда веднага и да видим на място. Защото ти държиш ли на Академията или просто искаш да създадеш конфликт? И като стана ясно кой не си е свършил работата и на кого е било възложено всичко, нашият колега Светослав Карагенов се сви и една дума не каза. И друго, ако е имало нещо ценно в тези книжа, ние сме го прибрали. Няма изхвърлени документи. Ние документи не можем да изхвърлим. Това са неща, които никой не е потърсил от 40 г.

Пак казвам и повтарям. Проф. д-р Юлиан Куюмджиев първи е отишъл в библиотеката, за да каже, че нещо се извършва. Вие, ако сте преподавател в АМТИИ, ще създадете ли такъв шум и ще пращате ли по редакции студенти, без дори да сте видял какво се е изхвърлило. Аз ако съм, ще извикам ръководството, за да видим какво ще правим, за да не би случайно да изхвърлим нещо ценно. Според мен просто се търси конфликт.

На какво се дължат тези вътрешни конфликти в Академията?

Власт. Интереси. За щастие са само няколко човека. Перманентно има нещо, за което да се разправяме. Може би е свързано с това, че съпругата му доскоро беше ръководител на катедра История на музиката, която вече е влята в Музикална педагогика, с решение на Факултетен съвет, не по наше желание. Защото преподавателите се отказаха да работят в тази катедра и останаха само четири човека, а законът казва, че трябва да бъдат седем, за да има катедра. Това е.

И заявявате, че някой използва студентите в тези вътрешни конфликти?

Да. И аз се омерзих от всичко онова, което беше написано.

За да изложи фактологията се включва и помощник ректорът , който отговаря за материалната база- Константин Мечев:  

„Взехме решение, че стара сграда ще се изведе за употреба след края на втория учебен семестър, което е 30 юни. В това време абсолютно всички хора, които имаха неща там, имаха възможност да ги опаковат, подредят и да ги приберем. Така беше с болшинството от хората. В случая става дума за фондация „Иван Спасов”, на името на бивш ректор на академията, велик композитор и много важен човек. Но тази фондация не е на Академията. Просто Академията я приютява. Тази фондация ползва безвъзмездно базата и ресурсите на Академията, от уважение към бившия ректор. Тази фондация аз лично съм я местил няколко пъти. Имаме група от студенти, на които периодично им заплащаме хамалски услуги. С тях сме я пренасяли. Но за първи път се наложи да я пренесем в стая, в която има и друга литература. Това се случи през 2013г., със старта на ремонта на голямата сграда. Това помещение е ползвано от доцент Иван Узунов, който е отговарял за „Гражданска защита” и е бил доцент в ПУ. Той е ползвал много литература, която се намираше във въпросното помещение. Тази литература не се използва в Академията. Ключове за тази стая имаше секретарят на фондацията. Не бяха извършени от фондацията никакви действия, за да си приберат нещата от въпросното помещение преди ремонта. Но въпреки това, ние лично изнесохме всичко свързано с фондацията, което видяхме. Остана това, което бе свързано с „Гражданска защита”. Но не мога да кажа, че някой някога не е преместил нещо някъде. Затова на 11 септември помолих секретаря на фондацията Светослав Карагенов да провери дали всичко е прибрано, дали не сме изпуснали нещо. Той каза „Да, благодаря ти за съдействието”. И така до онзи ден. Това е историята”.

Ние нямаме конфликти. Силни сме, задружен екип сме. Но това, че Академията е на много високо имиджово ниво явно пречи на някои, каза на финал ректорът проф. Милчо Василев.

Очаквайте продължение по темата! Ще потърсим всички засегнати в този текст страни!