С доклада си ЕК подкрепи българските граждани, смята лидерът на ДБГ
В България свикнахме с абсурда, а това е най-страшното
Меглена Кунева бе на посещение в Пловдив вчера. Лидерът на Движение България на гражданите се срещна с част от актива на партията под тепетата. Кунева говори пред Под тепето за доклада на ЕК, за политическата отговорност или липсата на такава, за абсурдите…
– Слушайки изказвания от партийни централи оставам с впечатление, че докладът на ЕК е бил похвален, като погалване с перце. А той не само е тежък шамар, а май е като гилотина. Ако бъркам, поправете ме…
-Смазваща е наистина тежестта на оценката. Защото се говори за загуба на доверие. Това е най-силното, което може да се каже от ЕС. И не само дипломатически, а на всякакъв език. Помислете си за отношенията между двама души. Ако ние си кажем с вас „Нямам ти доверие”, можем ли да продължим да разговаряме. Това е основата в икономика, в обществен живот, навсякъде. Казват им: Нямаме доверие. И това, което се опитват да направят управляващите в момента, е да обяснят, че това било доклад за три правителства. Рефренът, че не носят отговорност се върна като страшен бумеранг. Върна се срещу цялата нация. Вместо доблестно да поемат отговорност, след като те са поискали властта и са я взели с аритметика, а не с избори. Нека да кажат, че отговарят. Вместо това казват- Не отговаряме и няма да отговаряме, не знаем как. Отговарят серия други правителства, но не и ние. Това създава чувството, че са слаби, каквито наистина са. Защото дори и отговорността да е много тежка, в момента, в който я поемеш, е ясно, че има кой да управлява. В България това не е ясно. Затова хората питат по площадите. Ако не носят отговорност защо управляват? Няма отговори на въпроса „Кой?”, защото те самите не знаят кой носи отговорност. На всички е ясно, че няма никакво погалване от Европа. Смешно е това състезание да обясняват думи, които са повече от ясни. Но нека да видим кои са добрите неща. Най-напред България е част от Европа. Слава Богу, че сме част от ЕС, защото представете си, че този доклад не беше написан. Откъде българските граждани щяха да знаят и да получат обективна оценка къде се намираме в Европа, къде се намираме сами за себе си. Дали случайно не сме полудели, като си мислим, че в държавата нищо не върви? Не, не сме. Ние сме прави. Гражданите са прави, казва ЕК с този доклад. Но фактът, че ние не сме откъснати от света е най-добрата новина от този доклад. Факт е, че българският гражданин получи подкрепата от Европейската комисия и от страните членки. Че на това правителство няма как да се разчита да направи необходимите реформи също е ясно. Изводът е един- колкото се може по-скоро избори. Ако искаме да завършим процеса на протестите можем да го направим на първите възможни избори- европейските. Те биха завършили процеса на протестите с едно много категорично: Не сте вие хората! Не носите отговорност и не искате да носите отговорност. Сега се опитват да направят някакви екшън планове, както ги наричат – планове за компенсиране на щетите, ако мога така да кажа. Не е сигурно, че това ще стане, защото те не искат да правят избори по никакъв повод. Държава се управлява с хора. Те не искат да избират най-добрите, най-подходящите. Те искат да назначават. Не могат да разберат каква е разликата между избор и назначение. Имаме пресен пример- съдебен инспектор. Не става ясно защо има само едно име и как се е стигнало до него. ГЕРБ има възможност да се разграничи не като излезе от зала просто, а като гласува против, ако им стиска.
-Мислите ли, че има някаква договорка за отлагане на предсрочни избори между партиите в самия парламент?
-Би било много жалко, ако е така. Това означава, че подозренията, в които ние сме оплетени, са резонни. Нито партийните лидери си вярват един на друг, нито може да се гради доверие при тази отровена среда. Ако има такава уговорка, то тя е непрозрачна, а това означава, че те знаят, че е срамна и не служи на българските граждани. Това е загуба на време и е ясно, че нито реформи ще започнат, нито страната ще бъде докарана до нещо по-добро. Единственото нещо, с което се похвали г-н министър председателят е, че връщат навреме ДДС. Много хубаво, но това не е реформа. Не това е стъпката, която ще привлече бизнеса, защото всеки, който прочете този доклад, ще бяга неудържимо от България. Нито ще оправи администрацията, която е назначавана и потискана партийно, нито ще коригира проблемите в здравеопазването или образованието. За съжаление, единствените примери, които се коментират навън за нас, са отрицателни. Дори и в една област, за която не се говореше досега – външната политика. Този изумителен скандал с посещението на народен представител при Асад е шок.
