19-годишната поетеса Лилия Йовнова: Страхувам се от порастването непрестанно

Гласове

Когато избягвам нещо в общуването, го избягвам и в писането, казва талантливото младо перо

Честността и поезията на Лилия Йовнова в „Моментът преди порастване“

Славена Шекерлетова

Тя е Лилия Йовнова. На 19. Спечели ме веднага със своята автентичност, с редкия си и удивителен талант без претенциозност, красиво и възхитително да облича в думи преживявания. Ако скоро не сте чели талантливо написана поезия, която е искрена и силно въздействаща, непресторена и без излишни неща, "Моментът преди порастване" е вашето нещо. Липсваше такава смела и доста млада поезия дълго време.

За Лилия знаем също, че половината от времето си прекарва в Лондон, където учи „Философия, политика и икономика“.

Ето и разговора ни с една от най-младите авторки на поезия у нас, издала своя дебютна книга.

Кога реши да започнеш да пишеш и имаше ли момент, който отключи това да споделяш своя талант и преживявания?
Много ми се иска да има конкретен момент, за да го посоча, но вярвам, че се е случвало в мен, без да го усещам, дотогава, когато се случи стихотворението „Молитва“. Това е първото нещо за мен, което съм написала и съм казала, че е завършено. Писано е преди доста време, но това е едно от стихотворенията, за което държах да не бъдат прекалено редактирани.

Липсва претенциозност в твоите стихотворения, как успяваш да се опазиш от нея?
Може би понеже съм по-малка, но силно се надявам да не развивам тази претенциозност, която е характерна за някои автори. Много хора я намират за мерило за таланта и способностите, но аз не я притежавам. Съответно не ми се е искало да създавам нещо, което не усещам, че е в мен. Това би довело до изкуствен ефект. Аз не правя разлика между писането си и начина, по който си комуникирам с хората около мен. Съответно, когато избягвам нещо в общуването, го избягвам и в писането. Явно претенцията далеч не е моето нещо.

Как приемаш редакторската работа и с кой редактор си работила?
По тази книга я приемах най-вече като удоволствие. Благодаря на Миглена Николчина, на Божана – за последните щрихи, които нанесе. Чувствам се щастлива и благодарна. Никога не съм предполагала, че тези хора ще четат мои текстове.  С г-жа Николчина общувахме повече онлайн, защото трудно се засичаме, тъй като аз през половината част на годината уча в Лондон.

Книгата е имала друго работно заглавие „Номад“, защо го промени?
Марин Бодаков, който безкрайно ми помогна за съставянето на книгата, ми каза: "Това не е ли малко претенциозно, помисли го дали ти пасва". Взех книгата, препрочетох я, докато не усетя кое е свързващото звено и то се оказа „Моментът преди порастване“.

Как усещаш твоето порастване и какво има  в твоя момент преди порастване?
Безспорно, порастването дойде с всичките си по-остри и неприятни страни, но не съжалявам за нито една от тях. Въпреки че дойде с много кривоти, се научих да прескачам себе си и в писането на стихотворения и във всякакви житейски ситуации. Това означава да замълчавам малко по-често, защото съм склонна да съм по-остра от нужното, като някакъв вид първосигналност, което си личи и в някои стихотворения. Способността да замълчавам е моето „прескачане“, за други пък може да обратното.

Цялото интервю в Капана.бг

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.