Аркадиуш ЖабовскиЗа едни е хипер скандален. За други- незнаен. За едни- конспиративен, за други- обективен. Той е полу поляк, полу българин. Казва се Аркадиуш Жабовски и е на път да вдигне Българската православна църква във въздуха. Или поне да вдигне нервите на митрополит Николай. Жабовски е в епицентъра на скандала от преди Нова година, когато искаше да представи няколко платна с кръв и сперма. Но не му позволиха. Влезе в графата „черен” пред духовенството, след като изобрази в платно попове по мъжественост. А двете картини, които е окачил в обща изложба на Дружеството на пловдивските художници ще му издействат „анатема”, със сигурност. Той живее от близо 20 години в България. Завършил е стенопис в Художествената академия. Ето изповедта му пред Под тепето, едно към едно:
Тези картини не са нещо случайно. Нещо, с което съм решил да ставам интересен, докато вървя по улицата. Изучавал съм библията 15 години в еврейско общество. Даже бях подготвен за свещеник. Отказа ме това, че истината за Библията е променяна. Когато изучиш Библията и я прочетеш седем пъти, както аз и я изучаваш по пет часа на ден, всеки ден, почваш да разбираш много неща. И разбираш, че истината е манипулирана. Имаш усещане, че там няма Господ. При сериозното изучаване на Библията, в първите пет години си в еуфория, във вторите пет години се смяташ за велик, което е ужасно, дяволско. А след това почваш да мразиш хората. Така се получи при мен. Учиш другите, че трябва да обичаш, а почваш да ги мразиш, да ги поучаваш. За един ден се отказах и ми падна камък от сърцето. Бях на 25 години. От 10- годишен съм над Библията. Нямах дество, имах библия. И то еврейско обучение, истинско. 
И после си празен. В момента, в който усетиш, че всичко е лъжа, губиш надежда.
Почнах да рисувам и дойдох в България. Защото тук има слънце, а в Полша няма. Майка ми е българка, баща ми- поляк. Дойдох и записах Художествена академия.
После дойдох в Пловдив. Живях пет години, направих изложби. Рисувах пейзажчета, натюрмортчетата. Но преди Нова година усетих, че дойде времето да се показва истинско изкуство, което има послание и помага на човека. Исках да съм пълен като творец. Това, което направих преди Нова година, го направих за себе си и за тези десет човека, които следят развитието ми. А то се оказа чутовен скандал. Докоснах някаква тънка чувствителна нотка в обществото. Това, което хората го правят скришом и ги е срам да покажат на дневна светлина- аз го показах. Показах скритото зло- памперс с кръв и бутилка със сперма. Засегнах проституция, педолифия, наркомания, даже и домашното насилие. Творецът трябва да посочва грешките. Той не е роден да показва само красиви неща. Това е причината да правя такива неща. Не го правя нарочно. Не търся скандала. Не го искам. Първо- тези работи не мога да ги продам. А и след скандалите спряха да ме купуват. Не го правя за печалба. Освен това им слагам такива цени, че да не могат да се продадат. Не искам да ги продавам. Тези две картини ги почнах преди скандалите в Българската православна църква с Ванга и Дънов. Беше някакво предчувствие. От много години виждам, че православието не работи за хората, а за парите си. Къде да иде обикновеният човек- ще иде на църква, но какво от това. Ще даде два лева… и нищо. Движеха ме много мотиви. Пример: един интересен факт от моя живот. Имах приятелка в София, която беше известна актриса. Не я осъждам, защото жените са жени. Шефът на свещоливницата идваше в обятията й, когато аз бях още с нея. Говоря за морала на тези хора. Аз не съм длъжен да имам морал, не съм свещеник. Мен хората не ме гледат
. Рисувам картини и не ме познават. Не търся слава, известност и не се появявам. Но хора, които работят за Господ трябва да са чисти. Обществото е в безизходица. Политиците и църквата са загърбили българския народ. Учителите нямат сила, СУ упада, БАН упада. Какво ще стане с тази држава. Най-мъдрите хора не могат да направят нищо, а едни хора без образование и мисъл управляват државата. Аз съм половин поляк, а там църквата е подкрепа. Там човекът, стъпи ли в църква, може да разчита на подкрепа. Там свещенниците също не са цвете за мирисане, имат си по три любовници и по шест деца, но отидеш ли при тях, никога няма да те изгонят, няма да ти дадат гръб. А тук е някакво безумие. Не съм съдник и нямам право да съдя, да им казвам на поповете: Вие сте зли. Не съм Господ. Но мога да ползвам таланта, за да показнам това, което виждам. Показвам. Не ги съдя, не ги гоня, макар, че те гонят художниците, певците, театралите. И имат грях спрямо творците в България. Спряха майсторите на икони. Забраняват да се рисува неканонично. На българските творци са им отрязани крилата. Църквите в момента се изписват от най-големите некадърници. Тъй като не им се плаща на професионалните художници. Например, аз рисувам с восък и трябва да ми се плаща по хиляда евро на квадрат. Да не говорим, че на много места лепят тапети върпу стария стенопис. Стенописът и иконата са едно от най-ценните неща в българското православие. Католицизмът например е беден откъм цветове. Тук има такова богатство, което нарочно е съсипвано в момента. Нарочно се занижава нивото. Има такива таланти, но трябва да са послушни, за да работят в храма. Послушковци, като Георги Чапкънов, който си загърбва таланта под напора на някакви сили.
