БългарияЕвала

Вие си отивате, ама ние оставаме

Проф. Андрей Пантев води лекция с лула в уста и телефон на ухото, без да изпада в подробности

Аня Петрова

Като една себеуважаваща се жена трябва минимум десет пъти годишно да казвам, че от утре съм на диета. Това е част от разните неписани правила за половете, но ако не ги спазваш вероятно в Деня на страшния съд ще съжаляваш изключително много. Разбира се, казвайки, че си на диета, не е достатъчно – идеята е на следвашия ден да продължиш съществуването си както във всеки друг ден. Днес обаче, драги съграждани на планетата Земя, обещавам черно на бяло, че от утре съм на диета. Душевна, културна и мисловна диета.  Няма да прочета нито една книга повече, няма да посетя нито една галерия, няма да слушам повече музика. Спирам да уча, спирам да пиша, спирам да мисля. Повече няма да ме видите на нито една лекция – най-вече, ако беше като онази, която посетих днес и която ме мотивира да започна всичко това.

Тема на разговора – „Исторически предпоставки за кризата с Украйна”. Гост лектор – проф. Андрей Пантев. Студенти те канят да изнесеш лекция. Пространството се пръска по шевовете от чакащи, а ти закъсняваш с почти половин час. Защо? Вероятно, защото си изключително известен в средите си и можеш да си го позволиш. Имал си по-важна работа? Не ти се е идвало? Не знам, на мен думата „покана” ми звучи като нещо, което, ако желаеш , можеш да отхвърлиш. Не е като някой да те връзва за стола, пускайки ти ток, че да говориш. Въпреки тези опасения за електричеството, си приел да дойдеш, но ангажиментите не значат нищо веднъж, сложиш ли прозвище пред името си. Професор, примерно. Всички думи, произлизащи от латински са внушителни, включая и тази. В превод означава „човек претендиращ, че знае”. Да, претенциите е хубаво да бъдат доказвани и защитавани от време на време. Учтиво е при закъснение да се извиниш. Учтиво е, докато те представят пред публиката,  да се усмихваш, да кимаш, като цяло да си част от това представяне. Със сигурност не е да седиш с лула в устата и забит поглед в телефона, проверявайки последните си смс-и. 
Първите десет минути си обяснявахме как лекциите били като някогашните негови упражнения. Как студентите знаели повече от преподавателите си. После задума за топлите чувства, с които е дошъл и минаха още пет минути. Така първата четвърт и един път не се спомена нито Украйна, нито  Русия, а за предпоставки и кризи да не говорим.
„Сравнителната конструкция е истинският извор на история”  – вдъхна ми капка надежда това изречение. Все пак съдържаше думата история, за която всички се бяхме събрали. Разбира се, пролет е , топло е и капките лесно се изпаряват. Не обичам да ми губят времето. Не обичам да се подготвям цяла вечер по материал, за който ще бъде говорено, а накрая от час да сме говорили за него две минути. Честно казано, знам историята на България сравнително добре. Защо сравнително ли – просто съм самокритична. Последните дни се заинтересувах повече от историята на Украйна, Русия и Крим. Три е сакрално число – Света троица, Бермудски триъгълник, текила с лимон и сол – всичко хубаво в тоя живот е на тройка. Както се оказа и пътите, в които споменаваме Украйна в лекцията за Украйна. Вдъхновяващо в началото професорът ни каза, че не разбира много от руска история, но пък е много добър в европейската. Направихме кратко сравнения на Украйна с Македония. После споменахме как „България не е научила и един урок от своята история”, което нямаше никакво място в целия разговор. Отвориха темата за Първата световна война, но недай си Боже, телефонът на професора звънна. „Ало, да? В час съм. Айде, ще ти се обадя след петнадесет минути” – ха! Знаех си, че е предвидил всичко. Отегчавай ги до смърт, дръж се възможно най-неучтиво, а после най-тактично, говорейки по телефона, намекни, че вече искаш да си ходиш.

