4 март

Кирил Николов

Браво българи, сънародници мои, скъпи съотечественици!
Браво, браво, браво!
Най-накрая, след толкова години лутане из дебрите на историята, етнологията, етнографията, средновековната сексология, праисторическата неасистирана репродукция, панагюрското златно съкровище и гроба на Йоан Кръстител, най-подир ознаменувахме свободата!
Пак браво!
Вчера беше Трети Март!
Всенародни тържества ознаменуваха Великата Дата на Свободата. Освободихме се! – някои от робство, други от владичество, трети от присъствие…, мнозина от враговете си, немалко – от приятелите си.
И все пак – хора от цялата страна възторжено пееха песните на Добри Чинтулов, рецитираха Дядо Вазов, вееха Самарското знаме и екзалтирано честваха своята свобода – свободата да бъдеш ти. Не някой друг.
От Бунарджика в гр.Пловдив хвърчаха фойерверки, оркестърът на общината тръбеше химни в транс, а общинарите се кръстеха просълзени пред паметната могила на падналите за същата тази свобода.
Вчера бяхме свободни и щастливи!

Да, ама не!
Горното така и не се състоя, уви. Изненади нямаше.
Еееех, дядо Петко Бучаров, репликата си е твоя, ама дай ми я малко назаем!

И гледай феномен – днес също сме щастливи. Щастливи сме бе! Защото знаем, че щастието е фикция, то не може да се състои, но робството е реалност, в която всеки е намерил миризлива, задушена, тъмна и тясна бърлога, в която свободата е абсолютен факт, постигнат без да се пролива кръв – сереш и пикаеш на воля. Храниш се също на воля, но само, за да сереш и пикаеш на воля.
Разликата е твърде отчетлива, моля ви, вижте я – вашите говна не стават за нищо, но говната, с които ви хранят, тези лайна, с които ви заплождат, къде естествено, къде сурогатно, определят живота ви – колкото повече се пристрастявате към тях, толкова по-големи лайнари ставате.
Не това е идеята на Свободата, нали?!
Не това е идеята на Онези, които я диреха в гмежта на сюргюнджиите и им секнаха лайното на не едно бойно поле.
Моля ви, хора, моля ви! – помнете именните си дни, тачете паметта на предците си и не допускайте Трети Март да минава тъй мижаво, сякаш е четвърти март.
Чудите се коя е тази, последната дата?
И аз не знам.