Колко е старо Небет тепе?

Възможно е най-ценни да са най-старите строежи, но част от чара и красотата на Пловдив е надграждането и смесването на културите една върху друга

Едва след цялостни разкопки можем да преминем към интегриране на всички ценни пластове

Теодор Караколев

Новините около „люлката на Пловдив“ Небет тепе в последните месеци понамаляха, но това не означава, че темата не е интересна и няма да се появи на дневен ред отново. Очаква се тази година на хълма да започнат разкопки. Идеите за строителство са оставени (засега) на заден план, след като общината не се справи с кандидатстването за финансиране по Норвежката програма. Много от въпросите, обаче остават.

Какво всъщност има на Небет тепе?

Много история. Това е единственият отговор, който не е подвеждащ или лъжлив. Тъй като горе е имало крайно различни неща в различните периоди от историята – всеки от които (поне до идването на Османската империя) ценен по своему и заслужава своето място в един бъдещ проект. Именно акцентът върху един малък отрязък и игнорирането на огромната пловдивска – и в конкретика на Небет тепе – история беше основният проблем на протестиращите археолози, историци, преподаватели, архитекти и други, наречени на общественото обсъждане „лаици“.

Всъщност проучванията все още са толкова недостатъчни, че се срещат много, разнообразни и приблизително еднакво адекватни научни тези по редица въпроси. Не е сигурно кога като години е създадено първото селище, дали е било селище или светилище, какви постройки е имало горе. Не е съвсем сигурно и кога и какви са точно следващите етапи на развитие. Това са все въпроси, които трябва да намерят своя отговор след научни изследвания, а не хипотетични догадки – и чак след това да се мисли дали нещо ще се преустроява, надстроява и т.н.

Колко са стари стените на крепостта?

Напук на тезата за „типово строителство“ на крепостните стени, една кратка обиколка по тепетата е достатъчна да се видят десетки различни начини за строеж, завещани от историята. Важен въпрос е: Коя стена кога е строена. И докато за някои видове строежи има научен консенсус от кога са – или поне от кой период – то най-старите все още са обект на спорове. Най-старата, все още популярна, но може би и най-малко научна теза е, че стените са от бронзовата епоха – или някъде през II хилядолетие преди Хр.

Тази хипотеза е ревизирана на няколко пъти и мнозинството учени вече са убедени, че крепостните стени на Небет тепе са от желязната епоха – или, доста грубо казано, след 700-ата година пр. Хр. Остава обаче един важен спор – дали е съществувал защитен град, селище или светилище преди идването на Филип II. Според някои учени съществува една част от т.нар. „диагонална стена“, която би могла да бъде от VI или V в. пр. Хр. – 100-200 години преди Филип. Изтъкнат учен, който не може да бъде обвинен в местен шовинизъм, като полякът Мечислав Домарадски също си слага граница „VI в. пр. Хр.“ за най-старите градежи на тепето.

Тук е хубаво да се уточни, че въпреки широко рекламираната позиция, че „Пловдив е най-старият постоянно обитаван град“, всъщност не сме никак сигурни дали жителите на Филипополис са наследници на тези, чиито останки от каменната епоха откриваме, чиито съдове можем да видим в Археологическия музей и заради които си мислим, че сме най-стария град. Иначе казано – факт е, че тук са живяли хора през 4000-ата година пр. Хр., но е и много вероятно в следващите 3000 години тук да е било пуст хълм без жив човек.

Така въпросът с крепостните стени и находките по върха на Небет тепе е особено интересен, защото това би могло да докаже, че преди „цивилизацията“ на Филип II, тук са живяли достатъчно интелигентни и образовани хора, които са имали своя собствена култура, вярвания и укрепено пространство. И, всъщност, Филип II не създава съвсем нищо, а развива едно вече съществуващо поселение.

Това, разбира се, са само част от научните хипотези. Голяма част от учените твърдят, че именно по времето или малко след Филип II, т.е. в края на IV в. пр. Хр. градът става укрепен и най-старите стени са именно от тогава. Има и такива, които вярват и защитават идеята, че най-старите стени са дори още по-късни – от III-II век пр. Хр..

Проблемът с „реставрацията“

Един от редицата проблеми се състои именно в това – въпреки недостатъчно сигурните доказателства се приемаше само една от съществуващите тези и тя се „узаконяваше“. Друг проблем е, изключително слабото внимание към по-късните пластове, а те са не по-малко интересни. Възможно е най-ценни да са най-старите строежи, но част от чара и красотата на Пловдив е надграждането и смесването на културите една върху друга. А Небет тепе илюстрира именно това много добре – върху тракийската, македонската или каквато и да е стена или обект имаме римска, а след това и поредица поправки от визнатийско и българско време. Това разнообразие от строителни периоди и стилове е очевидно при обикновена разходка по тепето.

Друг от проблемите е вземането на съвсем произволно парче от върха на Небет тепе. Важно е да отбележим, че като се говори за „Небет тепе“ се има предвид цялото тепе – от зоната на върха, за която арх. Фърков направи проект, до Тунела и Хисар капия. Всичко това е Небет тепе – а не само незастроената територия в най-северната част на хълма.

Вероятно в някой от многобройните периоди градът или укреплението е било само на тази малка част – но, отново припомням богатството на живи периоди и история. В по-голямата част от живота на Пловдив укрепената част е ограждала цялото трихълмие. Странен е изборът на „създаване“ на крепост само на един от трите хълма, при това и само на върха му – защото там е най-достъпно, лесно и що-годе разкопавано. Никой тогава не обърна внимание на източната стена на самото Небет тепе, безкрайно интересна и любопитна.

Още един важен момент е и въпросът с „двете педи камъни“, който се повтаря от всеки фен на Божидардимитровщината, че трябва да се надстроява и надстроява. Тъкмо по тази източна стена – но и по северната и западната съществуват участъци по 4-5 метра, добре съхранени и достатъчно ценни и разнородни, без да се нуждаят от типово и фалшиво надстрояванв пое от какъвто и да е вид. На места от източната страна до скалите фрагменти от стената стоят затрупани под метри пръст.

Оттук насетне?

Най-сериозният проблем, който се повтори много пъти по време на миналогодишното обществено обсъждане, но не бе осъзнат от хората, поради некултурното водене на диалог от официални и неофициални лица, бе липсата на добре документирани разкопки досега. От 1930 г. досега са правени близо 10 пъти разкопки и проучвания на различни места на хълма. Всички те са частични, без категорични заключения и цялост. Проведени са на малка площ и фрагментарно. Нужни са именно цялост, задълбоченост и максимален обхват, за да се запознаем с историята, доколкото е възможно.

Дотогава обаче не трябва да оставяме хълма на произвола на природата и времето. Бурени, храсти и дървета, които пречат на доброто възприемане на съществуващото трябва да бъдат премахнати, за да се спре с „двете педи“ спекулации. Да не говорим за такива, които растат върху самата археология. Някакъв цивилизационен минимум е и горе да се извършва редовно почистване от боклуци.

Едва след извършени разкопки, проучване и оценка на следите, при нужда и организиране на международна конференция по темата – след като знаем максимално много за тази археологическа територия, чат тогава може да се проектира и изпълни професионална консервация, реставрация и интегриране на всички ценни пластове и следи от различните периоди, останали ни в наследство на Небет тепе.