Галя Лардева: За Есенните изложби избирам автори, които са в интересен момент от своя творчески път

Есенните изложбите презентират по модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път

Десетки хиляди посетиха миналогодишното традиционно събитие в Стария Град

По-голямата част от авторите подхождат интердисциплинарно

Славена Шекерлетова

Тази година се навършват 51 години от началото на Есенните изложби в Пловдив. Те започват на 17 декември 1967 г. в къщата на  Атанас Кръстев – Начо Културата с картини на Георги Божилов-Слона. С времето към събитието се включват творци от цялата страна със самостоятелни изложби, като всяка година има и почетно участие на пловдивски автор. Участвали са редица творци, сред котио Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Светлин Русев, Иван Кирков, Георги Баев, Димитър Киров, Кольо Витковски, Георги Божилов, Любен Диманов и много други.

Темата на 51-то издание на Есенните изложби през 2018-та година е „Отвъд повърхността“. Артистичен директор на форума е проф. Галя Лардева. С нея разговаряме във вдъхновяваща атмосфера, сред различни творби, само ден преди откриването на голямото събитие. 

Започват Есенните изложби в Пловдив, може би най-дълго продължилото културно събитие у нас, така ли е?

Да, Националните есенни изложби са най-дълго просъществувалия формат за представяне на съвременно българско изкуство. Според сведения през 1967-ма година в двора на къщата на Атанас Кръстев се прави първата такава есенна изложба с акварели на Георги Божилов – Слона. От там нататък този форум започва да се нарича „Камерни изложби в Стария град“, „Есенни изложби в Стария град“, от доста години това са Национални есенни изложби. На практика 51 година събитието е оцеляло, с различни промени, но продължава да се разполага в дворните пространства на тези стари къщи.

За коя по ред година сте куратор на изложбите?

От 6 години съм в позицията на арт-директор на този фестивал. Занимавам се с всякакъв вид организационни задачи, освен с кураторска работа. Иначе съм ги правила и през 2000-та година, когато започна за първи път да се прави на кураторски принцип. През 2008-ма ги правихме заедно с моите колеги Красимир Линков и Светла Москова, а от 2013-та са в този си формат.

През тези години се опитвам да прокарам една конкретна  и напълно ясна за мен политика на представяне на авторите и основното, което е в нея, че много бих искала да се осъвременят изложбите, да презентират по един модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път. Представям автори, които работят и в чужбина и не са много познати на нашата публика, представям и един дебют. Идеята на есенните изложби в тяхното начало е било да бъдат алтернативно място, място на свободния дух, място за представяне на новото. Аз надграждам и показвам нови хора, които се занимават в класическите видове изкуство – живопис, графика, скулптура, рисунка, фотография…

Защо избрахте именно темата „Отвъд повърхността“?

Заглавието, според мен в никакъв случай не трябва да налага рамка и да дава тема за развитие. Не бих искала Есенните изложби да се превърнат в тематични изложби. В този смисъл, когато започвам да мисля за концепцията, се стремя да изведа основен концептуален момент, който да бъде един подход, но в никакъв случай граница, а път, посока, която да насочва мисленето на авторите. Заглавието е една обща концепция, която предполага различни интерпретации.

Казвате „Повърхността разбира“, какво се съдържа всъщност в този израз?

Повърхността би могло да бъде разглеждана в няколко пласта, топоса. Примерно, Мартиан Табаков изработва много особено едно начало в скулптурата – комбинацията от плат и метална конструкция, а пластиката е много по-консервативна. Ето, че той е новатор, който може да разчупи тези граници.

Цялото интервю на Славена Шекерлетова с доц. Галя Лардева може да прочетете в Капана.бг.