Погребаха търпението на българските длъжници пред бившата БНБ
Само десетина скочиха срещу банковия произвол в протеста „Викът на шараните”
Граждани честитиха професионалния празник на банкерите с траурен марш и ритуално погребение на търпението на българските длъжници тази вечер. Десетина души разлепиха скръбната вест на мълчанието, което „живя дълго и скромно и допринесе за просперитета на банкерите” пред бившата сграда на БНБ на Малката главна. Недоволните запалиха по свещ и се помолиха хората да отворят очите си и да започнат да търсят правата си в битката с кредитните институции. Протестът срещу банковия произвол под надслов „Викът на шараните” премина вяло заради декемврийския студ, но пък организаторите му обещават това да не е първото проявление срещу системата и хората да стават все повече. Те скочиха срещу банките, срещу частните съдебни изпълнители и други финансови институции, които си играят със съдбите на хората.
Искаме промяна в Закона за кредитните институции, защото в момента всички работят в тяхна подкрепа, а човекът бива жертван в тази финансова игра. Искаме засилен контрол от БНБ. Не може само банката да е страна в един договор, в който клиентът й е третиран като нещо средно между бозайник и насекомо, което само трябва да маха с опашка и да приема всяка нова приумица на кредитора си, заради малки буквички тук и там, заради 
конюнктура. Само за миналата година са продадени 36 хиляди имота на хора, които не са се справили с изискванията на банката. Това са разбити съдби на 36 хиляди семейства, при това на цели поколения. Банковото бреме се предава на синове, на внуци. Хората не искат да правят семейства заради него. Къде е Комисията за защита на потребителите? Колко банки провериха те и прокуратурата в последно време, попита Малина Несторова.
Малина НестороваТеглих 260 хиляди евро, за да направя търговски център. Върнах 300 хиляди лева в период от пет години, когато бях изряден платец. Като удари кризата, се забавих и в един момент се оказа, че имам да им връщам още 500 хиляди евро. Кредитът ми бе ипотечен. Взех го, защото исках да развивам бизнес в България. Живях и работих дълго време в Англия, но реших да се върна. Сега съжалявам. Защото тази стъпка към входа на банката съсипа живота на семейството ми. Никога не мога да им върна тези пари, това е ясно. Не мога да върна и друго- ден след едно от последните предоговаряния баща ми получи инсулт и почина от притеснения. Сградата съм я отписал, те сега на търг ще я продават. Нея я прежалих, душата обаче не могат да ми вземат, каза 38-годишният Павел Чарнев.
В момента той води дела, твърди, че е бил надигран с разни клаузи и дребни шрифтове в договора. Сградата му е 1000 квадратни метра, на три етажа, но вече не го интересува. Две години ги моля нещо да направим, но не получавам подкрепа. Днес, от моя тъжен опит, съветвам никой да не тегли кредит от българска банка, обърна се към хората Павел.
Павел Чарнев
