Преди три месеца ветеранът летя с парашут над Монтана и навъртя 1300 скока
Диана Илиева
Има един мъж, който цял Пловдив е виждал, присъствието му никога не е натрапчиво, но e неизбежно със своето постоянство. Срещаме го от години, винаги на едно и също място, винаги зает с голямата си страст- направата на дървени моделчета на самолети. Човекът със самолетчетата има вид на изцяло погълнат от своето занимание, сякаш всяко смущение на работата е нежелано. Оказа се обаче, че е повече от щастлив да сподели историята си. Името му е Киро Захариев Киров и неговите 86 години не го спират неуморно да дяла макетите си с помощта само на едно джобно ножче. Той се занимава с това вече от 25 години и за това време е натрупал колекция, която е повече от впечатляваща.
От 25 години ги правя и втора такава колекция, ако намерите някъде по света, ще ви подаря моята! В света, не в България!, казва бай Киро. А тя, колекцията, едва се побира опакована в кашони в собствения му дом. Става дума за 455 модела в различи мащаби на военни самолети от Първата и Втората Световна Война, които той изработва с професионална прецизност. Моделите могат да се изготвят и от гипс или тухла, важно е да отговарят на определен мащаб и да имат допустимо малка грешка, при мен тя е от 1%, което значи на всеки 100 мм гарантирам отклонение от най-много 1мм. Например цялата ми колекция е в мащаб 1:100, но имам повтарящи се модели в по-голям мащаб- 1:75. Може да видите разликата в макетите на Месершмит, обяснява Киров.
Ето с такъв самолет аз самият съм скачал много пъти с парашут. Бил съм и парашутист и пилот, не към ВВС, към аероклубовете. Отначало при мен правеха по три скока, после поискаха да се правят по десет, донаборниците правеха скоковете си при нас. Имаше и други клубове с подобна дейност, радио клубовете обучаваха радисти, стрелковите пък стрелци и т.н. В момента един скок ще ви струва 300лв, а навремето аз се чудех как да намеря стотина човека и обикалях гимназиите в Пловдив, за да набирам ученици. Тогава всеки навършил 16 години можеше да се включи с писмено разрешение от родителите си и аз ги записвах наесен, подготвях ги и напролет изпълнявахме първите скокове с парашут, разказва 86-годишният мъж. Който има 1300 скока с парашут. А последният му полет е преди три месеца.
Всъщност Киро Киров изобщо не е роден в Пловдив, въпреки че той е повече част от града, отколкото много коренни жители. Заниманията му са го превърнали в местна легенда, но той е родом от Радомир и неговото образование и професия са го превели през дузини български градове. За пръв път е видял самолет край Дупница, когато е бил на 8 годинки и е решил, че това е неговата мечта и призвание. Първият му скок обаче е осъществен в Пловдив и може би това прави града особено скъп за него. Бай Киро е обучен безмоторен летец и е избран да бъде сред първите цивилни пилоти в страната. Той ни споделя и истории от дългите си години като състезател за България по парашутизъм на световно ниво от 1953 до 1980. Освен това в продължение на 30 години работи като инструктор в Бургас, Пловдив и Стара Загора и подготвя над 3 000 състезателя за родината. От цялата си кариера с яд помни конкретно световното първенство по парашутизъм от 1956, за което ни разказа подробно.
Ако искате, в интернет може да видите един мой скок, много интересен, правих го преди повече от 50 години и сега го има. Ще видите снимка как хора се втурват към нещо, аз съм вече на земята а над мен пада парашута ми, по онова време квадратен. Тогава ние за пръв път участвахме в световно, и всъщност всички знаехме, че един чех, Юри Криван, е предопределен шампион, докато българският отбор се ориентираше в обстановката така да се каже. Състезавахме се в първата дисциплина и началният ми скок не беше толкова добър, но после при мен дойде треньорът и ми каза: Захариев, ако дадеш 2 метра и по-малко отклонение, на втория скок ще вземеш медал. Това беше все едно с един фиш да чакаш петица от тотото. Сега не е проблем за парашутист да даде и 0 отклонение, но по онова време приземяванията под 10 метра бяха нещо много рядко. Предишната година бях скачал с ПД, квадратния руски парашут, но на световното вече никой не го ползваше освен мен и още един колега състезател. Реших да скоча с него след известно колебание и скачам от 600м и вече на 300м над земята чувам от уредбата „Ето един глупав парашутист, който ще падне много далеч от центъра“ и говори пред 100 000 московчани. Казах си „аз ще реша къде ще се приземя, не ти долу!“ и наистина изглеждаше, че ще кацна далече, но имах техника и предвидих факторите, както шахматистите предвиждат ходовете. Трябва да знаеш дали си скочил по-рано, или по-късно и колко точно, дали си скочил в ляво или в дясно от центъра и накъде духа вятърът. Приземих се в центъра, но преди това се бях лекувал с нагревки в московска болница, защото имах проблеми в кръста. Чехите пощуряха, като видяха приземяването ми. Ако знаех, че 2 см. са решаващи щях с риск да протегна малко краката, другият състезател имаше с точно толкова по-добро представяне от моето, но на точки бяхме равни. Тогава имаше особено приравняване. Чешкият състезател дойде при нашия капитан на отбора, който беше генерал и му каза, че сме наравно и двамата ще вземем медали. Всъщност трябваше да се прескачаме, и 1см щеше да има значение, но чехът убеди генерала да не се съревноваваме. Аз се опитах да му обясня, че нищо не губим ако направим прескачане, и че иначе ще останем излъгани. В последствие така и стана и аз останах със сребърен медал, а чехът със златен, връща лентата назад парашутистът.
Но тези спомени не тежат на сърцето на Киро Захариев Киров, той е оставил ясната си неизличима следа в историята на българската авиация и парашутизъм. Насочваме отново вниманието си към колекцията от самолети и вертолети и се чудим, летял ли е с всички тези, които е издялкал търпеливо с ножчето си? В началото е бил съсредоточен върху изработката на макети само на летателни средства, които е ползвал, но после започнал да създава най-различни модели. Показва ни няколко Месершмита, триплани, обяснява ни подробно за машини ползвани още преди собственото му раждане и дори има модел на самолета, с който изчезва Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Правя макетите си от липа и топола, нямат много чепове и са достатъчно меки за работа. Например съвсем малките модели тип значка могат да се правят и от твърдо дърво- дъб, бук, орех. Моите модели искат много работа и е най-добре от липа и топола, разкрива занаятчийските си тайни Киро.
Направата на малък макет с мащаб 1:100 му отнема 6 часа работа, докато по-големите модели се изработват по няколко дена. За най-мащабните са нужни цели две седмици. Едно време той просто е подарявал произведенията си, но финансовите затруднения са го принудили да започне да ги продава по 8,10,15 лв. в зависимост от размера им. Обидено споделя как някои туристи се опитват да спазарят макетите за по 2 кинта бройката и то най-големите. Със себе си той носи малко албумче със снимки от последните няколко години, където може да видите внушителността на пълната му колекция изложена през април 2007 г. в общината на Стара Загора.
Оставяме Киро Киров, една от живите легенди на българската авиация и парашутизъм, да продължи заниманието си. Надяваме се още много години да го виждаме все там, на обичайното му място на зида над Родопската Къща, между АМТИИ и Филипополис, търпеливо да дялка с ножчето си.
