Арх. Дафина Барфончовска: Небет тепе- един уникален документ, не го унищожавайте!

Становището на експерта, което взриви дебата за бъдещето на хълма

Становището на арх. Дафина Барфончовска по казуса Небет тепе взриви вчера пленарната зала на общинския съвет по време на историческото обсъждане за бъдещето на сакралното за Пловдив място. Специалистката буквално разгроми идеята на арх. Юлий Фърков за ново строителство върху автентичните културно-исторически пластове. Тя изчете дума по дума доклада си по въпроса, който май казва всичко, което експертите искаха да кажат. Поради тази причина Под тепето ви предлага да го прочетете, без никаква редакторска намеса.

Арх. Дафина Барфончовска е експерт по недвижимо културно наследство с 37 години стаж в НИПК / НИНКН, проектант и проучвател, р-л ателие, инспектор, началник отдел и директор на дирекция КСДОПК и ЕМИДОПК. Хоноруван преподавател – води упражнения на  V курс студенти по архитектура в специалността „Опазване на КИН“ при катедра Теория и история на архитектурата.       Съветник на министъра на културата Мартин Иванов в последното временно правителство. Пенсионер – на свободна практика:

Благодаря на Регионалната колегия на КАБ – Пловдив за доверието и предоставената ми възможност да изразя професионалното си становище по последния проект за Небет тепе , наречен „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на …“ и свързани с това въпроси, проблеми и идеи.

            Приветствам инициативата на общинския съвет, на кмета на община Пловдив г-н Иван Тотев и на зам. кмета по култура г-н Стефан Стоянов за организирането на обществения дебат – показателен жест за отношението им към проблемите на културното наследство на града, към експертната гилдия и към културната общност и пловдивчани.

Същевременно не мога да не отбележа притеснението и скептицизма си относно резултатността, ефективността и предопределеността на това обсъждане, предвид изявлението на г-н Тотев от 09.03.2015 пред PlovdvOnline, а именно: „Обсъждането няма отношение към вече сключения договор за технически проект, а е в по-широк план – как да се социализира старото тракийско поселище на Трихълмието“.

Въпреки това, проследявайки многобройните медийни отразявания – статии, интервюта, изявления и др. от 2012 г. до днес, забелязвам значително развитие, задълбочаване и еволюиране на оценките и мненията, както за конкретния обект, така и на идеите за опазване и представяне на недвижими културни ценности от подобен вид.

Ще започна от там, че изцяло подкрепям усилията на  пловдивската колегия за осъществяване на обществен контрол и осигуряване на  гаранции за физическото опазване на културната ценност и  нейното научно обосновано социализиране, адекватно на високата й културно-историческа стойност. Резолюцията на пловдивските архитекти по конкретния повод трябва да  се разпространи от централата на КАБ до всички регионални колегии като харта за прилагане при всички подобни казуси в страната.

Не бих искала да отегчавам аудиторията и да изяждам ценно време за дебат и затова няма да повтарям вече изказани критични бележки относно констатирано нарушаване на основните принципи на международни документи по които България е страна.

Ще се опитам да анализирам последния, идеен проект, съгласуван от МК след проведена комисия на място по чл. 72, ал. 1 от ЗКН, коригиран съгласно предписания на въпросната комисия. С провеждането на тази комисия, нейните решения и последващия съгласувателен акт се правят някои процедурни нарушения (например: взетото решение е в противоречие на експертното становище на НИНКН, без да са посочени мотиви за неговото пренебрегване. В случай, че становището на института е било изготвено в разрез с изискванията за опазване на културната ценност, би следвало то да се внесе за обсъждане от НСОПК- консултативния експертен орган към министъра на културата. ГДОКН има само контролни, но не и експертни функции, съгласно ЗКН и УП на МК от 23.12.2014 г., за да взема сама подобно решение.) , контролът за които е правомощие на министъра на културата.

Няма да коментирам и правния абсурд едно и също звено на  министерството едновременно да изпълнява и контролира съгласувателната дейност, т. е. да контролира себе си, както и изключителните правомощия на министъра на културата да санкционира присъждането на сатут, одобряването на проекти и реализацията им, независимо от експертизата – положителна или отрицателна. Това удобно е пропуснато в ЗКН.

