Деветомайският политически балет

ИзПодТепето с Пламен Асенов

Като всеки приличен човек, онзи ден правя чарк за овации по Главната преди да седна на бира с приятелите и изпадам в шок – от един плакат ми се хили надпис „Имперски руски балет”.

„Чакай сега – казвам си с малкото останал ми мозък – преди 20 минути нямаше нищо в новините. Кога сколасаха официално да обявят Русия за империя, да коронясат Путин, `щото кого друг, да съберат цял имперски балет и да ни го пратят точно в Пловдив. Че и с готови плакати. Тука има нещо.”

Направих справка и се оказа, че наистина има.

Не съм навътре в балетните работи, макар че в някои от тях понякога бих искал да съм – например между две балетни пантофки. Или между четири, защо не. Но кой да ти знае, че балетът с това стряскащо име е световноизвестен, измислен още през 1994 и ръководен от самата Мая Плисецкая, мир на праха и. Поне няма как да знае нормален гражданин като мен, който ходи на балет от дъжд на вятър, при това повече от любопитство към красивите форми, отколкото към красивите движения на девойките по сцената. С други думи, за мое успокоение се оказа, че точно този имперски балет няма предвид днешната руска империя, а онази отпреди комунизма.

Нищо, де, пак е стряскащо. Чудя се какво ли би станало, ако в Русия на Путин отиде да гастролира някакъв си „Британски имперски театър”. Дали няма това да се счете от властите в Кремъл за неуместна шега или, каквито са си подозрителни – направо за директно политическо предизвикателство. 

„А представи си пък какво ще стане, ако Меркел за забавление на Путин му прати някое немско кабаре на име например „Хилядолетният Райх” – вика един приятел, щом чу историята около моя уплах.

Представих си го.

Така или иначе, добрата идея, която ми хрумна покрай случката, е, че бих предпочел, ако руснаците един ден дойдат за пореден път да ни освобождават, това да стане не чрез прочутите малки зелени човечета, които превзеха Крим, а сега стрелят и в Източна Украйна, нито чрез новия си супермодерен танк Т-14 Армата, който гордо потътриха пред Кремъл на парада в събота – а точно чрез крехките си балерини. Балетистите им не ги щем чак толкова, имаме си. Но да ни наводнят с балерини и ще видят, че ние сами ще им се предадем, – не само телом, а и духом ще се предадем…..

Не се учудвайте, граждани, че тези дни в главата ми се въртят само подобни глупости. Покрай 9 май наистина толкова много идиотщини се сътвориха и чуха в тъй нареченото публично пространство, че човек няма как да избяга от общия тон.

Например много ми хареса историята как още на репетицията за парада един от новите Т-14, наричан от създателите си и с плашещото гаргите име „Нощен призрак”, закъса насред Червения площад. „Сигурно защото е свикнал да танцува само през нощта, нали през деня призраците спят” – помислих си. Какво друго да си помисля.

В нормалния свят подобна случка се приема нормално – техника е, разваля се, маха се от площада и толкоз. Обаче нали се сещате, че в света на Путин такъв вид нормално не съществува, а станалото е чиста излагация. И, случайно или не, същия ден той уволни 20 генерали. Може да е просто съвпадение, но все пак благодарих на бога, че живеем в модерната епоха на Путин.

Предшественикът му Сталин такива ги разстрелваше, сега само ги уволняват.

Като говорим за танкове, особено любима през последната седмица ми стана версията, че обединението на Европа е дошло в Европа върху дулата на сталинските Т-34. Тя бе лансирана първо от сътрудника на комунистическата ДС Гоце Първанов, после от лицето Валентин Вацев, геополитик, прочут с това, че нито веднъж досега не е уцелил геополитическата вакса, а накрая и от разни БСП измекяри на 9 май край паметника на Альоша в Пловдив.

В тази съдържателна идея не е предвидено да се каже, затова и не се казва – ако руските танкове донесоха обединението, откъде тогава над Европа, от Прибалтика до Адриатика, по израза на Чърчил, се спусна тежката Желязна завеса. Нито откъде се пръкна прочутата Берлинска стена. Нито колко обединени под знамето на социализма европейци бяха прегазени от руските танкове в Източен Берлин през 53-та, в Будапеща през 56-та, в Прага през 68-ма. Да не говорим за обединителните руски танкови усилия в братски Афганистан, защото той все пак е извън Европа. Нито за полските танкове на Ярузелски в Полша, защото те все пак си бяха полски танкове…..

Следват още простотии.

Голяма част от политиците, пък и от медиите в България, около прочутата дата 9 май говореха за края на Втората световна война – а той е месеци по-късно, на 2 септември, когато капитулира Япония.