Едната ми картина се казва „Апокалипсис, анатема, белия конник, баба Ванга”, а другата- „Апокалипсис, анатема, манта, Петър Дънов”. Това е моят отговор за анатемосването им. Аз тук не осъждам дали те са пратеници на Господа или Дявола. Това не ме интересува. Въпросът е, че само Господ има право да осъжда, църквата няма право. Иисус, като е бил на земята, е казал „Не съдете, не бъдете съдници”. Това е най- големият грях- да съдиш някого. Откъде те знаят каква е волята на Господ? Откъде знаят, че Ванга и Дънов не са пратени с допустимото съгласие на Господ да вършат тези неща? Кои са те да решават вместо Господ?
Сребърната картина, посветена на Ванга, е пълна със символи. Вкарал съм фалшиви петдесетолевки, тъй като цифрата 50 символизира всичко духовно на този свят. А „духовниците” направиха от духовността пари, направиха от духовността петдесетолевки. Черепът е Апокалипсис- наказанието, което ще получат. Защото никой вече не се съмнява, че църквите няма да бъдат наказани. Жабата е символ на злите духове, които по време на Апокалипсиса ще бъдат пратени от Господ. Символизира нечистотиите, грозотията, тя има змийски език. Самата чаша е Гневът на Господ, а кръвта е кръвта на всикчи пророци, убивани от религиите. Тази кръв ще залее тази жаба, тези нечистотии. Пророците ще поискат възмездие, Господ ще поиска възмездие. Картината е реплика на Богородица и Младенеца. Искам да покажа, че църквата е заменила нещо много и чисто и свято като Девицата и Сина Божии в нещо мръсно. Замениха най-чистото нещо на този свят, в нещо толкова отвратително, че чак не може да се гледа. Аз не богохулствам. Това не е богохулство. Заставам зад Господ с тези картини. Щом съм жив до ден днешен значи имам неговото съгласие. Ако го нямах- той щеше да ме накаже за нещо толкова страшно. Той може. Аз съм бил наказван в детството веднъж за прекаленото вдигане на глава. Не съм избран, просто се старая да служа на Господ с таланта си.
Другата икона е за всички религии. Тези религии за съжаление работят по между си, но не за нас, не за спасението на хората, а за парите. Огромни пари. Фирми, за които хората дори не могат да си представят. Рибата Манта, която е прикована и прилича на вагина, символизира женското начало. В 21 век жената ще е основният движещ фактор. Векът на спокойствието. Тези войни, които вървят в момента, са смешни. Те са последно помпане на мъжки мускули.
Не ме е страх от Анатема. Каква Анатема? От кой? Каквото ми е дадено от Господ и каквото ми е писано, това е. Аз, ако нямам пълно доверие на Господ, няма да рисувам такива неща. Ако човек няма вяра, никога няма да посегне на такива теми, защото ще го е страх. Позволено ми е да показвам някакви неща. Знам повече от другите хора за Библията и ползвам своето знание, за да покажа на хората, че има някаква надежда. Да не са разочаровани от това, че църквата не седи до тях. И да покажа на църквата, че има хора, които знаят къде им е грешката. Да им покажа, че те вървят срещу Господ в момента. Не ме е страх да го кажа. Представете си Иисус Христос в Мерцедес. Нарисувайте го. Не можете, нали?
Не ме е страх от корпорацията БПЦ. Не един път със семейството ми сме заплашвани с убийство. Живея заради изкуството. Трябва да рисувам. Ако се спра… Ел Греко е бил в затвора. В Католицизма оценяват таланта. Тъй като творческата искра е искра Божия. А там, с това се съобразяват. Тук пренизяват твореца до най-ниски нива. Това е страшното. Цял живот живея на ръба, ако не е Господ, до сега да съм умрял няколко пъти. Той ме е спасявал от смърт. Това е. Ако той е зад мен, ако ще десет владики да искат да ме убият…
Колкото до мен- аз ще напусна България. В момента правя докторантура във Виена по Философия на изкуството и религиите. България е най-скъпата държава в Европа. Живея на село в Родопите и парите, които харча там за месец, ще ми стигнат за два в Европа. Безбожна скъпотия и ограбване. В този смисъл, защо църквата не излезе с манифест „Ние сме против тези, които унищожават българския народ”? Той ще се чуе. Но го няма. Нямат интерес. Милиони в България са гладни. А църквата няма дори идея, че хората в България гладуват. Карат си Мерцедесите, с които могат да нахранят цял град. Църквата трябва да раздава, не да взима. Защо всички са се вгледали в парите? Защо няма будители?