Относно Небет тепе:

Безспорно за всички специалисти и ценители на недвижимото културно наследство този многопластов, хронологически приемствен и изключително  устойчив археологически и архитектурен комплекс, илюстрира по великолепен начин хармоничното единство на праистория, античност, средновековие и възраждане, извисени над съвременния град. И това го прави уникален.

Небет тепе притежава изключителен емоционален заряд и значителен потенциал за развитие на специфичен културен туризъм и дори в сегашния си вид предлага неповторимо преживяване за посетителите, неизкушени от „атракции“, „анимации“, публични представления и т.н. Той е неповторим поради разположението си върху природния скален феномен, непристъпен от североизток и запад, създаващ усещане за мощ и величие и същевременно предлагащ духовно съзерцание и емоционално извисяване над ежедневното и преходното.

Според мен тази изключителност е недооценена от възложителя. Заданието за проектиране не акцентира на нейната същност, не поставя изискване за нейното съхраняване и изява. С непълното, повърхностно, почти формално задание  се дава насока за изготвяне на проект, обричащ Небет тепе на обезличаване чрез заличаване на автентичността му, с изграждане на мултиплицирана по незнайни аналози крепост с кули, наситена с клиширани „атракции“. Същността на възлагането добре се илюстрира с едно от изявленията на г-н Тотев във в-к „Марица“ от 01.10.2012 г.:  „Амбицията ни е да възстановим крепостната стена, особено западната кула, така че да наподобява Царевец“.)

            Тази амбиция вдъхновява създаването на проект с изцяло необоснован и нелогичен подход към националната културна ценност и с погрешни от методологична гледна точка решения по отношение на оригиналната субстанция, периодиката, избора на оптимална дата на представяне, пространствената организация, акцентите и идеята за ревитализация като концепция. Проектното решение предлага агресивна, необратима намеса върху оригиналните археологически структури и необоснована архитектурна реконструкция по теоретична хипотеза, неподкрепена със сериозни документи и исторически аргументи.

Първият основен пропуск и недостатък на проекта е отсъствието на архитектурен анализ, базиран на археологическото, архитектурното проучване и документиране / графично заснемане с отразени вид и състояние на градежите, периодизация със специфични отлики, детайли и др./, така както се изисква в гл. 23 от Наредба № 4 на МРРБ и специалното изискване на комисията, отразено в протокола й от 18.06.2014г. Тук следва да отбележа, че датата на изготвяне на проекта предхожда решението на въпросната комисия.

На базата на такъв задълбочен и прецизен анализ, какъвто за обект от категорията на Небет тепе е задължителен, би следвало да се направи оценка на стойността, градация на ценностите и състави концепция за проектно решение в съответствие с изведени основни теми и акценти. Това аз наричам сценарий за представяне в логиката на структурните и функционални особености на обекта. Такава част липсва в проекта. Тя е заместена с поетично, на места неразбираемо описание и подробно проследяване на историческото развитие в обяснителната записка.

Именно отсъствието на аналитична част в проекта е довело, според мен до погрешния подход и неубедителни и недостоверни решения, които се проследяват в поредица несъответствия, да не кажа недомислия.

Важно е да се отбележи, че заданието не изисква представяне на част „конструкции“, част „технология“, както и количествено-стойностна сметка, каквато по норвежката програма е задължителна. Независимо от това проектът коректно представя записки по двете  части, но в архива на НИНКН не се открива КСС.

Моето лично мнение за самия проект е, че е изготвен набързо, незадълбочено и пренебрежително повърхностно.

