Нареченски бани потъна в свирепа тишина за погребението на Георги, Николина, Илиян и Ангел
Тишина. По-шумна от гигантски водопад. Нареченски бани бяха потънали в тъжно мълчание днес. Беше адски мрачно, въпреки че топлото януарско слънце светеше като през май. Само четирите бели ковчега се открояваха в реката от черни, помрачени хора. Изпъкваха и четирите бели кръста. Никой не говореше. Хората давеха мъката си в сълзи, без стон, без опити за обяснения защо погребват четири тела- на Георги, Николина, Илия и Ангел. Всеки вътре в себе си бе наясно с отговора, дори да не го приема. Нито един, ама нито един от близките не промълви дума пред медиите. Опечалените дори не говореха по между си. А бяха много- целите Нареченски бани и половин Чепеларе се струпаха първо пред читалище 
„Христо Ботев“, където бе поклонението, а после направиха черна опашка в траурния парк на градчето, за да погребат семейство Тепавичарови.
Белите ковчези влязоха в общ четворен гроб. А на некролозите из града, под четирите снимки на родителите и децата бе написано „Починаха внезапно“. Хората са приели смъртта на семейството като на страховита игра на съдбата. Не винят Георги, или поне не коментират. Безгласно обвиняват системата, държавата, света и 
вселената. 
