Моят Осми декември

Как са празнували 8 декември известни университетски преподаватели, интелектуалци, общественици ще разкаже Под тепето в дните до студентския празник. Какви са били музикалните, естетическите и алкохолните вкусове през 70-те, 80-те, 90-те години и какви са те днес. Ще разберем в спомените на много известни пловдивчани и надяваме се бъдещи такива, които са по петите за кетап за висше.

Осмодекемврийската си история разказа пред репортерката ни Ивелина Василева гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, преподавателка по фонетика и лексикология в ПУ. За нея еуфорията винаги е била и ще бъде една и съща. Различното е, че с времето студентите са все по-затрупани откъм рекламни материали, оферти и предложения. Едно време сами са се организирали.

Помня, че Копривщица, като че ли беше запазена територия за Софийския университет и ние полагахме неимоверни усилия, за да пробием там. И успявахме. Имаше бюро за младежки туризъм „Орбита“, спомня си г-жа Гайдаджиева.

За средствата, с които са разполагали, е било твърде солено да си позволят извънградски празник. Трябвало е да си предвидят средства, които да си заделят по-отрано. И сега е така, признава лексиколожката.

Тя има племенница първокурсничка, която, за разлика от по-голямата си сестра, се вълнува повече и иска да прекара празника по-луксозно, тъй като е първи за нея. Търси идеалното преживяване, защото иска неизживеният студентски празник да го запомни подобаващо. Ако за голямата студентското парти е 80 лева, то за по-малката е двойно повече.

Аз лично първата година не празнувах 8-ми декември. От страх, че мога да не си взема сесията. И ако не си изкарам изпитите, аз каква студентка съм и какъв празник празнувам? От мои лични страхове, от подтиснатост не излязох. Но една групичка приятели се събрахме вкъщи и го отбелязахме. От там нататък бяха организираните събития. По мое време това беше един от най-хубавите празници. Празникът на младостта, много чакан. Сега може би е различно. Тогава празнувахме и с преподавателите ни, които бяха много млади. С тях се виждахме, споделяхме. Сега студентите са някак по-капсулирани, отбелязва носталгично Гайдаждиева.