Епископската базилика ще бъде един от най-значимите обекти в страната!

Изпод тепето

Арх. Николай Трайков: Базиликата може да бъде обект от световното културно наследство, ако археологията е разкрита в нейната цялост и автентичността й е запазена в максимална степен   

Идеята за разширението на изключително важния проект ще удължи изпълнението с 1 година

Идея за визия на площада над бъдещия музей край Католическата катедрала Пловдив ще кандидатства с Голямата базилика пред  ЮНЕСКО. Това става възможно след наскоро взетото от общината решение изключително ценният археологически паметник да бъде разкрит в цялост и безценните  мозайки, които в момента се намират под пътя пред католическата катедрала, също да бъдат експонирани. Епископската базилика на Филипопол е най-големият раннохристиянски храм, открит на Балканския полуостров. Обекти с подобни мащаби има единствено в днешен Истанбул .

След успешния пример на Малката базилика в Пловдив, спечелила награда Сграда на Годината 2013 г., Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив си партнират в разработването на проекта за „Консервация, реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископска базилика на Филипопол“ .ФАБ инвестира в обекта над 5 милиона лева, а с новите планове за разширение тази сума ще нарасне. За бъдещето на проекта, разговаряме с архитект Николай Трайков- мениджър проектиране и строителство във Фондация „Америка за България“.

Изправени сте пред ново предизвикателство – разкриване на цялата Епископска базилика. Това бе  заявено и от кмета на Пловдив Иван Тотев преди три седмици, а такива предполагаме са и вашите желания и намерения. Как променя това проекта, с колко се разширяват сроковете, какво и кога да очаква Пловдив на мястото на настоящите разкопки?

Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив си партнират успешно в разработването на проекта за „Консервация, реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископска базилика на Филипопол“. Идеята за цялостното разкриване на базиликата всъщност дойде от община Пловдив и, ако се реализира, ще допринесе неимоверно много за цялостния облик на проекта.

На този етап работата на археолози, реставратори и проектанти е ограничена само до експонирането на Южния кораб, около 2/3 от Централния кораб и притвор. Това се налага поради ограниченията, наложени от наличната пътна инфраструктура, изградена през миналия век. Тя заобикаля Епископската базилика от всички страни. Освен, че възпрепятства експонирането на археологията в нейната цялост и автентичност, затруднява и достъпа до бъдещия туристически обект. Неразкритата част от базиликата се намира на дълбочина под локалното платно от бул. "Княгиня Мария Луиза" към бул. „Цар Борис III“. Налага се да се вземе решение за бъдещите действия от община Пловдив. Намеренията са под улицата пред Католическата църква да се проведат археологически разкопки. За тази цел е нужно не само затваряне на пътя, но и изместване на съществуващата подземната инфраструктура в този участък. Смятаме, че резултатът от тези усилия ще бъде определящ за проекта, разкриването на Базиликата в нейната цялост и всички археологически и научни открития, свързани с това.

Би било добре още на този етап да се вземе решение и за изпълнение на новото площадно пространство между Базиликата и Католическата църква. То ще допринесе много и на градоустройствено ниво – ще се създаде продължение на пешеходния център и ще се направи връзка с другите археологически обекти в близост – Одеона, Форума, Малката Базилика. Предложената концепция ще допринесе за оформянето на единен археологически маршрут, който е част от Подземния музей на Филипопол. Проектът е в съответствие с одобрения Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Пловдив и Общинския план за развитие за периода до 2020 година. Така че с този обект следваме вече залегналото като стратегия за развитието на града. И не на последно място този проект подкрепя Пловдив като Европейска столица на културата за 2019 година.

Колкото до сроковете – надяваме се да приключим до края на 2018-та. Срокът се удължава с една година заради разширението. Смятаме, че заедно ще се справим с всички предизвикателства. Фондация „Америка за България“ печели множество награди за проектите си, свързани с архитектурата, строителството и културното наследство. Особено горди сме с обекти като Малката базилика в Пловдив, Реконструкцията на 272 Аудитория в Софийския университет, Реконструкция на 243 Аудитория в СУ, Студентски център в Американския университет в Благоевград, Детски научно-образователен център Музейко в София.   

Очаква се разкриване и на нови пластове мозайки под пътя? Как виждате тяхното експониране?

