Какво трябва да направиш, за да (не) си подновиш книжката в КАТ(гр.Пловдив)!

Адвокат Атанас Костов

Ден първи – понеделник. Решавам да си подновя книжката, която изтича. Тръгвам към КАТ точно след обедната почивка, към 13.30, защото презюмирам сутрешните кафета на администрацията и обедната им почивка, които се свещени и не трябва току – така да бъдат нарушавани. Попадам в двора на КАТ и откривам, че липсва каквато и да е писмена информация по темата “подновяване на свидетелство за правоуправление” – например определено за целта информационно табло или нещо подобно. Адвокат съм, но познаването на законите не върши работа в борбата с дезинформацията oт страна на българската администрация и започвам “да се оправям сам”, като звъня на жена ми. Тя прочита някакви форуми в интернет и ме уведомява, че ми трябва “медицинско, синия талон, книжка и лична карта”, за да стартирам процедурата. Чувствам се облекчен – решавам да продължа дневната си работа, като напускам КАТ “неподготвен”, без дори да съм влязъл в него. Проучих графика на джипито ми, излязох по-рано от работа и зачаках пред кабинета му. Към 17.30 часа, след около час с бабичките в поликлиниката, вече имам медицинското и моят първи ден в подготовка на документите ми за новата книжка приключва.

Вторник е. Ден втори. Решавам, че днес ще атакувам КАТ от рано. Отивам там в десет сутринта с медицинско, талон и книжка. Попадам отново в двора и пак започвам да търся информационна табела за подновяване на свидетелство за управление от типа: прави едно, прави две, прави три, нужни документи четири, пет, шест. Информация няма и всеки е “ужасно зает”, като срещаш лошите погледи на полицаите от типа “не ме занимавай с твоите глупости”. Разбирам, че няма да стане така и “започвам да се оправям сам”, като спирам един от техниците в КАТ и го питам “къде трябва да си подновя книжката” и той ми казва “ей там в онази бяла врата”. След двеминутно мотане из градинките и питане на още няколко лоши погледа, попадам на “бялата врата”. Влизам и се удрям в “стандартната” опашка – 30 души в неправилна форма. Питам, кой е последният и се нареждам. Оказва се, че има две гишета, като между тях стои надпис “тук можете да платите с карта”. Успокоявам се, че ще чакам, но поне ще ме обслужат на едно гише. На опашката разбирам, че трябва да попълня някаква допълнителна декларация, като забелязвам, че има няколко такива на една счупена маса. Няма обяснение за попълването й, но аз се справям, нали съм адвокат. Един човек ми услужва с неговия химикал и набързо, попълвам и неговата декларация, която гледаше умно около 10 минути. Хора влизат и излизат, повечето “не са платили” нещо си и “трябва да се върнат пак”, “не носят нужния документ” и излизат от двете гишета пуфтящи и псуващи тихо или не чак толкова. След около 50 минути идва моя ред. Влизам. Жената взима документите ми, поглежда нещо в компютъра си и казва: Господине, имате неплатено наказателно постановление. Няма проблем, казвам аз, нека да платя, нали може и с карта. Отговор – а, тук не може, трябва да отидете в банката. Докато се усетя, служителката взима книжката ми и казва “ ще я анулирам, и без това е изтекла”. Опитвам се да се осведомя “защо тук не може да платя”, но получавам от лошите погледи и напускам гишето. Отново съм в двора и вървя към банковия офис в КАТ. Влизам. Няма никой, радвам се, че поне няма да чакам. Заставам на банковото гише и казвам, че искам да си платя наказателното постановление. Служителката ми отговаря, че трябва първо да ида да си го получа “ей там в онази сграда на гише едно”. Излизам от банката и след около още 5 минути разбирам коя е “ей онази сграда”, влизам и виждам гише едно. Опашката пак е неправилна тумба от 40 души. Пред мен стои човек, който идва от друг град, за да покаже банков документ, че си е платил наказателно постановление, за което е уведомен в  КАТ Пловдив, че не платено, тъй като плащането не е отразено в системата им. Човекът изчакал няколко опашки, отишъл до банката си и на другия ден се върнал с платежното – за да доказва, че е коректен! “Не си ли платиш актовете и наказателните постановления няма книжка,  приятелю”, ми казва спътникът по опашка! “Какво общо има книжката с плащането на глобите и актовете” – питам аз. “О, ще видиш”…отговаря той. Идва нашият ред след около час чакане…Полицаят се скарва на човека с платежното “как така ще е платил, като не е отразено” и му дава формуляр от три объркани, нищо не значещи логически изречения, за да представи с него банковия си документ на органите на КАТ. Човекът е в ступор от тази нова бумага, която трябва да попълни и аз подавам личната си карта на “лошия полицай”. Казвам му със студен тон, че искам да си получа наказателното постановление, като през това време попълвам формуляра на спътника ми, за да го улесня. Полицаят гледа около пет минути нещо в компютъра си и казва: трябва да отидете в Четвърто РПУ в Пловдив, имате наказателно постановление от 2015г., там ще го получите. Питам не може ли да ми го разпечата и да го получа на място или просто да декларирам, че съм го получил и да ходя да го плащам в банката. Полицаят ме поглежда лошо и отговаря: Господине, виждам само номера на наказателното постановление, не мога да Ви разпечатвам нищо, защото не го виждам този документ, той не е сканиран. Опитвам се да разбера как в системата на МВР ‘той не вижда наказателното постановление като документ’, питам и за нещо като давност, но полицаят затваря малкото прозорче под носа ми и излиза демонстративно от стаята. Може би е време за кафе. И полицаите са хора, а ние само ги изнервяме и не разбираме какво ни казват. Единни системи, давности. Глупости!