Естествено, на руснаците и българските им подлоги не им пукаше тогава, не им пука и сега, за усилията и жертвите на демократичния свят от май до октомври 1945-та. В Пловдив например БСП организира поклонение за загиналите във Втората световна война съветски войници, но не и за българските. Но така е, защото комунистите през цялото време водят една своя война, различна от онази, която води демократичният свят срещу нацизма като идеология и обществена практика.

Руската тъй наречена Велика отечествена започва чак на 22 юни 1941, тоест,близо две години след началото на Втората световна. През това време Сталин не само с радост гледа как приятелят му Хитлер завладява Европа. Не. Той участва в разпределянето на плячката, като отначало се задоволява привидно с малко – част от Полша, част от Финландия, трите балтийски републики, Бесарабия. Чрез тъй наречената Соболева акция, реализирана с пълната подкрепа на българските комунисти, Сталин прави опит с България да стане същото като с Литва, Латвия и Естония – договор за взаимна помощ, след което вкарва войски и окупира страната. Не му се получава както заради българското, така и заради немското несъгласие, но това е бял кахър. Той държи на приятеля си Хитлер и му помага в похода срещу Европа – праща му влакове с горива и стратегически суровини, а чрез Коминтерна урежда компартиите в окупираните държави да сътрудничат или поне да не се противопоставят на нацистите. Така хитрият Сталин печели време сам да се подготви добре. Той доволно потрива ръце, докато крои планове как, след като Хитлер свърши черната работа, ще го изненада в гръб и ще отнеме европейската му плячка в името на световната комунистическа революция – както по-големият хищник я отнема от вече изтощения по-малък…..

Каква ти тук Велика, каква ти Отечествена?

Дали я смятат за Велика и Отечествена онези руснаци, избити от СМЕРШ дори при крачка назад? Дали така мислят руските пехотинци, изпратени от сатрапа Жуков нагъсто да преминат пеша през минните полета около Берлин, за да направят чрез мъртвите си тела просеки за танковете? Дали така мислят руските военнопленници, които, освободени от немски лагер, веднага заминават в родния съветски ГУЛАГ като награда, задето генералите им са некадърни или великият им главнокомандващ – идиот? Кой друг народ се хвали, вместо да се срамува от това, че е дал прекалено  много излишни жертви във войната?

В края на краищата, кой друг народ, точно когато му пада шанс да влезе в общността на нормалните и богати общества, както стана с Русия след Горбачов, отказва в името на това да плаши света с насилие, да размахва оръжие по площадите, да обеднява и оскотява все повече заради производството на някакъв полу-шперплатов макет на танк, единствената полза от който е, че разни генерали си тъпчат джобовете…..

Е, добре, де, има и по-големи идиоти, чиито балетни стъпки в политиката приличат на „па дьо към пропаст”. Умствена. Или морална. Или и двете.

Онези българи например, които излязоха на 9 май пред президентството с лозунга „Победихме фашизма, ще победим и НАТО” са доста напред в личната ми класация. Те водят доста пред шебека, който не се сеща, че няма да измъкне ръката си през тясното гърло на буркана, ако не пусне банана, който е стиснал.
Поне наравно с тези смели български борци срещу тирана НАТО, стои и руският патриот Волен Сидеров. Той за пореден път, като репей, никне там, където не го сеят – на чорапа на балерината…..така, де, на парада в Москва. И за пореден път надрънка величайши глупости, като предупреди управляващите български политици, пък и обикновените българи, че „който е тръгнал срещу Русия, завършва като Наполеон и Хитлер”.

Сякаш ние, шепата бедни и тъжни българи, сме тръгнали да плашим Русия с някое черешово топче, а не Русия ни отправя открити закани и воюва срещу нас в новата хибридна форма. Вече доста време ДАНС и прокуратурата упорито се правят, че не забелязват откровено провокативните думи и действия в руска полза на чутовния български херой Сидеров, но той джапа толкова смело през просото на безогледно национално предателство, че в един момент дори те ще трябва да прогледнат.

На върха на класацията ми за деветомайска политическа балерина, естествено, е прочутият Димитър Иванов, шеф на отдела в комунистическата ДС, който се бореше срещу интелектуалците. Добре го бяха измислили началниците му – те интелектуалци, той също…..

Та този мъдрец, който се самоопределя като голям геополитик, онзи ден изтърси най-светлата и напредничава мисъл в цялата история на геополитиката: „Опитите да се говори срещу Русия са недостойни, дори когато Русия, защитавайки своите интереси, засяга нечии чужди и дори когато се отнася неуважително към България.”
Точка по въпроса, пичове. Спирам да говоря срещу Русия, защото не искам да съм недостоен човек. Искам да съм достоен – като Митьо Гестапото, най-грозната балерина в света, която все още танцува на политическата сцена.