По методиката и техническата част:

В обяснителната записка четем: „Оптималната дата за изявяване и експониране на археологическия ансамбъл на Цитаделата на  укрепителната система на Небет тепе се основава на установените строителни периоди по време на археологическото изследване.“– и толкова! Коя е оптималната дата  – остава да гадаем. В самия проект няма и следа от обозначаване на различните строителни периоди, нещо повече – т. нар. „консервационни и реставрационни“ надзиди и възстановяването на бастиона и квадратната кула са с еднаква архитектурна интерпретация, независимо от различната им датировка и по същество различните им функции. В чертежите навсякъде е отбелязано, че „реставрационният“ надзид ще се изпълнява „по съществуващ образец“! – въпросът по кой от тях, предвид наличието на образци от поне два  строителни периода на всеки от подобектите, няма обяснение.

По-нататък се говори за „композиционните оси на сакралната геометрия“, определящи моделирането на силуетите на „консервационния и реставрационен“ надзид, което обяснява проектните височини, но не обосновава архитектурния образ. Тук трябва да подчертая откровено непрофесионалната, груба и престъпно унищожителна намеса в оригинала с конструктивното решение за надзидите – „Предвижда се нова стоманобетонова конструкция /колони, греди и пояси/ за доизграждане на новия зид и за поемане на новите вертикални и хоризонтални товари. Конструкцията е в  ос на имплектона.“. И още: „ Сводът ще се изпълни от стоманобетон, покрит съласно архитектурния детайл.“ И още: „ Особеност: Новата конструкция на кулата, в която ще се помещава бъдещия музей е стоманобетонова и изпълнена така, че да позволи направата на видимата каменна зидария, както интериорно така и екстериорно.“

Представеното схематично геодезическо заснемане не отчита

съществени елементи от крепостната система: липсват най-ранните „оградни стени” на изток и юг, затварящи акропола от предримския (тракийски ) период.

Сложната пространствена връзка между двете разминаващи се при северния вход елинистически куртини и по-късните градежи наоколо, / научно изяснена и доказана от археолога Л.Ботушарова и арх.В.Коларова / в проекта е заличена и тези елементи са преплетени и включени в един компилативен, недостоверен и крайно неубедителен обем.

Стъпаловидният бастион към северната крепостна стена  от втора строителна фаза на предримската епоха – III-II в. пр.н.е. (елинистическа) е хипотетично надстроен като кула с градеж, имитиращ късноантичната стена. Всъщност късноантичната стена е на разстояние 60 см на юг от елинистическата, а не я надгражда, както е показано в проекта. Обемът на вътрешната стълба към бастиона е изцяло предполагаем. Такива са и изградените тук  кула и вход с тухлена арка.

            Хипотетичен е тухленият полусвод над късноантичното стълбище – за който няма никакви данни от археологическото проучване. 

            Проектът формира ходови нива чрез покриване/засипване на вече установени автентични градежи (оформлението и подхода към квадратната кула). Загубва се възможността за експониране на оригинала, той се заменя с новоизградени структури- възстановки.

            Възстановяването на подовото ниво на античната потерна към северозападната страница на квадратната кула, без предвиден в проекта отвор за нея в показаната плътна крепостна стена е напълно абсурдно./„по данни”, въпреки че тя е напълно разрушена при археологическите проучвания от праисторика Атанас Пейков; налице са оскъдни заснемания на арх. Коларова /            Съществуват още смущаващи детайли от проекта, за които е необходимо повече време и задълбочено, съпоставяне с археологическите документации, които ще спестя.

            Изявлението на арх. Фъков / в-к „Марица“от 19.11.2014г./, че проектът залага „изцяло на естествени материали“, които ще се доставят откъм   булеварда!!! е смущаващо. Не става ясно какво означава това – наличие на обрушен градежен материал ( какъвто между впрочем не се забелязва в околността) или добив и доставяне на нов? И за непрофесионалиста е видно, че обемът на строителните работи, включващ бетонови и стоманобетонови работи, каменни и тухлени зидарии, фугировки, настилки и особено масивно терасиране с пейки /изгледни площадки, театрон / е значителен, превишаващ обема на археологическите структури  и засрашаващ етествените скални волуни вътре и пред крепостните стени на север-северозапад. Не е възможно при отсъствието на ОВОЗ да се предвиди въздействието и  предполагаемия ефект от тези дейности върху природния скален феномен.