– Станишев каза, че БСП носи отговорността на това управление. Вие оставате ли с такова впечатление? След като май не знаем кой точно управлява страната…
– Не става ясно кой управлява, ако например се вгледаме в назначенията. Очевидно БСП искаше да управлява на всяка цена. Лидерите на партията нямаха мъжеството да кажат, че не им стигат гласове и да отидат на нови избори. Това трябваше да се направи. Как могат да тръгнат да правят правителство заедно с ДПС без коалиционно споразумение? Какво е това чудо? И Атака… Че комбинацията с Атака, според мен, им изяде целия малко останал престиж и доверие към въпросните партии. Това е толкова нелепо. Не знам откъде да намеря думи за абсурда, в който живеем. Понеже ние свикваме с абсурда. Свикваме, че опозиция и управляващи се сговарят зад гърба на хората. Някак си не ни прави впечатление. Но да поканиш една национал-популистка партия във властта, и то тайно… Каква е отговорността на Атака? Каква отговорност и в какви области носи ДПС? За какво се споразумяха? За какви реформи се споразумяха? Това са съвсем кротки въпроси от моя страна, но те звучат отчайващо. Никой не разпознава отговорност. Аз нямам надежда. Трябва да застане един човек и да каже: „Слагаме черта. Много неща може да са направени грешно в миналото, нека да видим кои са и да ги назовем. Като назовем нещата, да кажем какво няма да правим и да ви предложа какво да правим. Аз нося отговорност. Аз нося отговорност за влизането в Шенген. Аз нося отговорност за влизането в Еврозоната. Това ще донесе такива и такива ползи, такива и такива тежести. То няма подаръци на този свят. Трябва да знаем къде сме”. В момента България се управлява несериозно. Ние, ако бяхме компания, щяхме да фалираме отдавна. Как се държи все още държавата на крака за мен е пълна енигма.
-Смея да ви занимая с един компромат в същността си, който обаче е огледало на действителността в контекста на доклада на ЕК- тефтерчето на Кирил Рашков. Вие как бихте коментирали това срастване на едно такова лице с всички институции, които на практика са били на заплата при него?
-Като закономерност. Тотално се скъса връзката между партиите, каквито и да са те, и техните гласоподаватели. Те не разчитат, че ще убедят хората. Те разчитат, че могат да ги купят. Нищо повече. Правят така, че едната част от хората да разочароват, да се отвратят, а другите да бъдат купени. Не се разчита на разума на хората, на връзката им с държавата. Тези във властта не искат да правят политика, отказват се. Вместо това си играят с медии, които няма да им противоречат, купуват хора. Това е формулата на успеха за политическа партия в България. Това е положението и го казвам с ясното съзнание на човек, който е минавал през мажоритарен избор. Знам какво ми струва.
-Не е ли страшно, че хората свикнаха с тези процеси?
-Точно така. Това е най-страшното. Знаете ли, смятам го за ужасно. Истинската политическа работа става невъзможна в такава среда. Аз съм готова 24 часа в денонощието да отговарям на въпроси, да говоря и да обяснявам, но всичко сякаш е отровено. Още повече, че трудно се намира начин да се обясниш. Контролират се медии, разпространение, тези кошмарни платени тролове… На една моя отворена дискусия един човек ми каза: „Много ви харесвам, г-жо Кунева, но аз ще продам гласа си”. Аз казах: Ама защо така? Той каза: „Защото мен ме съкратиха, жена ми е с много малка пенсия и 50 лева са си 50 лева. Ако си продадем двамата гласовете, ще станат 100. Освен това вие сте сама и системата ще ви смачка”. Как мислите, че работя при това положение? Но няма как. Лекарят не може да се откаже да бъде лекар. Учителят не може да се откаже да бъде учител. Журналистът не може да се откаже да бъде журналист. Дърводелецът- да прави мебели. Политикът- да прави политика. Аз мога да я правя така, иначе няма да я правя.
