Дори с черпак в ръка, Фидел Кастро говори за политика

Героите на деня

Кубинският лидер водил кореспонденция с Рузвелт като дете

Игнасио Рамоне в Пловдив
Игнасио Рамоне в Пловдив
Част от истината за Фидел Кастро, събрана в 800 страници, разкри авторът на супер любопитната биографична творба за кубинския лидер “Сто часа с Фидел” Игнасио Рамоне. Световноизвестният публицист, роден в Испания, но израсъл във Франция, представи книгата си в книжарница Хеликон снощи. Трудът е известен и под заглавието Биография на два гласа, тъй като е оформен под формата на интервю. Продължило цели три години и в десетки срещи между Кастро и Игнасио.
Рамоне е университетски преподавател по теория на комуникацията и е доктор по семиология и история на културата. Той е един от основателите на Асоциацията за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите, както и на Световния социален форум в Порто Алегре. Впечатлява кубинския лидер със своите съждения и през 2003г. е първата им среща. Фидел открива Рамоне, докато той е в Хавана на представяне на своя книга. Кастро пожелал да се видим и още при първия ни разговор се роди идеята за книгата. Image title
Той ми каза, че няма време да напише своя автобиография и ще разчита на мен. Започнах да работя. Три години се срещахме и разговаряхме за всичко. А самата книга е плод на общо 6-годишен труд. Целта на работата, поне за мен, бе да покажем личността на последния гигант на световната политика. Работих при пълна свобода. Още в началото се разбрахме, че няма да спестя нито един критичен въпрос, а той обеща, че няма да спести нито един отговор. Говорихме и за свободата на словото, и за расизма, и за социализма, за отношението към гейовете в Куба. За всичко. По някои въпроси Фидел се изказа за първи път. Кастро е спорна но световна личност. Факт е, че книгата е бестселър навсякъде, дори в САЩ. Тя разбива карикатурния образ, който мнозина му създадоха. Не е гений на злото. Читателите на книгата ще установят, че няма нищо дяволско във Фидел Кастро. Смята, че тероризмът е техника за борба. В него няма идеология, има само унищожение. Вярно е, той завзема властта в Куба с насилие, но срещу редовната войска на диктатурата. Той не иска борбата да взима невинни жертви. И разказва така: Ние водихме 3-годишна партизанска война, а нашите части се превърнаха във войска, която воюваше срещу войската на Батиста. Нямаше невинни жертви, поне от наша страна. Имахме много случаи, в които можехме да ликвидираме Батиста. Но не го направихме. Тъй като щеше да има много невинни жертви, а системата щеше да намери негов заместник. Никога не сме измъчвали или убивали пленници. Точно поради тази причина войските на Батиста често се предаваха- знаеха, че нищо няма да им сторим и че са в безопасност. Над 600 са опитите за убийството ми и нито един от задържаните терористи не бе измъчван или изчезнал, разказа думите на Фидел Игнасио Рамоне. Той не скри и разни интересни факти от живота на Кастро. Като ученик, бъдещият кубински революционер писал писмо на Рузвелт с молба да му прати доларова банкнота. И получил такава от действащия президент на Щатите.
Колкото до идеята му за революция- тя е била да се строи социализъм в условията на демокрация. Голямата мечта на Кастро е била аграрната реформа. Именно тя, а не революцията, е причината за демонизирането му от Америка. Защото няма как да правиш демократична аграрна реформа, ако всичките вземи в Куба са собственост на Юнайтед Американ Фрут. Както е било. Янките са превзели цялата кубинска земя по времето на Батиста, а решението на Кастро да прави аграрна реформа е тотален удар върху интересите им. Кастро си спомни: Думите “аграрна реформа” доведоха до истерия американците. Защото повечето земи в Латинска Америка бяха тяхна собственост. И после припомни, че след победата на янките над Япония Макартър прави аграрна реформа в Страната на Изгряващото слънце по същия метод- взима земите от военните аристократи и ги раздава за обработване. Но там Америка не е притежавала нищо, обяснява Рамоне.
Днес Кастро е политически философ, маниак гастроном и футболен фен. Дори гледането на мач или въртенето на черпака обаче са съпроводени с политически коментари. Открива политиката и в ястието, и в спорта. Защото всяка клетка в Кастро е политическа, завършва Игнасио Рамоне.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.