Идейна визия от вътрешността на сградата Всички мозайки от 5 и 6 в. в Северният кораб както и 1/3 от наоса се намират под улицата и са недостъпни. Няма документация за тях. Реалното им състояние ще се констатира след тяхното разкриване, но съдейки по откритите вече мозайки, надписи и архитектурни фрагменти, би трябвало да бъдат в добро състояние и с изключителна ценност. Голяма част от работата на археолозите предстои да бъде извършена през 2016г.

Относно представянето на намерените мозайки – следваме принципа за експониране на две различни нива за двата различни пласта мозайки, по периоди и с максимално запазване на автентичността им. В концепцията на проекта водещи са консервацията, реставрацията и експониране на мозайките in situ, на мястото, на което са създадени през 5-6 век както и експонирането на запазени архитектурни елементи на оригиналните им места.

Можем ли вече да говорим за евентуалната архитектурна визия на бъдещата сграда?

Ако се вземе решение за разширение на проекта, следва да се проучи останалата част от наоса и целия северен кораб, което е почти половината от общата площ на базиликата. Не е ясно какви нови открития ще бъдат направени. Затова и няма как да завършим проекта на бъдещата защитна сграда, преди да бъде завършена работата по археологията и цялостното разкриване на базиликата. Всяко ново откритие променя архитектурата на новата постройка и експозиционната площ. Затова би било излишно да спекулираме на този етап с решения за визията. Междувременно това не пречи на екипа от над 30 специалисти да работи усилено. Проектантският колектив от архитекти и инженери, в сътрудничество с учени, археолози и реставратори, е концентриран най-вече върху предварителните проучвания за сградата и градоустройствените решения за околното пространство. В контакт сме с водещи европейски специалисти по опазване на световното културното наследство. Уточнили сме и основните принципи, по които ще работим.

Основната цел на сградата е да предпази това, което ще бъде намерено, включително и мозайките, които ще бъдат експонирани вътре. Чрез новата структура защитаваме намерените ценности и подчертаваме стойността им. Това са и основните цели на проекта – запазване и експониране на обекта в неговата цялост, и максимално възможна автентичност, съгласно изискванията на UNESCO. Археология ще бъде показана на открито, там където е бил дворът на Базиликата и на закрито в сградата. Входът към обекта ще се осъществява на мястото, където е бил поначало – от античната улица, през открития вътрешен двор с оригинални мозайки и открития прагов камък на вратата на централния кораб. Съвременната структура ще бъде на две нива, за да се експонират и двата пласта мозайки в тяхната цялост, ще повтори контура на оригиналния градеж, като визията й ще се разграничава ясно от оригинала. Тъй като не е известно как е изглеждала Епископската Базилика от 5-6 век, няма да правим опити за точни копия и реконструкции.

Покривът на сградата ще бъде използваем като обществено пространство, място за събития и интегрирана част от града, която ще бъде достъпна за всеки. Двете нива на сградата заедно с покрива ще имат визуална връзка чрез отвори в конструкцията – светлинни кладенци на места в пода, където липсват мозайки. Фасадите ще бъдат третирана така, че да препращат към мозайките вътре и да създават връзки със заобикалящата градска среда. Разработва се решение, което включва разпознаваемост на мястото, като част от общата концепция за социализация. Цели се олекотяване въздействието на сградата спрямо градската среда и силует чрез прозрачност, размиване на границите, плавни преходи и връзки между интериор и екстериор. Ще бъдат приложени съвременни изразни и технически средства с респект към Базиликата, Католическата Катедрала и съществуващата градска среда. Ще се изведе на преден план и подчертае стойността на архитектурните ценности чрез дискретни решения, които да служат като фон на културните паметници.

Има ли пълен синхрон във вашите действия и тези на общината?

Да, до момента имаме пълното съдействие на Община Пловдив. Поетите ангажименти и от двете страни се изпълняват в срок, по график и с ясно разпределени отговорности. Имаме успешно сътрудничество още от предишния ни проект с Малката Базилика и това партньорство продължава.

 Ще бъде ли запазен паркингът до католическата катедрала?

Целият Северен кораб в момента се намира под пътяТова отново е решение на Община Пловдив. Проектът, който предлагаме предвижда запазването на паркинга, но изместване на неговия вход. Нужно е място където да спират посетителите на бъдещия туристически обект, а възможностите за това в тази част на града са силно ограничени. Паркингът обслужва и една обществена сграда.

Също така, ако бъде реализирано площадното пространство между Католическата катедрала и Епископската Базилика, предвиждаме режим на специален автомобилен достъп до Католическата катедрала и сградите около нея, каквато е практиката в централните пешеходни зони.  