По концепцията:

Считам, че емоционалното описание от арх. Фърков на „Цитаделата на Филип II“ -“това всъщност е най-укрепената, най-недостъпната част от Вечния град – цитаделата на Филипопол“ / в-к „Марица“от 19.11.2014г./ е в пълно  противоречие с предвидените в проекта посетителски подход от бул. „6-ти септември“ и две изгледни площадки с изградени масивни тераси с пейки и стъпала, непосредствено върху скалния масив пред куртините. И още: „ По целия хълм ще се оформят алеи /погледнато от 6-ти септември/, ние ги подчертаваме, „маркираме“ ги с изгледни площадки и ги осветяваме.Това ще е невероятна гледка.“ Действително невероятна – можете да си представите пораженията върху хълма с изграждането на изгледните площадки и неизбежното им обезопасяване и ескалаторните съоръжения върху древните стъпала, изсечени в скалите – сами по себе си уникален експонат! Това противоречи на идеята и усещането за непристъпност, каквато би трябвало да внуши проектното решение и да предостави възможност на посетителя да преживее крепостта като такава. Самият археологически комплекс предоставя изключително богато разнообразие от архитектурно-строителни елементи, фрагменти и детайли като образци и експонати, от вътрешната страна на укреплението, илюстриращи древни строителни умения, укрепителни и отбранителни похвати и техники, последователно допълвани и усъвършенствани.

Посетителският подход от север с или без съвременно съоръжение е неприемлив и нелогичен от гледна точка на идеята за експониране на непристъпната укрепителна система. Този участък от обекта би могъл да се представи логично в края на един тематичен маршрут като изход от крепостта  през засводения проход по изсечените в скалата каменни стъпала по посока на античните градежи, (кула според Д.Цончев или водохранилище според Л.Ботушарова) локализирани в най – ниския край на стълбите, сега засипани и недостъпни за разглеждане, но с потенциал да бъдат разкрити и експонирани, Това би  обогатило  комплекса и би представило обосновано финалния изход от крепостта в подобен посетителски маршрут.

Колкото до осигуряването на достъпна среда за хора в неравностойно положение, според мен алтернативното решение е от естествения вход откъм „Старинен Пловдив“ през посетителския информационен център. Считам, че естетико-екологичният и икономическият ефект от спестяването на съвременното съоръжение от север, ще даде възможност за повишаване комфорта на достъп на инвалидите по калдаръма от юг, посредством екологичен, съвременен, лек превоз от типа на електрокарите с начална спирка от паркинга при източната порта на античния град. Това би могло да се съвмести и с туристическите маршрути в стария град.

Пространствената организация на вътрешността на укрепения комплекс е наивна, структурирана без въображение /въпреки поетичните описания в обяснителната записка/ и не отчита сложната конфигурация на терена и наличието на огромни скални волуни – сами по себе си неразделна част от историческата среда. Твърдата геометрия на алеите,  театрона и терасите на вътрешната изгледна площадка е чужда и нехармонична на пейзажния характер на комплекса с естествено оформилите се по терена пътеки и живописните силуети на руините, вплетени в скалния масив.

Аз съм озадачена от формализма, приложен при акцентиращия елемент в „духовния център на цитаделата“. Предлага се монтиране на „реплика“ на есхарата, необяснимо покрита с прозирна конструкция от металопластика и лято стъкло. Това ще създаде невярно усещане за експониране на нещо изключително ценно и автентично, каквото репликата не е. Тъй като оригиналът е в музея, тук посетителите биха могли да докосват неговото копие.

Идеята за разполагане на лапидарий, паметен знак, три пилона за знамена с 12 м. вис., т. нар. реплики на древната полиеркетика в близост до средновековното водохранилище  и 50 бр. информационни табла / Ю. Ф. – в-к „Марица“ от 19.11.2014г./  според мен ще пренасити това  ограничено пространство и ще  отклонява  вниманието от същинската  част на комплекса.