Не изключвам вероятността да съм с изключително високи очаквания от хората, света, вселената и всичко останало. Да, перфекционист съм в повечето отношения. Да, очаквам при точно, кратко и ясно зададена тема да се говори по нея. Браво на студентите, че им е дошла идеята да поканят някой толкова велик като проф. Пантев. Фактът, че съществуват още любознателни хора, ме радва адски много, но пък ме натъжава разочарованието в очите им след лекцията. Точно то е една от причините ми от утре да съм на диета. Не искам да го виждам повече. Не искам аз самата да съм притежател на подобен поглед. Искаме да знаем. Можем да знаем. Не ни пречете да знаем. Ако реално сте на 75 и не ви се занимава с преподаване, моля, заповядайте! Чувствайте се свободни да напуснете работното си място. Просто не пречете на младото поколение да се учи, защото вместо един час да се говореше  за топли чувства и история, която знаем до болка, можеше да изпълните този час с информация, която е побрана само и единствено във вашата – ПРОФЕСОРКА – глава.

Имам си любимо изречение: Днес беше ползотворен ден, научих нещо ново. Явно днешното ми днес няма да бъде особено ползотворно. Не и до този момент. Не и ако аз сама не направя нещо по въпроса, в което всъщност няма нищо лошо. Просто трябва да спра да мисля защо генерацията на професорите отказва да ни научи на нещо. Защо така усърдно пазите информацията за себе си. Толкова страшни ли изглеждаме, че стоите на страна от нас? Да не би да ви е страх от новото поколение? Вероятно, а има и от какво да ви е страх, при положение, че ви намираме толкова много грешки и пукнатини. Докравайки ни не до душевна диета, а чиста душевна анорексия,   е възможно да се озлобим, доста при това…пък каквото сабя покаже!

Професорът си тръгна, след като едвам издържа да си получи и подаръка от клуба на историците и археолозите, а ние си останахме така безмълвни по масите. Това би могло да бъде една красива метафора на действителността в сегашно време – той си тръгва, а ние оставаме. Поколението на професорите  вече е отегчено и видяло всичко от света. Достигнали са максимума на своите възможности, поради простата причина, че така са били научени. Моето поколение максима няма. Предел нямаме. Не знаем какво е да си отегчен. Единственото, което можем да научим от вас,  са грешките, които не бива да повтаряме със следващите поколения, а всъщност това е адски много. Благодаря!

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

8 коментари

  1. Авторката открила топлата вода, че платеното образование не отговаря на получаваните знания за живота, практиката, бъдеща работа. Това откритие се прави във втори курс. А неучащите, като виждат, колко висшисти са безработни си го знаят!Историята на Украйна – толкова е голяма благоарение на комунистите: Сталин, Ленин и Хрушчов плюс руските царе,въпреки седесарската линия приета и в това сайтче да представят само Гладомора.

  2. Всъщност лекцията на проф. Андрей Пантев беше много интересна. Не знам защо Аня е толкова недоволна, но ние студентите не споделяме нейното разочарование. Безкрайно благодарни сме на проф. Пантев, че прие поканата ни и го очакваме с нетърпение пак да ни посети.

  3. Явно е голяма драма да не се харесваш! Не се отказавай, мила Аня, да четеш, да слушаш, да ходиш по изложби, имаш нужда, защото от това, което си написала, става ясно, че ти липсва именно културният капитал.

  4. Да се нарекат подобни бездарни есеистични напъни анализ, е доказателство за нивото на читателите тук. Ако авторката излезе малко от хетърския си подход и фундаментална житейска неудовлетвореност, ще разбере, че лулата е запазената марка на професора, но това е най-малкият й недостатък.

  5. Ай сектир от професорчета, дето имат една мисия- да промиват главите на хората. Страхотен текст. Дано самият Пантев го прочете, за да спре да дефилира най-накрая насила из аудиториите. Писна ни от такива пишман интелектуалци, които не виждат по далеч от лулата и мобилния си телефон…

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина