Всеки от нас е отломък от нещо много голямо, от един голям процес, казва писателят
Първият му роман „Отлъчване“ се изчерпа за няколко месеца
Не гледам на тази книга като на продукт, който трябва да продам, имах необходимост да я напиша и тя да звучи точно по този начин
Славена Шекерлетова
Николай Терзийски е журналист, работи от дълги години в екипа на „Седем-Осми“. Преди години създава блог с авторски разкази и есета „Терзилъци“. За кратко време блогът набира популярност и се посещава от около 30 000 човека. През 2015-та решава да напише роман, който събира на страниците епохи българската история. Ето какво пише Иван Кулеков за романа: "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: "Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си." То е в корена на всяка дума в този жестоко красив роман, сърцето спира да бие, докато го преглътне, но после знае защо отброява секундите. Единствено условие човек да приеме историята като своя, е да е от нейната кръвна група.
Кръвната група на "Отлъчване" на Николай Терзийски е българска и влива мощната си магична енергия във възраждащата се българска духовност."
Как се роди романът „Отлъчване“ – вашият дебют в литературата?
Този роман просто се появи една вечер. Това се случи през октомври 2015-та година. Прибрах се от работа, вкъщи, бях с детето ми, съпругата ми не се беше върнала от работа. Така, както си стоях вечерта, започнах да си задавам въпроса „Кой съм аз?“ и „Защо съм тук?“. От тези въпроси тръгна тази цялата история. Тя стъпва върху моя опит, върху истории от моето семейство. Усетих, че нещата, които са важни, за това което ми се случва, не са тия 33 години, на които бях живял дотогава, а има и преди мен неща, които ми влияят. Да, има истории и хора, които живеят в мен. Тази книга тръгна по моята лична история, напусна напълно реалистичното в един момент и заживя свой собствен живот.
Колко са историите в книгата и в кое историческо време се случват те?
Осем истории от различни времена. Първата на Самуил е съвременна и се случва през последните 15 години. Но след това той преживява една драма в живота си и започва да търси причините за всяко нещо. Връща се към един разказ на дядо си Янкул, който му е разказал две случки – едната по време на Втората световна война и една през 60-те години на миналия век. „Отлъчване“ започва с една съвременна история. Връща се през поколения назад, после отново през поколения, за да се стигне до началото на 19 век, където има една магична история, пак на предците на този Самуил и именно там е ядрото на цялата идея на всичко, което е последвало през тези два века в неговия род и в родовете на другите герои. Това са осем истории, всяка от тях е ситуирана в съвсем различна епоха. В тази част за Янкул не толкова самите истории са истински, а диалектът, начинът на изказ, самият словоред, музиката на езика е такава, с каквато моят дядо би ми разказвал. Това е автентичен диалект, но не може да се определи дали е от Дупнишко или Благоевградско, тъй като дядо ми има диалектни думи от различни места.
А какъв е смисълът на Отлъчването във вашата книга, отлъчени ли живеем?
Да, защото живеем с мисълта, че всичко започва с нашия живот и свършва с него. И аз по този начин съм разсъждавал доста време. Но когато преживях този въпрос, който ме загложди тогава и си казах, че в мен живеят хора, които отдавна ги няма, че нещата започват много отдавна. Мога да разкажа две истории. Едната е на дядо ми, който 20 годишен е бил участник в Септемврийското въстание. Заловили са го и малко преди да го разстрелят, са го пуснали, защото е бил много младолик, решили са, че това е дете и не може да е въстаник. Това се случва в Предела. А другият ми дядо по същото време е бил кмет на съседния град Баня, което е на няколко километра от Предела . Той през 1944 година изчезва безследно, оставя три деца. И аз в момента, в който осъзнах, че тези двама души живеят в мен изживях катарзис, защото си представих как техните съдби са се сблъскали, нещата, за които са се борили са били различни, а едновременно с това и двамата са част от мен.
Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ
