Аплодисменти за
държавата, която ни осигурява работни места, училища и детски градини.
Аплодисменти за общината, която се грижи за
безопасността по пътищата, за чистотата на улиците ни и междублоковите
пространства, за парковете и градините.
Аплодисменти за хората,
които строят сградите ни и носят отговорност за домовете ни; за тези, които
пазят малкото зелено пространсво да не бъде заменено с гаражи.
Аплодисменти за лекарите,
които помнят клетвата, която са положили; за тези, които все още са лекари, а
не бизнесмени.
Аплодисменти за учителите
ни,които възпитават децата ни. Да не забравяме и академичните преподаватели, които
са толкова загрижени студентите да получат наи-доброто образование, че
отвреме-навреме дори идват на работа.
Аплодисменти за градския
ни транспорт! Винаги навреме… ако изобщо има график. А самите автобуси:
чисти, спретнати, проветрени. Шофьорът… не псува, не е надул чалгата. Майки с
колички се качват и слизат без проблеми и за тях винаги има място.
Аплодисменти за
полицията, която работи за да защитава и обслужва гражданите.
Аплодисменти за шефа,
който знае имената на подчинените си и че всъщност те печелят неговите пари; за
това, че им плаща осигуровки, че търси начини да повиши квалификацията им.
„Аплодисменти за смелите
мечти” ….се казва в една реклама.
Аплодисменти за
обикновения човек, който ходи на работа, грижи се за здравето си и хигиената в
дома си, изплаща си кредитите и все още е жив. Защото, това, което му остава, не
е дори минимума… И въпреки всичко този човек си върши съвестно работата.
Евала!
И аплодисменти за тези, които все още виждат
разликата и знаят къде ни е проблемът.
