Българският негативизъм ми е противен, хората тук трябва да се ценят и обичат, казва Никола Манев
Край шедьовър и платно, направено за час, Никола Манев проговори за Йони, Ди Киро, Слона, за семейството си, за трудния успех и лесното щастие. До Манев, картина на Пловдив, изглеждаща великолепно, а за него е, както той казва, едно намигване набързо. В ателието на хотел Лайпциг още няколко часа ще се запази атмосферата на артистите, събрани заради Международния симпозиум „Пловдив- от Твореца сътворен“. Утре от 19:00 часа картините ще бъдат изложени в галерия Червеното пони в Стария град.
-Получавате вече в трети град титлата Почетен гражданин. Блазни ли ви това?
-Нито съм го търсил, нито съм го очаквал, нито ми променя отношението. Само ми доставя удоволствие. Едно уважение е това за мен. Не мога да кажа, че съм безразличен.
-Как виждате Пловдив от високо?
-Пловдив е един много чаровен град. Винаги съм го обичал, особено Стария град. Имам си конкретно отношение към него, защото бидейки студент, и после в живота си, винаги отсядах в Къщата на художниците на ул. Кирил Нектариев. Имам страхотни спомени от тази великолепна къща. За мен Пловдив е символ на слънце, добро настроение, творчество. Винаги съм го обичал, но казвам пак- това е южен, топъл, слънчев град. Аз съм положителен човек. От живота си винаги виждам чашата наполовина пълна. Негативните неща не ги виждам. Усещам аромата на чимшира, а и сега на липите. Много съм щастлив да съм в Пловдив. И този негативизъм, дето е в България, ми е противен. Вчера бях на разходка тук и едва ли не- бях щастлив, истина ви казвам. Нищо нещастно не видях.
-Как виждате България?
-България е една прекрасна страна. Съществува тоя недостатък хората да се самолинчуват, защото не го осъзнават. Според мен българинът трябва да се цени, обича. Мисля, че това е изчезнало. И клошар да е, кажи му добър ден. Тая вражда, където се създаде, ми е много противна. Лъскавите срещу омачканите. България има хубав климат, хубава географска ширина и политическите страсти не са кой знае какви. Обичам България!
-В интервю преди време споменавате, че ще дойдат дни, в които България и Франция, където живеете, няма да имат никакви граници. Това време май дойде. Като бариерите паднаха, какво се вдигна? Има някаква преграда, нали…
-Навремето не можеше птичка да прехвърчи нито до Румъния, нито до Гърция. Сега може да се отиде навсякъде. Но това не значи, че те са едно и трябва да ги уеднаквяваме. Всяка страна си има своя дълга история, своя генетика, своя кухня. Това е хубавото на Европа, че всички сме различни. Не сме една страна, границите паднаха. Преди човек не можеше да си помисли, че може да отиде в друга страна, трябваха десетилетия. Това беше пълна диктатура. Сега, настъпи един свободен режим. Грешката на българите е, че мислят, че другаде е по-хубаво. Моят син, който е холандец, майката е холандка, предпочита България пред Холандия. Никой не го пропагандира, никой не го убеждава. Просто обича.
-Загърбваме ли нашето изкуство?
-Навсякъде е това. Не мислете, че само тук е така. Много малък процент от хората се интересуват от изкуството. В материалния свят, художниците са винаги на втори, трети, четвърти план. Сега е груб материализъм, пари се правят, индустрия, докато артистът е мигач на дълги разстояния. Той живее в самота. Но в даден момент, като е признат, трябва много усилие, много любов към професията, за да се наложи. В Париж съм работил 10 години, докато си продам първата картина. 10 години лишения, но с много воля и желание за работа. После хората ти вярват и те уважават.
-Как се чувствате , докато творите в България и във Франция?
-Казвам ви го, в България се чувствам много добре. И във Франция, но там концентрацията е по-голяма. В България имам много приятели. Славянският начин на комуникация ме разсейва , защото хората са много емоционални, много гостоприемни, а това пречи в моята работа. Тя изисква голяма концентрация. Имам ателие в Париж, където бягам далеч от хората и 6 месеца работя много усилено. Просто работя. Там ми е цялата енергия. Тук работя и някой ме вика да вечеряме, да изпием по едно и ми изпиват енергията. Ония ден открих изложба в Пазарджик. Подариха ми 20 букета. Аз във Франция такова нещо не съм виждал. Тук са емоционални, добронамерени. Но това ме разглезва в работата. В България е иначе много по-приятно. Това е реалността. Така го възприемам и не се преструвам.
