Максим Ешкенази: Изкуството ни отдалечава от тъмната ни страна

Максим Ешкенази гостува на Под тепето в навечерието на концерта „Музика под звездите“, част от Фортисимо фест, който напълни всеки сантиметър на Античния театър в края на миналата седмица. Диригентът не крие, че изкуството не трябва да е само елитарно, а да е достъпно до всички.

– Предизвикахте голям интерес с идеята си да изпълните музика от електронни игри с класически оркестър на Античния театър. Такъв ли е начинът за приобщаване на повече хора към класическото музикално изкуство и може ли въобще да говорим за класика в такъв формат?

– За първи път във Фортисимо фест и въобще в България изпълняваме музика от електронни игри. За всички геймъри това са класики. И музиката е много яка. Първо- звучи класически, защото е направена със симфоничен оркестър. Акордите, които се ползват са същите, които и Моцарт е ползвал. Ние просто й слагаме етикетчета – филмова и за видеоигри, класическа, предкласическа. То е едно и също. Музиката или влияе върху душата, или не. Дали това приобщава повече хора – може би. Но за мен е по-важно да представим нещо, което е свежо и съвременно. Джордж Гершуин винаги е казвал, че музиката трябва да диша и да чувства обществото, в което живее. Тя не може просто да е отделена. Тя трябва да живее с времето си и с обществото. Така че аз смятам, че това ще е много хубаво, тъй като специално от нашата генерация има хора на 45 години, които играят непрестанно WarCraft, жените им се карат, развеждат се, защото предпочитат да играят цяла нощ игри, отколкото да правят нещо друго. Това е материята, с която ние живеем. Особено моята генерация.
 

– Виждаш ли във времето подобни идеи как могат да бъдат реализирани. Примерно класическа музика за някакъв вид спорт?
 
– Сигурно могат и се надявам още много хора да измислят такива неща. Аз просто подавам тласъка на младите музиканти и хората на изкуството, за да почнат да си мислят извън кутийката, в която ни слагат по някакъв начин чрез образованието и да пробват всичко. Примерно нашият видеоклип- той е с паркур, едно момче тича прескача препядствия върху музиката на Вивалди. Това бе идеята.  Музика, която е писана преди 300-400 години звучи толкова свежо като се сложи с паркур. Игрите, които сме избрали, са стара класика по някакъв начин. Музиката от „Списъка на шиндлер“ – тя е станала класика, „Гладиатор“ по някакъв начин също  се е утвърдил като класика.
 

– Разполагаш ли с някаква статистика за това какъв е процентът на младите хора, които обръщат лице към класическата музика?

– Нямам никаква статистика. Но виждам, че в Бургас, Варна, София и Пловдив има много млади хора на нашите концерти на Фортисимо фест, в този по- разчупен формат. Това е и идеята- да привличаме млади хора и те да се докоснат до изкуството. Има хора, които обичат по-чистата, само класическата музика- те могат да ходят по залите. Има и такива, които харесват повече филмовата музика- те ще настояват за такива концерти.  Аз искам да съм енергийният източник, който да създаде някакъв вид разговор между хората. Най-важна е тази запалка. Искам някой да каже: Ама аз страшно мразя да слагат филмова музика до класиката. Супер! Значи има мнение. Надявам се да се създаде диалог на тема музика. Да се говори за музика, да се слуша музика. Защото колкото повече изкуство има в едно общество, то е по-добро. Моята идея за изкуството е, че то не е просто огледало на обществото, а един вид уред, с който обществото може да се променя.

– Това не е ли ангажимент на институции и държавни оркестри?

– Първо да кажем едно голямо Благодаря на фондацията Америка за България, която прави този концерт възможен. Концертите са с отворен вход за публиката. Обаче те не са безплатни. Цял оркестър се наема, солисти идват от Холандия, диригенти идват от Америка. Това е скъпо начинание и затова сваляме шапка на фондация Америка за България, че иска, че подпомага такива идеи, които наистина правят някаква разлика в обществото. Сега Софийска филхармония, най-накрая, започва да прави концерти за деца, след като ние вече две години имаме Фортисимо клас. Започват лека полека да се пробуждат организациите и да осъзнават, че взимайки пари от данъкоплатеца, трябва да върнеш нещо на данъкоплатеца. Не може да е само елитарно изкуството, трябва да служи на обществото. Нали това е идеята? Повече хора да го чуят, да го харесат. Повече хора да мислят в тази посока. И най-важното за нас музикантите е да приобщаваме повече хора, да поддържаме високото качество на продукта, на музиката.

– Можеш ли да изброиш колко публика имаше на миналогодишния Фортисимо фест?

– Според мен в София и Пловдив е имало общо над 15 хиляди човека. Освен това се е предавало на живо по интернет. БНТ е снимала концерта и са го излъчвали много пъти, даже и на Нова година. Почти милиони хора са го гледали. Потребителите на youtube. Според мен, ние докосваме повече публика отколкото всички останали, дори ако се комбинират. Но за мен най-важното е катализаторът в това, което правим. От тези хиляди, един или двама да решат да правят нещо в посока музика и култура- това е достатъчно. Поради тази причина имаме две образователни програми. Едната се казва Фортисимо клас. В нея изпращаме професионални музиканти в училищата, в часовете по музика. В най-обикновените училища, не в музикални и не в художествени. Ходим в четвърти клас, където децата още са преди  пуберитета и имат най-чистото съзнание. Какво мисли за него другарчето му още няма значение. Те са още чисти книги, на които може някаква импресия да се направи. Показва им се инструментът, свири им се, разказва им се малко история „ето този инструмент идва от древен Китай или още по……“. Нареждат се на опашка, пробват, викат, кефят се. Накрая ги събираме на един концерт да чуят всички тези деца и семействата им инструментите, с които са се докоснали през учебната година, звучат заедно. Любо Нейков води концерта с мен и все едно е един разговор. Събираме ги в зала България или в градът, в който сме (вече сме се разпространили в 5 града) и настава голяма еуфория. Това е най-ентусиазираната ми публика- четвъртокласниците. Хиляди деца, които идват и не могат да въздържат възторга си от класическата музика. Аз по-хубав момент в живота си нямам. Новата ни програма Фортисимо фамилия, с която страшно се гордея, започва сега, през септември- октомври. Тя е естествено продължение на Фортисимо клас. Създаваме програма, в която ако да включим и децата извън училищата, които посещаваме. Пак по същия начин представяме инструментите в интересен вариант, като в приказка. Защо го правим това? По много причини.Първата е да създаваме по-добри хора. И родителите, и децата след като се докоснат до изкуството, стават по-добри. Но всички знаем, че изкуството ни отдалечава от тъмната ни страна, която винаги я има при всички.