Това, че общината смята да кандидатства пред ЮНЕСКО с Голямата базилика и да работи с консултанти в тази посока ще промени ли нещо по дейностите на терен? Кога се реши да се кандидатства пред ЮНЕСКО с Епископската базилика?

Тук мога да споделя опит, тъй като съм работил по проекти от световното културно наследство на ЮНЕСКО извън България и имам представа как се развива процедурата по официалното им предлагане и одобрение. Още от самото начало на проекта е добре да се спазват определени принципи и изисквания, които единствено могат да повишат качеството на крайния резултат. Както вече казах, работим по обща стратегия за пълното експониране на Базиликата с водещи европейски специалисти, които гледат на проекта като на едно цяло, за да бъдат спазени всички изисквания от гледна точка на реставрация, археология и архитектура. Дълго време България не е имала нов археологически обект в списъците на световното културно наследство. Решението за кандидатстване дойде, след като общината предложи идеята за цялостното разкриване на Базиликата, защото едно от основните изисквания е културната ценност да бъде разкрита в нейната цялост и автентичност.

Как ще бъде проследена визуално връзката между Епископската Базилика, Католическата катедрала, и паметниците около нея? Как това ще бъде визуализирано и обяснено на посетителя?

Изглед от обекта в момента- той буквално е капсулован между три пътни платна и достъпът до него е силно ограниченТова е много важен момент от проекта и съществена част от проучванията, които правим в момента. Търсим и изследваме визуално всички оси, така че да се подчертае стойността на културните паметници около Епископската Базилика. В същото време целим новата структура да се впише като естествена част от градската тъкан. В тази връзка предлагаме новото озеленено пешеходно пространство, което ще подчертае ценността на фасадите на Католическата катедрала и сградите около нея. Посетителите на Епископската Базилика и площада ще виждат всички напластявания и връзки в историята на мястото като всичко това ще бъде обяснено на достъпен език в бъдещата експозиция.

Кметът определи разкриването на цялата Базилика като историческо задължение, исторически акт, който трябва да бъде свършен…

Напълно сме съгласни с това и се надяваме всички да работим заедно в тази посока. Задължително, според нас, историческият паметник трябва да се разкрие в неговата цялост. Не бихме искали след 20 години някой да ни пита защо е разкрита само половината от Епископската базилика, а останалата част сме оставили под улицата. Затова проектът отчита високата научна и обществена значимост на паметника и неговата среда, чрез намеси, съобразени с международно утвърдени принципи и добри национални, и европейски практики. От особена важност е не само консервацията и експонирането на богатите археологически ценности, но и превръщането на обекта в жив организъм и привлекателен център за гражданите, туристите и гостите на Пловдив

 

Споделете ни във:

35 thoughts on “Епископската базилика ще бъде един от най-значимите обекти в страната!

  1. Проектът предвижда премахване на връзката на Мария Луиза с Цар Борис ІІІ. Защо в тази си част мозайките не се експонират на ниво под улицата? Как ще се осигури десния завой към тунела? Покрай училището и Понеделник пазара с цената на задръствания и отделени вредни газове? А след построяването на хотела на собственика на Розаимпекс? И какво значение има за пловдивчани хакерската защита на проекта на Америка за България?

  2. На кмета Тотев ще му трябват още няколко мандата докато разбере какво трабва да прави с археологията. Дано се сети и за обекта до Понеделник пазара, където Розата ще изгради още едно тепе. Защо никой не покаже какво има там – уникални крепостни стени, мозайки, стенописи, антични улици и сгради.
    Там може да стане чудесен Детски музей ???!!!!!!!

  3. Всеки трол има право на мнение…както и да си плюе по принцип, но 600 души харесват новината…

  4. В дупката пред пощата ще има камъни. Смисълът на изкопаването и беше, да се отсекат чинарите. А оттук нататък инициативата е на г-н Тотев и културния Стоянов, от тях зависи дали ще си остане така или ще се пристъпи към възстановка в стила на арх. ХВЪРКОВ като пред ЦУМ.

  5. И я Марица имаше по стотина еднотипни хвалебствени мнения за резиденцията на пещерняците на Бунарджика. Личите си отдалеч. Едни такива мазни хвалебствия без аргументи – ще бъде хубаво, браво, възхиктен съм. По принцип във форумите се плюе, така, че клакьорите си проличавате веднага.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.