Доц. Галя Лардева: Животът ми и работата ми са едно цяло и си дишам напълно естествено с тях

Преподавателката в АМТИИ: В началото учех заедно със студентите

Слуша Пинк Флойд и Питър Гейбриъл, чете Милан Кундера, обича италианската кухня, но готви само български манджи 

Всички студенти мечтаят за такъв преподавател. Така казват за доцентът по История и теория на изкуството Галина Лардева възпитаниците на АМТИИ. Винаги усмихната, намираща общ с език с младежите срещу себе си, внимателна, изключително обрана, деликатна, но и взискателна. Такъв е профилът на доцентът, който повечето студенти в Академията приемат за приятел. Лардева е и поредният гост в рубриката на Под тепето, която разкрива човешкото лице зад академичната титла.
Аз съм много свързана с работата си, но другото ми лице може да се види сред приятелите, с които се познаваме още от училище, казва Галя Лардева и допълва, че сред тях няма как да бъдеш различен и неискрен. Целият й живот е свързан с историята на изкуството. Още в осми клас решава, че иска да се занимава с това и реално не приема работата си като задължение, а като удоволствие. Именно това ранно решение й помага много в кандидат-студентските изпити, защото макар и логично всеки завършил сценични кадри да се насочи към театър, кино и сценография, тя е имала бонус години, в които да се подготвя усилено. Бях единствената, която ходеше в библиотеката две години преди това, казва Лардева, но все пак това никога не е пречело на купоните и изживяванията, които се полагат по задължение на тази възраст. Спомня си колко е било трудно да влезеш в специалност Изкуствознание и дори е имало нулеви години. Нейният випуск са били отпуснати едва три бройки при приблизително тридесет кандидатстващи и макар огромната конкуренция – успява! Дори ако може да се върне назад във времето пак би избрала Националната художествена академията с именно тази специалност, където по това време преподават доайените проф. Атанас Божков, проф. Елка Бакалова и др.. Изключително важно за всеки е да работи това, което иска и умее, казва тя и смята, че е напълно противоестествено да  правиш нещо с неудоволствие- това би могло да доведе дори до лична трагедия.
Вижда огромна разлика между студентите сега и студентите преди и то основно заради съвършено различния социо-културен контекст, в който живеем сега. Преди години културата е била приоритет, а изкуствоведите са били с изключителен социален статус, художниците се бяха митологизирали приживе. А сега всичко е на принципа на свободната конкуренция без правила, която се бори с вятърна мелница, смята Лардева. Вижда целия статус на днешните студентите си като напълно прагматичен – на повечето им се налага да съвместяват  студентските си ангажименти и да работят. Щом завършват започва битката за реализация, натоварена от конкретни очаквания. А в същия момент културата не е във фокуса на държавната политика. В днешно време всички се борят сами и е голям проблем, че  голяма част от младите заминават в трайно чужбина, казва Галя и смята, че след още съвсем малко време този процес ще ни се върне като бумеранг.
Никога не съм била читанка, признава си тя за студентските години. Нещата винаги са й са се получавали много лесно  и дори вкъщи все са й се чудели кога изобщо чете. Била е от работещите студенти, купоните не ги е захвърляла на най-заден план, но все пак винаги е била добра в учебния процес.
Животът ми и работата ми са едно цяло и си дишам напълно естествено с тях, казва тя. Все пак, никога не е мислела да се насочва към преподавателската дейност. Седем години работи в Градската художествена галерия като уредник, занимавайки се активно с кураторска дейност. Щом от АМТИИ обявяват конкурс за места за преподаватели, Галя решава, че е време за промяна и кандидатства. В началото ми беше много трудно, учех заедно със студентите, спомня си тя. Да направиш такъв грамаден лекционен курс е изключително трудоемка работа, която й отнема две-три години. Книгата и „Изкуство на прехода” (изд. Жанет 45, 2009) е отличена с национална награда за дебютна книга в областта на хуманитаристиката „Южна пролет” и награда „Пловдив”, а от 2013 година е арт директор на емблематичните Национални есенни изложби в Пловдив, които има амбицията да осъвремени и да направи висококачестен и динамичен форум за съвременно българско изящно изкуство.
Обича да ходи на всичко свързано с култура- театър, музика, кино. Голямата и страст е литературата и е в редакционната колегия на списание „Страница”. Наскоро беше част от журито на фестивала „Златен ритон” и споделя, че просто е влюбена в документалното кино. Музикалния си вкус представя като консервативен и формиран още в гимназията. Първата касетка, която си записва е на Pink Floyd – Dark side of the moon и до ден днешен това си остава любимата й банда. Извън университетската литература, обича да чете най-много Милан Кундера и Дубравка Угрешич. Пак културата е и донякъде „виновна” за брака й. През 1997 година общи приятели я запознават със съпруга й- писателя и литературен критик Борис Минков, но си стават близки доста по-късно покрай книжарница „Магелан” и Валери Начев. 

За мен едно от най-уютните и приятни места в Пловдив е Петното на Роршах, казва Галя Лардева. Култовият клуб по стечение на обстоятелствата се превръща и в нейно работно място покрай лекциите „Модерна академия по изкуствата”. Фен е на италианската кухня, а в своята кухня обича да прави характерните български манджи.
Разсмиват я добронамерените шеги и казва, че изключително много цени изисканото чувство за хумор като качество у хората, както и самоиронията. Перфектната почивка я вижда под формата на пътуване извън града и въобще обожава да пътува. Мечтата й е едно по-добро бъдеще за децата й. Не се наема да определи какъв човек е, но пък споделя какъв би искала и се старае да бъде. Опитвам се да следвам принципи, изградени с времето и да изповядвам чисто морални човешки ценности и в работата, и в комуникацията с всякакви хора. Това, че работя каквото обичам много ми помага и много ме спасява, защото когато превърнеш работата си в личен смисъл всичко става естествено. Това ти дава свобода да бъдеш различен, да не те смачква ежедневието, смята Галя Лардева.