Едно от най-старите училища в страната се нуждае от спешен ремонт и реставрация
Следите на Пиетро Монтани и Иван Мърквичка са пред разруха
Стефка Георгиева
Пловдивчани имат много причини да се гордеят с града си. Една от тях е Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, чиито директори са били Найден Геров, Константин Груев, Йоаким Груев и т.н., все бележити и високо образовани българи. Училището е открито официално на 1-ви септември 1850 година, а сградата, в която се помещава днес е построена през 1885 година. В гимназията самият Левски е бил ученик.
Бележити са не само учителите и учениците на гимназията, а самата сграда, която е обявена за Исторически паметник на културата. Архитектурата и е дело на Пиетро Монтани, който по това време е главен архитект на Пловдив и Източна Румелия. Негово дело са още областната библиотека и музей (две емблематични сгради на площад "Съединение"), първата палата в Държавната болница, оцелялата първа къща на Люсиен Шевалас – "министъра на цветята". В достолепната сграда не можем да не обърнем поглед и на стенописите, фини и прецизни, за които се смята, че са дело на Иван Мърквичка. Живо произведение на изкуството, което все още функционира и приютява в себе си около 2000 ученика всеки ден от две училища – ОУ „Княз Александър I” и ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“.
Какво обаче се случва с историческия паметник? Разговаряхме с директора на ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“– Соня Киркова, която съвместно със своя екип, се опитва да „закрепи“ наболялата ситуация, с малки частични ремонти, които се оказват крайно недостатъчни за постигане на желания резултат, а именно сградата да блесне в цялата си прелест. За да бъде извършен основен ремонт са нужни 2 неща: първо, поради статута си, а именно недвижима културна ценност с категория „Национално значение“, е нужно разрешение от Министерството на културата; и второ: финансиране, което е така далечно.
Проблемите в сградата са няколко, а най-наболелите теми в нея са течащият покрив, който руши красиво изрисуваните стени и дограмата, която не е сменяна от няколко десетилетия. Г-жа Киркова сподели с нас и за фасадата на цялата сграда, която също се руши и пред която са безсилни да направят каквото и да било. Училищният бюджет не позволява извършването на по-мащабни ремонтни дейности, а за реставрация на фреските и стенописите е абсолютно непосилен. Освен това, за запазването на уникалната архитектура и интериор на сградата е нужен екип от специалисти, които да възвърнат стария и бляскав вид.
Едно от най-красивите места в училището е голямата зала, която вече се ползва само за официални събития, тъй като честата и експлоатация само би влошила състоянието на помещението с прекрасни колони и изрисувани стени. Управниците на града често обещават да подобрят поне до известна степен качеството на работа и обучение в сградата, но това така и не се случва. Сградата, в която е бил гост самият Княз Фердинанд I, пази своята книга на бележитите посетители, но не може да съхрани същината си. Пловдив, като бъдеща Европейска столица на културата, е длъжен да запази историческите си паметници. Целият ръководен екип н ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“ е притеснен от състоянието на училището. Правени са редица опити за подобряването и, изпращани са писма до общината и министерството, но отговор не винаги има, а до действия така и не се достига.
Не е ли време граждани и институции да обърнат поглед към една от големите исторически ценности на града ни? След като предците ни са го създали и опазили, защо ние не съумяваме да го направи и сграда, която е на 130 години, дом на ученици и учители, тъне в нищета? Това ли е приоритета на Пловдив – велоалеи, а не учебни заведения?
Директорките и на двете училища в тази достолепна сграда са формални, по отношение благоденствието на поверените им училища. Иска се промяна в архаичното управленско тяло и нещата може да потръгнат!
Наистина е крайно време така скъпите ни управници да обърнат внимание на наистина важните исторически паметници..
А би било доста добре и преди всичко прилично,всеки,изказал коментар срещу Госпожа Соня Киркова и колектива на гимназията,да се сдържа.Все пак всички те правят всичко по силите си да се направи каквото може,а и в крайна сметка,финансите не идват от техния джоб,най-малкото – не е редно да е така.
След публикуваните снимки на маскираните за Хелоуин възпитаници на хуманитарната гимназия преди Деня на Народните будители стана ясно, че на Директорката не и е там мястото. Срам за училище с такава история и традиции. В същото време госпожата твърди: нашата цел е да съхраним историческата памет и да пренесем във времето българската духовност, българската култура. Излиза че за нея всичко е бла, бла. Новината по-горе само го потвърждава.
За самите исторически паметници не достигат общински пари, а за изложбите по Главната „Пловдив през годините“ достигат. Обърнете се към г-на Стоянов, културния кмет, който много обича да позира за медиите, да говори за Европейска столица на културата и да реди изложби. Време е не на думи, а на дела общинарите да покажат как съхраняват историческата памет на града ни. Затова са избрани.
Г-жа Киркова вятър я вее на бял кон, само знае да се оплаква и критикува. Ако наистина имаше желание щеше да направи нещопо въпроса заедно с учителите и учениците, било то и завършили…
Г-жа Киркова може да се размърда и да търси начини – да създаде различни инициативи с ученици завършили училището, да се направят благотворителни кампании с тях, хиляди идеи има, нека погледне Търговската гимназия, как се поддържа, само да се оплаква не става ,от колко години се руши
Едното няма нищо общо с другото, както велоалеите са нужни на децата ни, а и на самите нас, защото е приятно да се качим на колелетата и да отидем до Гребната, но би трябвало да се потърси възможност и за училището, аз също съм учила там, разрухата е много, много отдавна, в целият Пловдив – 20години нищо не беше пипвано, тънеше в разруха, сега едно по едно ще се оправя
Възмотена и трогната съм. Това е любимото ми училище. Ще проверя как мога да направя дарителска кампания и ще пиша коментар.
Така е. Тези щети са още от когато аз учих там, едно 5 години. Още от тогава се оплаквахме, че покрива капе, и не защото руши фреските и стенописите в голямата зала, която се намира на вторият етаж, а защото ни кахеше по главите във кабинетите на третиа етаж, в които също се провеждат занятия. Г-жа Киркова след безсрочните си болнични веднъж в десетилетието се е сетила, че сградата трябва и да се поддържа.
Както всичко в България, всеки чака да му се сервира наготово, и след това дори намира и кусури. Какви са тези неземни ерудити в това училище, които са го оствили в такъв окаян вид?? Това не се е случило от днес за утре, а процес от десетилетия. Има 1000 Европейски програми за опазване на културното наследство и т.н., ама кой да се поразтърси… Защо всички се държат като деца на 5 год. и чакат майка им да ги води за ръчичка.