Станимир ПапаризовСтанимир Папаризов е роден в
Пловдив, завършва Френската гимназия. Следва и се дипломира като
архитект в Училището по Архитектура Париж-Ла Вилет ENSAPLV, като
прекарва също една година и в Техническическия Университет на Делфт
(Холандия) TU Delft.
Професионалният
му
опит вкючва едногодишен престой във френската фирма “Architecture
Studio” , а през последните три години работи във “Foster and
Partners”, Лондон. В момента работи по свои проекти в България,Франция
и Швейцария. Под тепето има удоволствието да предствави размислите на
приятеля ни в рубриката „Нашият Пловдив“.
Има ли обща черта, която нарежда Пловдив до някои малко по-популярни от туристическа гледна точка световни полиси?
Дори и без да сме изминали 80 дни в пътешествие, една десетминутна разходка из света с помощта на Google Earth, проявявайки неусърдна наблюдателност, e достъчна , за да се намери очевидната прилика между Париж, Лондон, Прага, Будапеща, Берлин, Виена, Рим, Москва, Ню Йорк и… Пловдив.
Във всеки един от тези велики градове има по една хубава река. Река около, която градовете са се развили по различен начин, но продължаваща да бъде основна за тяхното формиране. Ако бях малко по-зъл, щях да кажа, че ми отне около половин час да засека един ручей, течащ скришом из нашата столица-но няма.
Разбира се, има доста по-неизвестни и по-малко атрактивни градове, които също са се изградили през вековете около една или повече реки. В най-честия случай присъствието на подобна природна даденост се е отразила благоприятно на иконимическото и културно им развитие, превръщайки се в основна черта на техния имидж.
Следейки повърхностно , какво се случва в нашия Пловдив, си давам сметка , че през годините се правят пленери, канят се студенти, излагат се проекти, откупуват се права за идеи и вероятно някой някъде мисли постоянно как технически и финансово е възможно Марица да стане това, което винаги градът ни е заслужавал- неговият Стар Нов център. Поне наивно се надявам.
Все пак задачата не е никак лесна. Реката не започва и свършва от табелата “Добре дошли в Пловдив”. Стратегията за нейното развитие не е приоритет само на един град. Но в случая Пловдив е нейното най-видимо лице.
Реалноста обаче днес е същата както и реалноста вчера- река Марица е скрита в тоталната анонимност.Тя е невидима, забулена в мистерия и храсти и вероятно-незначителна за повечето пловдивчани
Това всъщност е радостен факт, защото е много по-лесно да се поучим от добрите и грешните урбанистични решения, осъществени в споменатите по-горе градове , отколкото да се чудим как да се нагаждаме към разрешени през средата на двадесети век проблеми, идващи отново с пълна сила днес : трафик, гъстота на застрояване,запазване и създаване на екосистеми, функционално разпределение и символично значение.
Все някога и някъде нещо трябва да се започне! Хвърлете някой ден едно камъче във водата. Около мястото където го хвърлите , ще се образуват водни обръчи, някои от тях ще се разпространят на метри. Колко дълече ще отидат тези водни обръчи, зависи от теглото на камъка и начина по-който го хвърлите. Резултатът би бил подобен и вероятно по- поетичен, ако наблюдавате капки дъжд докосващи повърхоста на водата.
Никога не съм бил силен по физика, но този елементарен пример е доста често използван, за да се изобрази по- простичък начин, един много лесен и доказан урбанистичен ефект. В случая с нашия град и Марица, примерът ми се струва доста уместен.
Реализацията на един макар и малък проект на правилното място, породена от истинска функционална и икономическа нужда и съчетана със силна медийна пропаганда, преминаваща обичайните провинциални граници, може да се окаже малкото камъче, пораждащо множество нови вълни . Камъче, което би показало и генерирало потенциала на едно бъдещо по-глобално развитие, каращо хората да мечтаят какво би се случило в последствие. Събитие, което би обърнало погледите на света и на неговите богати консорциуми към нашия град.
