Автор: Кирил Николов
Искаш да станеш планински спасител?
ОК!, много е лесно:
Трябва да поназнайваш планината. Не много – просто колкото да не умреш в нея загубен, гладен, жаден и изстуден… Може би е хубаво и да не те затрупа лавина, ама това не е чак толкова страшно – до 15-тата минута има 90% оцеляемост.
Останалото го има в Хижата.
Трябва да поназнайваш и ските. Не много – просто колкото да не се утрепеш в дълбокия сняг, докато с тенекиената шейна сваляш из разни идиотски баири вкочанения пострадал.
Другото го има в Болницата.
Трябва да се катериш малко и по разни скали. Не много – то повечето е спускане с разни въжета и носилки, пък и у нас никога не е по – високо от 800 метра.
Останалото е в найлонови чували.
Трябва да имаш даян на студ, на баир и на ракия. Две от три стигат.
Другото е в повече.
Виждаш ли? Лесно е!
А, забравих! – трябва ти и Голямо Сърце.
Другото го има в Метро…
Готино го написах, нали?! Звучи хумористично, затрогващо и леко епично… Обаче е и малко тъжно. Понякога ме разплаква, сега също. Затова, вместо да приключа с писането, ще ви кажа още нещо.
ПЛАНИНСКА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА.
Поклон!
Създадена е преди 70 години от шепа алтруисти. Слава Богу, имало ги е тогава. Макар и малцина. Слава Богу, има ги и сега. Макар и малцина.
Да помагаш в Планината не е по – различно от това да помагаш въобще. Просто по – силният помага на по – слабия. Помните ли рицарската клетва във филма „Небесно царство”? Бих искал всички да я спазваме. Тогава не би се стигнало до красивия вопъл на Богдана Карадочева: „Ако до всяко добро същество…” Защото всичко ще бъде любов.
Обаче…
Е, винаги има и „обаче”, но баш сега няма да се спирам на него, въпреки, че е голямо и болезнено…
Пред собствените ми очи са живите муцуни на изпотените и зачервени пичове от ПСС, мъкнещи огромни раници, с набити крака и свирещи от умора дробове. След всеки неуспешен ден стават в 5 часа сутринта с надеждата, че новият ден непременно ще бъде успешен. И всичко това, за да намерят три загубени пичлигарчета, тръгнали в Балкана като за градската чаршия, дето огън не могли да си запалят, а даже не знаели, че ги търсят…
Звучи тъпо, нали!?
Но не е!
Имаш право да се загубиш в Планината, а аз ще те намеря. Не бъди нещастен – там е място за щастливи хора.
Просто съм планински спасител.
„Останалото” е във Фейсбук.
Hey, thanks for the article post.Thanks Again. Fantastic.
Thanks a lot for the post.Really thank you! Fantastic.
Thanks so much for the blog post.Really looking forward to read more. Really Great.
Im grateful for the blog article.Much thanks again. Keep writing.
Major thanks for the article.Much thanks again. Great.
Really enjoyed this post.Much thanks again. Cool.
I really enjoy the article post.Much thanks again. Want more.
Very neat blog post.Really looking forward to read more. Great.
I loved your article post.Really looking forward to read more. Much obliged.
I am so grateful for your blog post.Much thanks again. Really Great.