За четвъртата си среща, в този формат, с пловдивската публика, братя Мангасариян се качиха на сцената в Bee Bop Café два пъти – веднъж от 19:00 и отново от 21:00. За пореден път, желаещите да гледат стенд ъп комедията на култовото трио, надвишиха местата в клуба.
През октомври 2015-та, Зюмбюл, Кулю и Среброто, избраха града под тепетата за дебют на колоритния и в същото време със сериозни послания спектакъл – "За вредата от образованието, културата и изкуството".
След години мълчание, през 2014-та, момчетата отбелязаха 10-годишен юбилей от създаването си. На 11-та се завърнаха на сцената с критичен анализ на културната и обществено-политическата ситуация по света и у нас. Неколкократно зарадваха публиката в София и Пловдив, веднъж в Бургас, а днес им предстои първата среща в Стара Загора, където билетите за шоуто са изкупени отдавна и вече се продават за следваща дата – 21 април.
Силвестър Силвестров, Владислав Петров и Александър Сано се върнаха в спомените си за началото на шеметната им кариера. Веселите случки разказаха пред Анелия Дракова за КАПАНА.БГ.
Защо един толкова успешен проект, като Братя Мангасариян, излезе в 7-годишен отпуск?
Сано: Защото сме се изморили от себе си. Подобна умора ми се случва много често.
Кое наложи тази пауза? Те – братята, нали са за цял живот?
Сано: Явно е така, защото иначе нямаше да има reunion, знам ли.
Силвестър: Просто си почивахме.
Сано: Починахме си от глупости.
Силвестър: Прави сметка – един изпълнител, като излезе, има някаква скорост, която набира. Ние, в момента, в който записахме, вече бяхме хит. И това, по някакъв начин, даде резултати.
Сано: На нас нещата ни се случиха светкавично. Никога няма да забравя… към момчетата: "Помните ли, веднага на следващата година – 2005, дето ходихме на предизборно турне на ОДС?".
Силвестър: Дето ударихме кьоравото, там беше страшно…
Сано: Към онзи момент – имаме "Бай Мангау". "Тер'о рер'о" няма клип и не е издавана, само бяхме продали парчето на Globul, за рекламна кампания. Хората свързваха песента с мобилния оператор. Те, така или иначе, бяха проглушили държавата и всички го знаеха. На концерти – ние имаме две парчета, а на предизборните, изпълнявахме само "Бай Мангау", което всички знаеха и "Тер'о рер'о", на което никой не знаеше текста, но дойдеше ли припев, всичко беше ясно, защото рекламата влизаше в действие.
Кули: А спомняте ли си, на участие в Кърджали, на "Бай Мангау" какво стана?
Сано: Не в Кърджали, не, в Луковит, брато. Бъркаш! В Кърджали бяха открили огромен клуб, със седемстотин места. Бяха дошли 4 човека.
Кули: По времето на концертите за ОДС, бяхме в Кърджали, пред много странни хора и ни замеряха, беше супер неприятно. Пеехме "Бай Мангау" и беше очевидно, че пред точно тази публика, песента е обречена кауза.
Силвестър: Пичове, никога няма да забравя, как в Русе, пяхме на откриването на сладкарница Неделя. Участието много закъсня, аз съм на сцената и ми се пикае нечовешки.
Сано: Като на диригент.
Силвестър: Само чакам да свърши всичко и да изчезна.
Сано: Както казваше Коко Азарян, светла му памет: "И да олабиш жилата!".
Силвестър: И да изчезна някъде, да ходя до тоалетна. Обаче, със самото слизане от сцената, пълно с народ за автографи и аз им раздавам истерично подписи.
Сано: И простата го алармира. Зверски!
Силвестър: Ходя напред да търся тоалетна. Отивам в сладкарница Неделя, която е отсреща.
Сано: Която откриват току-що, на Партийния дом.
Силвестър: Пред тоалетната – митинг, 30 човека. Аз съм с онези униформи, най-гадните, които носихме тогава. В един момент разбирам, че моята кауза абсолютно е загубена. Обръщам се и гледам – тези двамата ги няма. Те са си тръгнали към хотела и ме зарязали.
Сано: Еми, брато, тогава навсякъде ни правиха направо…
Силвестър: Срам, не срам, пред 1000 човека, бягам в борчетата и… :))))
Сано: Пусни си клипа на "Ромео и Юлия" и виж с какво сме облечени. По едно време, решихме да си направим непростими униформи. Това е абсолютно точният израз. Те бяха толкова непростими, че нямаше как да се появиш пред хора с тях. И ни канят от Globul, като техни рекламни лица, на коледното им парти. Влизаме ние в Експото на някакво гръцко парти, с 2000 човека, с тези дрехи. Направо – нещо безобразно. Помните ли? Минаваме покрай Венци от Ъпсурт и го поздравяваме, а на него му става неудобно, че ни познава. Леле, майко мила. :))) Гърците направо бяха покъртени. Ники Кънчев беше водещ. Бяхме изпели 2 парчета и тъкмо да започнем с химна на Globul – "Тер'о рер'о", Ники се включва и казва: "И да благодарим на Братя Мангасариян". Т.е. хайде стига, достатъчно.
След години, виждате ли се като преподаватели в Академията?
Сано: Особено в Академията, Силвестър го виждам с професорска титла. Аз бях преподавател, година и осем месеца, в една школа по актьорско майсторство. Имах клас от 18 деца, 3 от тях вече учат в НАТФИЗ, което ще ми е грях за цял живот. Някои се спасиха. Приятно е много с деца. Деца, деца, те бяха 16 – 18-годишни. Но се наложи да прекратя, защото – деца ли обучавам, да правим ли деца, да ги гледам ли… Шегата настрана, но едното от децата, миналата година, влезе в класа на проф. Атанас Атанасов. Единствената от всички възможни кандидати в НАТФИЗ, с тотално пълен бал. Направо им скри шапката. Но аз там нямам заслуги, тя си е просто супер талантлива, а дори не подозираше това. И само й казах некви неща – "Не обръщай внимание на някои преподаватели, чиято възраст минава 70 години, защото това са хора, които не могат да те научат на нищо, най-много да те объркат. Ако нещо чувстваш, че не е така, кажи: "Добре, добре, няма проблем!" и си го пускай покрай ушите. Аз съм го изпитал, правил съм го по този начин. Прави нещата, както ти подсказва сърцето. Няма кой да те научи на това да си актьор. Или се раждаш такъв, или не!"…
Цялото интервю можете да прочетете в КАПАНА.БГ