От няколко години в архитектурните среди подобен опит,бе оприличен на Ефекта Билбао. Ефектът Билбао, не се породи заради някой бомбен атентат, а заради постояването на един страхотен музей в малкия испански град, голям колкото Пловдив Този музей, клон на Ню Йоркския Гугеннхайм, е дело на световно известния архитект Франк Гери, в резултат на конкурс, събрал куп други звезди на архитектурата.Проектът бе един от най-публикуваните много преди да бъде построен.
Ефектът Билбао се състои в това, че архитектурата на Музея Гугенхайм превърна негативно и доста малко известния до този момент град в един от най-посещаваните в Европа.Икономиката му буквално експоадира, милионите туристи идват понякога само за да видят тази необичайна сграда и допринасят за процъфтяването на модния в момента архитектурен туризъм.
Освен невероятната финансова ,туристическа и медиатична манна, която се изсипа върху Билбао, зоната около музея и реката, на която се намира, бе до скоро една от най-желаните за развитие в Европа.
Това , което се случи в испанския град, стана глобално явление и започна да се разпространява вдъхновявайки куп други малки и недотам известни европейски градове. Невероятно печелившата формула- известен архитект и нова културна институция извади от анонимноста мнозинството от тях…
Волфсбург днес има своят Phaeno Center, дело на Zaha Hadid, Щутгарт имат Mercedes Benz Museum дело на UN Studio. Гейтсхед -музикален център от Norman Foster , Ланс -клон на Лувъра дело на SANAA, Метц -клон на Центъра Помпиду-проект на Shigeru Ban. В Лион скоро ще бъде построен Musée des Confluences от Coop Himmemblau.
Примерите са безброй, а преди няколко месеца дори малкия словенски Марибор , направи силно медиатизиран конкурс за нов музей, спечелен от млади и неизвестни архитекти.
Създаването на една нова културна институция в Пловдив, в следствие на голям архитектурен международен конкурс би обърнало поне за миг прожекторите към нашия град. Една уникална със своята архитектура обществена сграда, може да бъде първата стъпка към съживяване и да повлече крак за развитието на Марица. Прекрасен терен за подобен проект,с потенциал за голям урбанистичен и медиен ефект е островът, който се намира до панаира, изгледащ в момента като кокетна малка джунгла.
Заобиколен от вода, сред зеленината на парк един футуристичен Нов Арт Център би бил идеалната пощенска картичка от Пловдив, отразяваща съвременното му лице. Подобна невиждана у нас институция, съчетаваща силен новаторски облик и добро програмиране на предлаганите събития, ще е икона на съвременната култура и архитектура не само на нашия град, а и на България. Имайки предвид нестабилния контекст, в който би се създал един такъв център, комбинирането на музеи на модерното чуждестранно и българско изкуство, с концертни зали, театри и кина, би било хитър икономически ход.
Постепенно добиващ популярност от туристическите гидове, реклама и статии, градът ни ще привлича европейски туристи дори само и за уикенда
Новият Арт Център ще даде на река Марица смисъла да бъде истинското сърце на града предразполагащ оптимистично-мислещи инвеститори към облагородяването на бреговете й.
Колкото леко и невероятно да звучи в момента, вярвам немалко пловдивчани биха сменили стоенето в мола с разходка из острова, биха отишли на концерт в модерна зала или просто биха изпили по едно кафе до реката, която все още е непозната за тях.Постепенно, хората ще добият желание да я обитават, да живеят в апартамент до водата, да се учат, работят, хранят или пазаруват до нея.
Разбира се Трезвият убиец на вдъхновения би ми казъл, че съм наивен, че нищо не знам от действителността, че бюджетът на Пловдив е нищожен, че на никой не му трябва такава простотия, че има много по-важни неща за решаване,пък и една такава сграда е много скъпа,никой няма да дойде в Пловдив и ще е пълен провал.
Аз познавам много такива трезви хора и им завиждам за реализма и здравото стъпване на земята..
Но тук не ставаше въпрос за една сграда, която би струвала колкото последния мол, трудно побиращ се на пощенска картичка и неоправдаващ дори своето комерсиално значение. Ставаше въпрос за камъчето, което прави обръчи във водата, и което , ако не бъде пуснато, никога няма да имаме възможност да опровергаем Трезвия Убиец на вдъхновение.
