Йога за Светия синод. Или сто тояги на голо!

Любомир Минчев

Светият синод има претенциите, че излъчва  авторитет и достолепност, заради които трябва да се хвърлим в краката му и да признаем, че това ни  прави щастливи хора. Напротив, догматичните му послания и позорното минало  са го превърнали в нищо повече  от група  богохулници, чието  единствено занимание  е да прикрият, че нямат нищо общо с вярата. Тази група  отдавна е закачила на пирона 10-те божи заповеди и за нея Бог е само една  хранилка,  която пълни безмерното желание на тези хора да изглеждат значими.

Авторитетът на Светия синод е колкото на разкрито и опозорено ченге, каквито има достатъчно в  тази компания. И си представете как това ченге има претенциите, че някой е засегнал честта и достойнството му. Нима това е възможно? Това може да е някакъв синод, но не и свят синод.

С изключителна наглост този синод има претенции към някои от изпитните въпроси на матурата по български език, които  третират теми от Йога. Тези опозорени ченгета не били съгласни с някои „твърдения, които в изпитните текстове  са представени като научни,т.е, неподлежащи на опровержение.“ И които имали  за цел да популяризират прийомите на Йога и привличането на нови последователи, а това било абсолютно недопустимо.

 Айде,де! И кой го казва!

Недопустимо било  „нетрадиционно за България източно религиозно учение да бъде пропагандирано и натрапвано на учениците.“

Синодалните ченгета би трябвало да знаят, че няма по-висока религия от истината, която те никога не са проповадвяли. Йога е философска система, която бърка в душите им, отдавна изтъргувани  заради хранилката.

Ето 5-те  принципа на Яма – моралният кодекс на Йога:

1. Ахимса – ненасилие, ненавреждане на друго същество, липса на враждебни отношения. Също и ненасилие над самия себе си. Това включва мислите, думите, делата, емоциите и желанията.

2. Сатям – истинност.  Да не се лъже, лицемерничи и заблуждава.  Когато говорим, трябва да имаме  предвид  три неща – дали това, което казваме е истина, дали няма да нараним някого и дали въобще има нужда да го казваме.

3. Астея – честност, неприсвояване – материално, емоционално и ментално.

4. Апариграха – непривързаност към вещи, обстановка, хора, идеи.

5. Брахмачария – установяване в по-висше съзнание, несетивно и неплътско. Умереност в секса. Съхранение на енергия.

Ако  „достолепните“ господа  могат да оспорят някои от тези принципи, би трябвало  този синод да бъде моментално разформирован, а членовете му  да получат сто тояги на голо.

Вместо да си траят, както се полага на разобличени тарикати, тези господа написали писмо  до комисията по образование в парламента, която да упражни контрол върху МОН  и да намери  виновните. Каква наглост!

Комисията трябва да прояви повече смелост. Първо, да покаже на синодалните деятели къде точно е мястото им и да не мърдат оттам. Второ, да им препоръча Йога за пречистване на душите им. Трето, ако все пак се правят на  посредници на Бог, да не изглеждат чак толкова фалшиви.

Дали комисията ще прояви подобна смелост? Едва ли.  Голям успех ще е, ако поне държи тази пасмина  по- далече от образованието.