На управляващите категорично не им пука! Това е плашещо
Стават все по-нагли. Няма никаква воля за контрол и отпушване на системата към обществото, смята лидерката на Съюз за Пловдив
Дани Каназирева отново взриви политическото пространство под тепетата миналата седмица. Напористата лидерка на Съюз за Пловдив. Към нейната група в общинския съвет се присъединиха войводите Камен Шишманов и Костадин Кисьов и съветничката от НДСВ Мариана Димитрова. Така новото „Обединение за Пловдив” стана втори по численост екип в местния парламент, наравно с това на БСП. А отборът на НИЕ се сгромолясаха до квартет, който вече няма право и на зам.-председателско място в съвета. Дори не се води група.
Каназирева говори пред Под тепето за новия формат в ОбС, за нежелания губернатор Венци Каймаканов, за изборния кодекс и политическия вихър в държавата.
-Какво да очакваме от новата група в местния парламент? Войводите са ти ядосани сигурно?
-Истината е, че ние ставаме доста сериозна група с качествени хора. Хора, които са доказани професионално и експертно. Войводите? Това си е техен вътрешно партиен въпрос, който мен изобщо не ме интересува. И в други партии не искам да навлизам. Но групата вече е факт.
-Каква опозиция ще бъдете?
-По никакъв начин създаването на тази нова група не променя моите принципи, принципите на съветниците от Съюз за Пловдив. Продължаваме по същия начин- конструктивна опозиция, равно отдалечени от ГЕРБ и БСП. Продължаваме при всякакви сигнали да сезираме институции, да внасяме предложения и активно да участваме в живота на Пловдив. Компромиси никога не съм правила. Никога не съм влизала в пазарлъци за постове, за да мога свободно да говоря и да не завися от каквато и да е партийна централа. Така че имам независимостта да изказвам свободно мнението си за това, което се случва. Не само в Пловдив, но и страната.
– Да чуем тогава свободно как ще коментирате протеста срещу областния управител?
-Аз още в началото излязох с мнение. Категорично зад това назначение се крият икономически интереси. То е съвсем видно. Лошото е, че и при областен управител, и при кмет виждаме как икономическите интереси прозират отвсякъде. Партиите, които се въртят в последните 23 години, се опитваха да бъдат по-старателни и да прикриват следите си, относно обвързването на политика с икономически интереси. В последно време обаче виждаме все по-арогантно поведение. Тоест, абсолютната безпринципност, ясно видима от документи, които могат да бъдат взети от агенцията по вписвания от всеки един от нас. Което говори за едно огромно самочувствие и безнаказаност от страна на управляващите.
-Казвате, че категорично не им пука?
-Категорично не им пука! Аз от много време говоря, че имам чувството, че умишлено се води целият народ към тотално опростачване, за да бъде управляван по-лесно. Но и също така целта е може би политическата апатия още по-сериозно да обхване хората и накрая да излязат и да гласуват единствено твърдите партийни ядра, пък след това да се разбират в парламента. Опити за отпушване на политическата система не се правят категорично. Правят се чисто козметични промени. Хвърляне на прах в очите на хората. И никаква воля за контрол и промяна на системата и отпушването й към обществото.
-Това не ви ли плаши като гражданин?
-Много ме плаши като гражданин. Ние сме може би от малкото политически субекти в страната, които наистина сме доказали не само с думи, а и с действия, че няма личност в България, няма партиен лидер, няма партийна централа, която нас може да подчини и дефакто да позволим да бъдат използвани хората в стремежа на някой да се добере до властта. Но да си независим и да казваш истината изобщо не е лесно в България. Цената е висока.
-Говори се вече за евентуални предсрочни избори. Вие как виждате участието си като партия в тях?
-Трудно. Много трудно ще бъде, защото ако няма реални промени в избирателния кодекс, не просто козметични, всъщност манипулациите ще продължат и статуквото ще се преповтори с някои стари муцуни с нови платформи и заявки, но пак ще станем свидели на едно доказване кой е демократ и кой е по-голям демократ. Същите хора от преди 20 години. Ние сме „За“ конкретика в говоренето. Стига клишета, стига използването на гражданите. Искаме нещо по-свежо извън клишето, без партийна терминология. Затова сме и скептични.
