Решение на Съда на Европейския съюз отново постави въпроса дали държави като България, където еднополовите бракове не са разрешени, са длъжни да признават подобни съюзи, когато са сключени в друга страна членка. Поводът е казус с двама полски граждани, чието семейно положение трябва да бъде признато от Полша въпреки националните ѝ ограничения.
Според адвокат Михаил Екимджиев значението на решението е частично преувеличено, тъй като европейската съдебна практика отдавна поставя рамките на подобни задължения.
„Тези решения не изискват от всяка държава да въведе в националното си право възможност за сключване на еднополов брак“, подчерта той.
Екимджиев изясни, че постановлението се отнася до конкретни ситуации, в които еднополови двойки – например българи, сключили брак в страна като Гърция – се завръщат да живеят в България. В такъв случай държавата е длъжна да признае брака и да го впише в регистрите за гражданско състояние. Това отваря достъп до редица права – наследяване, посещение при арест, даване на информирано съгласие в медицински ситуации и други.
Процедурата следва да бъде формална: при заявление от страните общината е длъжна в шестмесечен срок да впише брака, ако едно от лицата е български гражданин. Това включва и отразяване на евентуални промени в имена и свързани осигурителни права.
Адвокатът припомни, че Конституцията на България определя брака като съюз между мъж и жена, но това не отменя задължението страната да признава законно сключени бракове в рамките на ЕС.
„Не се изисква България да променя закона или Конституцията, за да допуска сключване на еднополови бракове у нас“, подчерта Екимджиев.
