Често като величаем нечие име, нечие дело, ние го превръщаме само в портрет, а не в жив пример, каза директорът на театъра Кръстю Кръстев в словото си за 170 години от рождението на Христо Ботев
На днешния ден ние трябва да се замислим какво ползваме, вместо словото. Колко сме подменили думите. Колко близко са нашите думи до лъжата и колко далеч от истината. Ботев е преди всичко болезнен стремеж към истината. Вярата, че там, където има истина, ще дойде и свободата. Там, където няма истина, вечно ще властва робството, под каквото и да е име. Така директорът на пловдивския театър Кръстю Кръстев се обърна към стотиците граждани и официални гости на честването на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев. Ръководителят на Драмата прочете силно слово пред паметника на поета-революционер в Цар-Симеоновата градина. Ясно заяви, че продължаваме объркано да живеем. И че колкото по-помпозно почитаме великия българин, толкова по- фалшиви ставаме в почитта си.
Днес е много лесно да видим героя, силния човек, там, на върха на неговия живот. Насред неговата героична смърт. И е много трудно да видим себе си сред своя собствен, незабележим, често пъти пълен с малки предателства живот. И често като величаем нечие име, нечие дело, ние го превръщаме само в портрет, а не в жив пример. И колкото по-гръмки са словата, колкото по-помпозно го честваме, толкова по-тихо и неотменно се отдалечаваме от онова, което всъщност той е бил. Което той е. Защото той не умира. Той. Христо Ботев. Нашата мярка за безсмъртие. За живот извън смъртта. Нашето огнено име в небето, каза в словото си Кръстев.
И продължи с думите на Христо Ботев, които зашлевяват котерийните патриоти. Народите са слепи. Те по-често наказват своите верни синове, нежели предателите . Който е умен, той трябва да се показва като патриотин, но да не жертва нищо. А който е още по-умен, той трябва да се ползва от народните слабости. Аз зная много честни патриоти, които въртят търговийка с народни сълзи, а никой не казва за тях, че са злодейци. У когото са паричките- той е прав и честен. Аз познавам много български патриоти, които се хранят на народния гръб. Това е словото на гения. Не жали себе си, не жали и другите. Олтар му е истината. Бог му правата дума. Думата в нейното истинско и болезнено значение, а не увита в пелени на измислената коректност, удушена и подменена в смисъла и значението си. Затова на днешния ден ние трябва да се замислим какво ползваме, вместо словото. Колко сме подменили думите. Колко близко са нашите думи до лъжата и колко далеч от истината. Ботев е преди всичко е болезнен стремеж към истината. Вярата, че там, където има истина, ще дойде и свободата. Там, където няма истина, вечно ще властва робството, под каквото и да е име.
Не само да помним Христо Ботев, нека го четем. Защото той не умира, призова Кръстю Кръстев пред паметника на поета-революционер.
