Преди петнадесет години се докоснах за първи път до виното. Много преди това го пиех, но всъщност го лочех. Чак когато започнах да го правя, разбрах какво може да бъде то. Отначало „произвеждах” по 100-200 литра на сезон. С времето, така е – децата ги разбираме едва когато сами ги родим и отгледаме, аз се влюбих във виното. Знам, влюбеността е временно явление, чиято задача е резултатно да събере мъжко с женско, но аз – 15 години вече, съм ужасно влюбен в тази Божия кръв. И ревнувам, ужасно ревнувам, когато разни помпозни консуматори на етикети се правят на негови възлюблени…
Минах през постепенно нарасващи количества. Сега вече литрите не броя, броя хората, които наистина обичат вино. А за да обичаш, трябва да познаваш. Инак какво обичаш? Вероятно само собствените си представи за нещо или някого…
Сега съм седнал във винарната. Късно е, а и студено – виното не обича високи температури, нали богът му е от мъжки род. Весело ми е, сам съм и парадокс – пия ракия. Замезвам с едни БГ домати, които са като от чудна картинка. На сляпа дегустация, обаче, ще се закълнеш, че ядеш динени кори. И това си е чудо, де!
Слушам Марк Кнопфлер, защото всеки друг натрапчиво кънти и разваля романтиката, а той остана обикновен глас и китара, които се вливат в теб с любов.
Не искам, наистина не искам, да мисля за това, но преди около два часа едно телефонно приятелче, полицай впрочем, ме подсети, че има избори.
Брей, все едно вчера бяха предишните, бе, как се ненаизбрахме!
Аз съм страшно неактуален – чак като започна Мундиалът, разбрах, че нашите няма да играят. Ако бях помислил преди това, щях и сам да се сетя. Та и сега бях забравил за Изборите.
Виното иска много работа, много. Иска отдаване. И – няма да повярвате – но от истинско вино не се печели. От истинските неща не се печели. Не се печели, защото вложените в тях любов, усърдие и отдаденост далеч надскачат всяка икономическа рентабилност. Но, ако разгледаме „печалбата” като единица удовлетворение, бихме разбрали, че сме милионери.
Ох, отнесох се.
Вече забравих – за виното ли говорих или за изборите? Или двете неща са едни и същи. Или пък не са. Понеже аз се радвам, като губя от виното, а след изборите някой се радва, че ги „печели”…
Не пийте лошо вино, другарчета, научете се да разпознавате, кое е правено с любов… най-вече към вас!