-А вие готови ли сте да предложите по-свежа алтернатива?
-Ние сме готови до такава степен, че разговаряме. Имаме срещи с хора от цяла България. Интелигентни млади хора, млади не на възраст, а като обремененост, защото за мен статуквото е вид обремененост. Това, което мисля е, че един път завинаги трябва да се сложи край на тази политика на жълтите павета. Използвам този термин и не слагам София под този знаменател. Жълтите павета, които всъщност сформират един псевдо политически и партиен елит, който инжинерва на гърба на всички нас от 20 години и не позволява по никакъв начин млади хора да влязат и да разчупят системата. Знаете, че икономическите субекти държат абсолютно всичко и подчиняват всичко.
-Дадохте директна заявка за следващия местен вот?
-Всъщност това, което ме подразни, е да спряга някой името ми до постове. Вие следите поведението ми от години. Няма субект, който мен да ме е изкушил с някакъв пост или каквото и да е, за да ме накара да мълча. Така че някой да ми отрежда пост- това ме подразни. И казах, че ако ще взема някакъв пост, то ще е този на Тотев, а не той да ми определя пост.
-Споменахте изборния кодекс. Какво трябва да се пипне според вас?
-От една страна, въвеждането на задължително гласуване, което веднага ще удари търговията с гласове. Задължително гласуване ще премахне и балансиращата роля на ДПС, което всъщност дразни хората. Това не е етническа нетолерантност- никой да не се използва от това което казвам. Това е всъщност срастване на политиката им и икономическите кръгове. На второ място- трябва да има алтернатива от партийната. Даване възможност на инициативните комитети да издигат граждански листи. Не само един независим кандидат депутат. Това ще вкара в конкуренция партийни кадри и граждански кандидати. Смятам, че това ще е добре и за едната и за другата – за партийните листи и за гражданските. Всеки ще се стреми да издигне хора по-разпознаваеми, с повече качества, с воля и с характер да променят поне това, което са заявили. На следващо място задължително забрана за гласуване на граждани с двойно гражданство. Знаете, че на последните избори от 100 хиляди, 80 хиляди са от Турция. Докато не станем демократична и нормална държава, трябва да има рестрикции. Отседналост на кандидат депутатите. Не може, когато дойдат избори да ми обикалят цяла България да се чудят къде да се наврат. Затова България е административно териториално разделена, за да могат всички региони да имат представители в народното събрание, които освен общата политика на страната, да се грижат и да работят за проблемите на региона. Това изисква добро познаване на приоритетните проблеми. Така, че шест месеца отседналост на кандидат депутатите, както и правото им да се кандидатират само от един избирателен район. А не да ми водят по 2 листи в страната, защото това довежда до подмяна на вота. Като се кандидатира от Пловдив и от Видин и после реши да влезе от видинския район, къде отиват гласовете на пловдивчани? Време е с тези манипулации и игри да се спре. Въпрос на воля е- искат или не. Преференциални листи, да могат да се преподреждат. И тук искам да сложа една скоба. Това ще е в полза на партийните структури и на симпатизантите на партията. Не толкова на избирателя без партийна принадлежност, защото много пъти от централите от жълтите павета се определят листите така както им скимне. Не се вслушват в хората, дори в мнението на партийните структури на места. А партийните структури на всяка една организация са кръвоносната й система, която дава живот. А много пъти те са пренебрегвани заради някакъв партиен елит на жълтите павета. Но съм скептично настроена, че този парламент, това статукво ще позволи промени.
-До къде ще стигнем до края на календарната година?
-Изненадана съм от глупостта на една 100-годишна партия. Това, което направиха е ритуално политическо самоубийство, достойно за всеки един учебник по политология. Даже всеки се чудеше да няма някаква конспирация- толкова глупаво да постъпиш при тази чувствителност на хората спрямо олигархията. Не мога да си го представя, че това е възможно. Затова не искам да ги надценявам партиите. Самите партии трябваше след февруарските протести да осмислят самата си визия. Карат си го не по старому, а още по-нагли стават. Трябва самите партийни централи да осъзнаят, че имат нужда от свеж полъх- дори на тях ще подейства оздравително и ще бъде здравословно. Това монополизиране на политическия терен е вредно дори за тях.
