Човек и робот ще работят един до друг и ще споделят работните си места
През 2017 година екип от преподаватели в Техническия университет – филиал Пловдив разработва интелигентни роботи. Характерно за тези нови машини е, че ще могат да вземат решение, обработвайки информация за заобикалящата среда, получена от собствените им сензори, съобщиха от висшето учебно заведение. Роботите ще имат поведение, съобразено с променящата се околна среда. “Нашата цел е да създадем алгоритмите на поведението на роботите при вземане на решения за адаптация към трудни за моделиране явления. Прагматична цел на изкуствения интелект е машините да извършват дейности, които досега се изпълнявани от хората.” – каза професор Андон Топалов от катедра “Системи за управление” в Техническия университет – филиал Пловдив.
Още отсега учените от вуза залагат едно основно правило в поведените на интелигентните роботи: да не вредят на човека. “В известен смисъл това е ограничение пред интелектуалното развитие на нашите роботи. И дори е доста дискусионно в момента дали трябва да го правим. Нашите научни разбирания за етиката при създаване на изкуствен интелект са, че по принцип роботът не трябва да причини вреда на човека с действие или бездействие.” – казва професор Михаил Петров – заместник директор на Техническия университет – филиал Пловдив.
През 2017 година за първи път научните работници от Техническия университет – филиал Пловдив ще работят в направление колаборативна роботика, което означава, че човек и робот ще се трудят един до друг и ще споделят работните си места. През 2016 година се смени стандартът на изискванията за безопасност по отношение на индустриалните роботи. Досега стандартът забраняваше в работната зона на робота да нализва човек тогава, когато машината е включена. Сега концепцията става различна – машината и човекът трябва да работят заедно един до друг, като всеки си върши своята част от работата. Споделянето на една обща работна среда поставя нови изисквания към роботите. И най-малкото е те да бъдат изградени от материали, които да не навредят работещия редом човек. Нещо повече, човекът може например да отмести робота, ако му пречи, но след това машината отива да си свърши работата, която и е възложена. В момента Европейският съюз е във водещи позиции в колаборативната роботика, изпреварвайки Япония, САЩ и Китай.
Ново направление в работата ни през 2017 година е обмяната на информация между роботи и самообучение, обяснява проф. Топалов. В тази насока вузът работи по два проекта към Фонда за научни изследвания на теми: ”Управление на мобилни роботи в безжични сензорни мрежи с хибридни структури“ / на стойност 90000 лева/ и „Нови алгоритми за автономно управление с приложение в колаборативната роботика“ / на стойност 19000 лева/. По първия проект целта е да се създаде лабораторен прототип на роботизирана безжична сензорна мрежа. Информацията от мрежата се “качва” в така наречения облак за по-нататъшна обработка. Едно от практическите приложения на разработката би могло да бъде чрез набор от сензори на робота да се изпълняват конкретни задачи – например наблюдения на замърсеността в дадена зона.
Пускаме няколко робота в зоната, те си предават информация помежду си и цялата информация се “качва” в облака. Целта е да се определят границите на зоната на замърсяване и как те се променят в реално време – заключи проф. Андон Топалов.