Считам, че театронът  и изгледните тераси са неуместни при наличието на  великолепен античен театър в подножието на трихълмието. Какво по-прекрасно представление на това духовно място от слънчевия изгрев, залез и импресията на цветовете и светлосенките през различните часове на деня и различните сезони. Безбройните фотоси на тепето от различни ракурси и по различно време илюстрират по безспорен начин магията на слънчевите картини. Не отричам разбира се и изключителната роля на художественото осветление, когато е подходящо аранжирано в съответствие с концепцията на проекта.

Цялостната архитектурна интерпретация на „цитаделата“ представяща банален стереотип, познат от други имитативно реализирани обекти  като  Перистера – Пещера, Цари мали град в Белчин, Хисарлъка в Кюстендил и др., е крайно неприемлива  за самобитния и уникален Небет тепе. Подобна  груба, съвременна намеса ще обезличи и заличи утвърдената идентичност на  Пловдив като един от най-старите, многопластови и живи градове в Европа.

Накрая, в отговор на очакванията на организаторите за дебат  „в по-широк план – как да се социализира старото тракийско поселище на Трихълмието“,  ще си позволя да споделя моите виждания за възможната и допустима съвременна намеса за опазването на Небет тепе, сполучливо определен от пловдивските колеги като „акта за раждане“ на Пловдив.

Интелигентен, разумен и уважаващ себе си собственик на такава ценност, не би си позволил да надписва, дописва или заличава документа, удостоверяващ неговата самоличност и гарантиращ правото му да придобие титлата „световно наследство“.

Считам, че пестеливата, деликатна и щадяща оригинала съвременна намеса, базирана на задълбочен археологически и архитектурен анализ, с ясно изведена концепция за представяне на комплекса в неговата многопластовост, с логично и обосновано подчертаване и изявяване на основни фунционални пространствени елементи и подчинена на утвърдените принципи на реставрационната наука е най-верният подход за опазване и социализиране на  националната културно-историческа ценност. Интактен достъп до крехките археологически структури, модерни леки съоръжения за наблюдение и покрития на застрашените участъци, консервация със съвременни, изпитани средства по утвърдени технологии  – това е вярната методика.

В тази връзка не мога да се съглася с изявлението на арх. Фърков че „ ако се направи една страхлива реставрация и стените бъдат вдигнати само с метър, нищо няма да се промени там. Хората ще отиват да пият бира и ще драскат по стените.“!!! /среща с туристическия бранш на 09.03.2015г. в Повдив/. Сигурна съм обаче, че подобна съдба заплашва и „реставрираните до зъбер и керемида“ обекти, ако  са зле стопанисвани и неохраняеми.

Ще цитирам станалата нарицателна реплика на Мис Ван дер Рое „малкото е повече“ /less is more/, за да обоснова тезата си, че колкото по-сдържана е намесата, подчинена на идеята за пълноценна изява на оригинала, толкова по-респектиращ е експозиционния ефект. Непознатото, необичайното е по своемо привлекателно и предизвиква интерес и желание за опознаване. Такъв подход има изключителен възпитателен и образователен потенциал. Не бива да подценяваме интелекта на посетителя, като му поднасяме, завършен, в по-голяма част от случаите измислен образ, копиран по аналогия или дори механично пренесен от друг обект и даже от друг исторически период, задоволявайки очаквания или поръчки за елементарни дори примитивни стереотипи.

Според мен трябва да си изясним за каква публика ще е интересен този обект. Културният туризъм предполага културни посетители. Хората с богата душевност притежават безценния дар на богатото въображение. Нека осигурим интелигентна, респектираща  среда  за емоциите и въображението на посетителя. В допълнение, съвременните технологии предоставят изключителни възможности за виртуално обемно-пространствено изграждане на хиляди варианти със съпътстваща анимация, озвучаване и всякакви „атракции“, за да може посетителят избирателно да се забавлява, да се образова или да сверява историческите си познания.

Убедена съм, че нашето призвание като експерти в тази специфична област, е да култивираме траен интерес и високи естетически критерии както у масовия посетител, така и у ангажираните фактори в системата на културата и  туризма.

Нека отговорните местни и държавни органи,  направят цивилизован избор и спрат разрушителното въздействие на баналната посредственост, защото недвижимото културно наследство не е възобновяем ресурс и неговата  загуба е фатална.