Изпод тепетоМнения

Църквата: Не може да отказваш на съпруга си по време на пости

 Thinkstock

От древни времена в християнски семейства е бил нарушаван мирът и един от съпрузите е изпадал дори в отчаяние заради отказа на другия от брачни отношения

Според указанията на св. апостол Павел, въздържание трябва да има само при единодушно съгласие на двамата съпрузи

Препоръката му е да се мисли преди брака

Страстната седмица за мнозина християни е повод особено да се замислят за своите грехове. Последните дни на Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили. В тази връзка ще ви е интересно да си припомните, че постите всъщност не са само неядене на блажни храни. Те са и въздържание. Въздържание от лоши мисли, лоши чувства, лоши постъпки и въздържание от „брачни отношения“. Последните едва ли влизат в постите на съвременния християнин, но все пак е добре да знаете, че проблемите по време на пост са вълнували от древни времена, за това и апостолите, разпространявали вярата, са им посветили редица тълкувания. 

Тези текстове се оказват толкова дълбоки и толкова навътре…, ще се учудите да научите,че чак Апостол Павел в книгата "Как да спазваме поста" (бел.авт:части от нея са публикувани в Православието) е засегнал сериозно въпроса са сексуалното въздържание… Без майтап. Ще се обогатите духовно със следващия текст, а може да получите и душевен мир.

"За нас днес постът е изпитание на нашата верност. Когато Адам и Ева подложили на съмение думите на Господа и вкусили плодовете от забраненото дърво, били изгонени от рая. Точно така (според 69-то Правило на светите Апостоли) се отлъчват от църковно общение и онези, които не изпълняват установения от Църквата пост и самоволно го нарушават. Съпрузите следва строго да спазват постановленията на Църквата при съхраняването на чистотата в празничните, неделните и постните дни (сряда и петък), помнейки думите на преподобни Серафим и стареца Амвросий, че пренебрегването на тези постановления на Църквата води след себе си различни болести за жената и децата. При това трябва да се уточни, че църковният ден започва от вечерта, от шест часа, и затова трябва да се съхрани канонът на празничния или постния ден, считано от предходния ден. Известни са случаи, когато в християнски семейства е бил нарушаван мирът и един от съпрузите е изпадал дори в отчаяние заради отказа на другия от брачни отношения, предизвикан от ревност към въздържание. Това особено се отнася към периода на дългия пост.

Според указанията на св. апостол Павел, въздържание трябва да има само при единодушно съгласие на двамата съпрузи: въздържание не може да има тогава, когато един от тях се гнети и губи душевния си мир заради въздържание. Но какво да се прави в случаите, когато единият от съпрузите желае да се въздържа по време на поста или на празничните дни?

Тук се сблъскваме с една от опасностите, които крие бракът между хора с различни възгледи и гледни точки. При тези бракове са неизбежни душевните драми и дълбоката скръб. Според апостола на съпруга не бива да се отказва, но при това ще бъде нарушена светостта на празника или поста. И тук се налага изводът колко важен е предварителният избор на съпруг, предопределящ щастието в брака. Бракът, който в своята същност е доброволно подчинение, е лек и щастлив само тогава, когато душата се отдава на благочестив и добродетелен съпруг и не бива да се избягват нещастията, ако съпругут се окаже в плен на страстите и греха. Ненапразно скърби св. апостол Павел за встъпващите в брак: "Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя" (1 Кор. 7:28)."

Близо 3,2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2,8 милиона се самоопределят като истински религиозни. Това сочат показват данни от национално представително изследване "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл".

Близо 4.6 милиона пълнолетни българи (от около 5,5 милиона пълнолетни българи у нас) се определят като източноправославни – тоест около 83 %, а 500 хиляди или 9% – като мюсюлмани. Атеистите са 3 % или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят.

Принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи за българина. Страната ни е малко под средните нива на религиозност в света, коментират социолозите.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Изпрати новина