Тръгвам си, загубил съм три часа от работния си ден, телефонът ми е почти блокирал от пропуснати обаждания и съобщения от гневни клиенти. Усещам, че пулсът ми е силно завишен и знам, че ако отида в спешното някой младок ще ми каже, че имам хипертонично сърце. Как да го нямаш, каквито полицаите, такива и лекарите. Поглеждам към небето и казвам на облаците няколко неща за шефа на КАТ на английски(пусто образование), почти отнасям един униформен и се качвам в колата си без да се извиня. Не получих никакви извинения за двата си дни по гишетата. Тръгвам, утре пак.

Ден трети. Сряда. Отивам в IV-то РПУ. Питам полицаят в кабинка на входа къде мога да си получа наказателно постановление. Отговор – трябва да сте го получил вече, вкъщи, ако не сте, търсете си го в КАТ. Обяснявам на полицая, че идвам от КАТ и няма как да съм получил постановление от 2015г., което идвам да търся три години по-късно именно поради тази причина. Започваме да се разбираме. Идва друг полицай, поканва ме в РПУ-то и се качваме при негова колежка, отговаряща за наказателните постановления. Двамата започват любезно да го търсят по номер, но се оказва, че системата на КАТ и IV РПУ не е една и съща и “това, което виждат в КАТ, не се вижда в друго РПУ”. След 40 минути разбирам, че наказателното постановление, което съм дошъл да търся не е в IV РПУ. Питам служителите в полицейското управление какво да правя? Получавам съвет да си подам документите за книжката директно в “Паспортна служба” на IV РПУ. Слизам във въпросната служба и попълвам още няколко формуляра, като предоставям вече готовите документи. Оказва се, че в полицията нямат ксерокс, с който да направя нужните ксерокопия на талона и книжката ми и губя още около час в търчане по уличките, около РПУ-то в търсена на някоя книжарница. Все пак успявам, да подам документите си, като служителката от паспортна служба ме уведомява, че книжката “няма да ми бъде издадена, докато не платя наказателното си постановление”. Какво да кажа, жената няма вина – вината е изцяло моя!

Тръгвам си отново. Знам, че няма да ми бъде подновено свидетелството за правоуправление – навеждам виновно глава, уж юрист, пък не си плаща наказателните постановления цели три години – срам. Хората ми изпратили нещо “за мое улеснение на домашния ми адрес” и дори не съм го получил! Не мога да карам колата си, защото книжката ми е анулирана. Сигурно е по моя вина. Минава ми през ума да отида при директора на КАТ гр.Пловдив и да му кажа едни неща на български, ей така по мъжки, но пусти чужди езици, все на тях ми идват… мислите. Решавам, че е по-разумно да се видим в съда. Смятам да му причиня леки забавления, докато ми обяснява, защо не може в КАТ да ми връчи едно наказателно постановление, за да си  подновя книжката. Информация, работа на едно гише, плащане на едно гише, получаване на документи на едно гише – може ли, господин директор на КАТ, гр.Пловдив!? Не? Опасявам се, че доста хора Ви споменават, господин директор. Надявам се презюмирате контекста…не се касае за облаци. Скоро смятам да Ви изпратя валидол по пощата, помага за хипертоничното сърце. Хубаво е от време на време и Вие да го опитвате. Малко сатира, нали може, г-н директор?

Поздрави от онзи с неподновената книжка:

Адвокат Атанас Костов